Мнение
А аз съм Русия...
/ брой: 272
Идеологическите приумици в днешно време нямат равни на себе си. Журналистическите пригласяния - също...
Убиха хора. Всички викнаха и започнаха да пишат и подражават - "Аз съм Шарли!"
Убиха кучето, което наистина заслужава почит и уважение. Вече пишем "Аз съм куче!"
В Париж ислямисти предизвикаха безредици. Убиха стотина и раниха още толкова. Светът, социалните мрежи, медиите многократно произнесоха "Аз съм Париж!", "Аз съм французин!"...
Оцветиха стотици обекти с френското знаме. Всички са в скръб и минути мълчание за жертвите на тероризма...
Над Синайския полуостров терористи предизвикаха самолетна катастрофа. Умряха над двеста невинни руснаци и русначета. Вчера пак свалиха руски самолет... И как никой не произнесе "Аз съм Русия!"
Иво Инджев няма как да се сети, на Росен Плевнелиев няма да му хрумне да замени темата с хибридната война и сайтовете на ЦИК, хакнати от Владимир Путин. Но нали има и гражданско общество, има социална мрежа, има русофили, има партии, които се кълнат в приятелство с Русия и интернационализма си?
Затова ви подсещам, господа демократи, братя българи - "А аз съм Русия!" И вярвам, че тя ще промени света, че тя ще помогне в борбата с "Ислямска държава", защото в ушите ми екне песента по стихове на Евгений Евтушенко "Хотят ли русские войны"?
А аз съм... Русия! Написано в памет на загиналите невинни от терористи през 2015 г., за човечеството и в името на мира милиони руснаци! Състраданието не може и не бива да е избирателно...