Абсурди в разузнаването

Симеон НИКОЛОВ*

Партийна партизанщина, тотално невежество, липса на демократична култура и какъвто и да е професионализъм крещят зад повечето идеи и действия на управляващите в сферата на сигурността през последните дни. Уволниха началника на военното разузнаване Веселин Иванов със смешни и необосновани мотиви - сигнал, че истинските са други. Обсъжда се идея за назначаване на политическо лице за шеф на военното разузнаване - Йордан Бакалов (абсурдно!). По кой от четирите сектора на военното разузнаване е специалист цивилният кандидат - агентурния, техническия, военно-оперативния или аналитичния?
Аргументите за уволнение на шефа на военното разузнаване, видни от изявлението на министъра на отбраната, са кухи, защото очевидно са писани от негови сътрудници, които нямат понятие. През последните години изпращаните служители в школи и курсове на Запад придобиха нови знания и способности, което се отрази положително на работата им. Участваха в бойни мисии. Оценките за дейността на службата от Брюксел са положителни. Кога лъже министър Ненчев? Когато през януари 2015 г. по повод 107-годишнината на военното разузнаване бе доволен за оценките на НАТО, или сега?
Министърът говори за реформи, но знае ли какви? Основните бяха извършени в началото на 90-те години. Задачите се промениха коренно. Във всички разузнавателни служби се създадоха руски отдели. Обменът на информация с НАТО е активен и добър. Реформите в съвременното разузнаване са постоянни и не са чакали да дойде министър Ненчев на власт. Млади кадри постоянно са подготвяни и назначавани. Един разузнавач се изгражда за 5-7 години, а агент се създава, внедрява и използва след още толкова. Смяната на кадрите става постепенно, с приемственост и обмен на опит. Смяната на ръководството на агентурата в чужбина не става от днес за утре. Ако наистина 39% са "стари" кадри в службата, това е

предимство, а не недостатък

Да уволниш група офицери е гилотиниране, а не реформа. Мотивът е и лустрационен, т.е. противоконституционен.
Истинските причини за уволнението на началника на службата са други. Впрочем въпросът не се свежда до него. Той така или иначе трябваше да бъде сменен с генерал. Иванов се противопостави на уникалната с глупостта си и престъпна идея да предаде досиетата на чуждите граждани - агенти и сътрудници, което никоя страна не си е позволила. Ще последват смърт на много хора и дипломатически скандали. Втората причина е пакетът от закони, срещу които не трябва да има възражения.
Политизирана е не "Военна информация", а ръководството на МО и това е изключително вредно. Ако "стягането на редиците" в настоящата обстановка е разбираема за контраразузнаването (ДАНС), то за военното разузнаване действията на министъра, подхранвани от политико-идеологически комплекси, са удар срещу националната сигурност.
Досегашните изявления на министъра, включващи обвинението към офицерите от запаса, служили в това поделение на ГЩ, че са "терористи като тези в Париж" и са "служили на друга държава", заканите, че ще изземе досиетата на чужденците - агенти и сътрудници, устойчиво лансираното мнение на няколко съмишленици на Ненчев, че несъгласните подронват националната сигурност и са необходими мерки срещу тях, не свидетелстват за демократична култура. Крайно време е премиерът да постави на везните вредите от подобно поведение и негативите от евентуални спорове в управляващата коалиция и да вземе правилното кадрово решение.
Крайно време е политиците да преодолеят схващането, че като "овладеят" службите, ще могат да

спечелят партийни дивиденти

и да си осигурят безоблачно политическо бъдеще. Подобен начин на мислене издава порочност, липса на държавническо отношение и поражда недоверие към политическата класа. Ако с намеса в ДАНС действително могат да постигнат нещо, то външнополитическото и военното разузнаване са почти напълно "безинтересни" за реализиране на злоупотреби от партии.
Ползата от създаването на законова база няма да е голяма, ако елитът чрез нея утвърди статуквото, финансирането на външнополитическото и военното разузнаване да е два пъти по-ниско от това на НСО и ако препоръките на срещата на високо равнище на НАТО в Уелс през септември м.г. за укрепване на разузнаванията не значи нищо за управляващите.
При обсъждането на проектите в НС трябва да се отчита необходимостта от гарантиране мандатността на ръководителите на разузнавателните служби, а не всеки новоизлюпен политик да разтърства системата на националната сигурност с неадекватни идеи, предложения и кадрови назначения.
Преди да критикува разузнавателните служби, без да познава специфичните им особености, управляващият политически елит трябва да се научи да чете и ползва предоставяната от службите информация. Практиката показва, че докато разузнаването си върши работата, политиците не умеят да ползват продукта им. При техните решения вземат превес други фактори, а не предупрежденията в анализите на службите. Има опасност и от обратния ефект: отношението на управляващите към службите, безпринципният натиск върху тях и несигурност да принудят някои от анализаторите да пишат онова, което управляващите искат да чуят. Има сигнали и за такива случаи.
Координацията и поставянето на задачи не може да се реши със създаването на мегаструктура чрез механическо обединение на служби - противоречи на основен принцип в разузнавателната дейност за добиване и оценка на информация от различни органи. По-приемлив е вариантът с координационно-аналитичен център като шапка на службите, без намеса в оперативната им работа.
Каквито и закони да се приемат, ръководителите на службите трябва да са наясно, че са скандално изостанали от партньорите си в Европа в създаването на

откритост и доверие

в обществото. Вина за това носят и политиците, защото изсипаха тонове помия върху тях. Но гражданите биха приветствали появяването на редовни годишни доклади, подобни на тези на Службата за защита на конституцията в Германия, в които ясно и точно се съобщава какви са заплахите, колко чужди агенти са експулсирани и т.н. Опитите на ДАНС в това отношение не удовлетворяват.
Законът за досиетата нанесе много щети, вкл. върху мотивацията на действащите разузнавачи и готовността на чужди граждани да приемат сътрудничество с български представители. Крайно време е да се намери политическа воля за промени в закона, за да се отнеме инструмента на политиците да се обстрелват с компромати. За да не може в бъдеще народни представители да постъпват безотговорно, може би е необходима промяна в члена на Конституцията, който ги прави недосегаеми и невинни при каквито и да било решения с трайни негативни последици за националната сигурност. Може би трябва да се възприеме практиката на западните страни и да се въведе 30-годишна, а в някои случаи - 100-годишна, забрана за разкриване на строго секретни документи.
Гарантирането на стабилност в сектора за сигурност обаче се постига с визия за бъдещето, висок професионализъм и демократична култура, а не с партийно партизанстване.

*Авторът е директор на Център за стратегически изследвания, зам.-министър на отбраната (2005-2008)