19 Юли 2019петък15:12 ч.

Наши хора

Знаменит сръбски фотограф е... българин

Анастас Йованович от Враца не само е отличен майстор в снимането и литограф, но почти десетилетие е бил шеф на канцеларията на княз Михаил Обренович

/ брой: 18

автор:Дума

visibility 1494

Кирил Андровски


Преди години случайно ми попадна издание от 1994 г. - "Историе српске културе". Там, на стр. 365, е написано, че Анастас Йованович е "первим српски фотограф", който е сътворил пантеон на сръбската фотография. Но в бележката е пропуснато да се отбележи, че по произход е българин, което той никога не крие.
Анастас Йованович е роден във Враца през 1817 г. Баща му Иван е бил търговец и изнасял за Сърбия шаяци и аби, а оттам внасял други изделия - коси, железария, лен. Във Враца Анастас учи писмо и четмо при Константин Огнянович, който е от град Панчево, където имало българска колония. Владеел много добре български. За учител идва през 1822 г. по препоръка на врачанския първенец Димитраки Хаджитошев. Когато Анастас навършва девет години, баща му го отвежда да продължи образованието си в Белград (1826), където вуйчо му бил терзия и работел в княжеското шивашко ателие. През 1830 г., след смъртта на бащата на Анастас, в Белград идват да живеят и неговите близки: майката Мария (била е от заможен род), брат му Михаил и сестра му Катерина. Но след една година ново нещастие сполетява семейството - почива и вуйчото, който бил тяхна опора...

Архиепископ Сава - литография

През 1832 г. в Белград се открива сръбска печатница с букволеярна. Там често се застоява юношата Анастас. На немските специалисти им прави впечатление неговата любознателност и той е приет, заедно с други свои другарчета, да овладява печатарския занаят. В професията проявява сръчност и бързо напредва, немците му се доверяват и често го канят на гости, увеличават и заплатата му. Това му позволява да си купи собствено жилище, което обзавежда по европейски образец - със столове, маси, кревати. Увлича се от рисуването и гравирането на букви върху метал. За успеха му говори следният факт - на него се поверява изписването на посвещение върху сабя, която княз Милош през 1836 г. подарява на барон Хердер.

Полексия Тодорович - снимка, около 1865 г.

След две години друго важно събитие коренно променя живота на Анастас Йованович. Трябва да се издаде буквар, първият сръбски буквар, но печатницата не разполага с курсивни кирилски букви. Да се поръчат в чужбина, това би затруднило осъществяването на идеята. С направата на матриците се заема Анастас. Най-напред той започва с буква Ж, най-трудната. Като я видели майсторите от букволеярната, ахнали: "Много добре, много добре..." След няколко седмици задачата е изпълнена, а впоследствие на "бял свят" се появява и букваръът в тираж 40 000 броя. Княз Милош Обренович високо оценил таланта на Анастас и препоръчал на управителя на печатницата да бъде изпратен като стипендиант на специализация във Виена.

Първи поклон - литография

През 1839 г. българинът вече е там. Първата си значителна творба посвещава на Доситей Обрадович. През този период на обучение става популярно едно епохално откритие - фотографията. Това е годината 1839-а, когато в Париж Дагер прави първите изображения върху картон на катедралата "Нотър Дам", и един натюрморт.
През есента те са изложени в един от салоните на академията във Виена и това постижение на техниката предизвиква небивал интерес. Анастас Йованович си поставя за цел да овладее "новото изобразително средство" и след две години със собствена Дагерова камера прави своите първи снимки във Виена. Нещо повече - оптикът Прокеш му организира в града фотоизложба. През 1846 г. става и член на фотографското дружество.
През 1824 г. династията на Обреновичите е свалена от власт в Белград и стипендията на Йованович е прекратена. Именно това го принуждава не само да се изявява като фотограф, но и като художник. Вече е семеен, жени се за австрийка, а през 1839 г. се ражда и неговият първороден син Константин, който по-късно става известен виенски архитект и трайно свързва творческата си кариера с България. След Освобождението по негови проекти се построява сградата на Народното събрание, сградата на Книжовното дружество (БАН), Първа мъжка софийска гимназия и гимназията в град Лом. Когато трябвало да му се изплати хонорар за проекта на Народното събрание, той се явява при Драган Цанков, който го посреща с думите:
- Абе, момче, как така да разреша да получиш шест хиляди златни лева? Ако разбере това българският народ, ще дойде и с тояга ще ме прогони от канцеларията. Вземи три хиляди и бъди доволен...
Във Виена Анастас Йованович не е забравен от своя благодетел Милош Обренович. Той често го посещава, поощрява го в пресъздаване на сръбската история в литографии и дори се води нещо като негов личен секретар. Поощрява го и в пътуванията в чужбина, където посещава различни музеи и картинни галерии. При него през 1852 г. идва и Николай Павлович от Свищов. Той има желание да постъпи в художествена академия, трябва да го подготви по рисуване. Съвместната работа сближава двамата творци. По-късно Йованович ще му окаже помощ при отпечатването на литографии по сцени от романа на Велтман "Райна - българската княгиня".  
През 1858 г. в Белград отново е извършен преврат и Обреновичите отново идват на власт. Новият княз Михаил назначава Анастас Йованович на високия пост хофмайстер - "управител двора княжеского" и той след многогодишно пребиваване във Виена пак е в Белград. Новите задължения пречат усилено да се занимава с литография и изобразително изкуство, но през свободното си време фотоапаратът е на негово разположение.
В княжеския двор Анастас Йованович отваря фотографско ателие и за придворен фотограф е назначен българин от Самоков - Анастас Карастоянов, който по разбираеми причини се отказва от фамилното си "кара" и под снимките се подписва Стоянович. В Сърбия за първи път той налага така наречената репортажна фотография, прави и пейзажи от Белград и неговите околности.
След убийството на Михаил през 1868 г. и новият княз Милан кани Анастас Йованович да остане и да изпълнява своите длъжности като управител на княжеския двор, но Йованович отказва. Благодари за оказаната му чест, обаче се чувства уморен и е необходимо след три десетилетия упорит труд да се отдаде на заслужен отдих.
През своя живот Анастас Йованович винаги се чувства българин, не забравя своя корен, едновременно с това - и сърбин. Дори известно време се подписва под своите литографии "Танаша Йованович, българин литограф". Известни са думите му, че негова майка е тази, която го е родила, но като няма средства и го вземе друга жена, за да го отхрани, и тя му е майка. В своите мемоари за учението си в Белград през 1871-1874 г. известният етнограф Димитър Маринов отбелязва, че Анастас Йованович е бил почетен член на българското дружество в града, в което участвали и много българи от Македония. На членовете му той оказвал не само морална, но и материална помощ.
През годините до своята смърт (1 ноември 1899 г.) Анастас Йованович живее както в Белград, в своята стара къща, така и във Виена. Не престава да твори и да следи новостите и във фотографията, и в изобразителното изкуство. Оставил ни е и своя дневник, и записки от своя живот до 1842 г., които би трябвало да бъдат преоткрити и публикувани. А едни от последните му думи са: "Жалко, жалко! Всичко ме интересуваше, но сега вече всичко е отминало."
Много от творбите на Анастас Йованович са притежание на различни сръбски и чуждестранни галерии и музеи, някои се съхраняват в Белградската национална библиотека. Неговите биографи отбелязват, че той е създал повече от 200 литографии и рисунки и над 800 фотографии. Те му отреждат, особено снимките, значимо място в световната фотография. А на Балканите - пръв сред първите! Някои от неговите по-известни творби са литографиите на Доситей Обрадович, княгиня Юлия, Стефан Шупликац - войвода, княз Михаил Обренович, Крали Марко, Стефан Неман I, крал сръбски, княз Милош Обренович, хайдут Велко, Стефан Урош, Николай I, Александър II и много други.





 

Теменужка Петкова смени шефа на БЕХ

автор:Дума

visibility 29

Зърнената реколта може да се окаже рекордна

автор:Дума

visibility 205

/ брой: 137

Тол системата - официално отложена за март 2020 г.

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 137

НАТО се готви да отговори на Русия

автор:Дума

visibility 407

/ брой: 137

САЩ изхвърлиха Турция от програмата за Ф-35

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 137

Епидемията от ебола се разраства

автор:Дума

visibility 164

/ брой: 137

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ