10 Август 2022сряда02:22 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще има временни увеличения на облачността, но само на отделни места ще превали и прегърми. Над източните райони през целия ден ще се задържи слънчево. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще бъдат между 31° и 36°, в София - около 31°. Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще има временни увеличения на облачността, но само на отделни места ще превали и прегърми. Над източните райони през целия ден ще се задържи слънчево. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще бъдат между 31° и 36°, в София - около 31°.

Образование

Ще загубим ли битката?

За глобализацията в света и науката и висшето образование у нас

/ брой: 57

visibility 1083

Проф. д.физ.н. Александър Благоев,
член на НК на ПП Българската левица 

Преди 11 години публикувах в сп. "Ново време" текст с подобно заглавие, но тъй като оттогава ситуацията и в страната, и в света се промени силно, се налага отново да се върна към този въпрос. Основната функция на образованието е да осъществи възпроизводството и развитието на социалната система на държавата. При добре функциониращо образование това става в три аспекта: 1. Подготовка на голямо количество добри изпълнители; 2. Подготовка на елита на нацията - тези, които ще взимат стратегическите решения, и 3. Предаване на националния културен код (историческата памет) на следващото поколение.
За да се осигури развитие на социалната система, образованието трябва да е на достатъчно добро ниво. Примерът, който може да онагледи това - в периода след 1944 г. крупното строителството в страната се извършваше под ръководството на квалифицирани, но малко на брой инженери, получили своето образование в Европа. От средата на 60-те години на ХХ век българското висше образование осигуряваше строителни инженери не само за България, но и за редица други страни.  
Особеност на духовната сфера (образование, наука, култура) като част от съвкупната социална система е, че освен това, което дава на обществото, тя се самовъзпроизвежда. Тя не е нещо стационарно, може да се развива, а може и да запада. При натрупването на тежки проблеми, които не се решават своевременно, тя деградира с всички следващи от това последствия за обществото.
Проблемите на образованието в разширената му форма (тук включвам и научната област, тъй като тя пряко участва в последния етап на формиране на висококвалифицирани кадри) са много и са твърде тежки. Тук ще засегна само един от най-сериозните от тези проблеми - т.нар. изтичане на мозъци, свързан с глобализирането на света.
Глобализацията се появи като световен феномен поради това, че

водещите страни от капиталистическия център

навлизат в нов етап от своето съвкупно развитие. Има различни наименования на този етап: информационно или постиндустриално общество, глобално общество, турбокапитализъм и т.н., отразяващи различни негови аспекти. Същественото тук е, че в последните 20-25 г. страните от този център,  използвайки своето сумарно превъзходство в науката и най-вече в новите технологии, превърнато в превъзходство в икономическата сфера, рязко повишиха производителността на труда и  рганизираха масово производство на стоки с много висока потребителска стойност. Това превъзходство се изразява в колосални финансови възможности (доларът е резервната световна валута и се печата без ограничение), както и в това, че водещите страни активно използват т.нар. 5-а технологична платформа (микроелектроника, информационни и комуникационни технологии). Характерно е това, че първите български предприятия, унищожени след 1989 г., са именно тези, които произвеждаха компоненти, възли и устройства от този тип. И това се случи почти във всички страни от бившия социалистически лагер.   
В крайна сметка производствените мощности и развойните технологични бази са разделени географски, но представляват една единна система. Капиталистическият център контролира финансовите потоци в света, контролира водещите масмедии и не на последно място създава високотехнологични военни сили. Очаква се трансформацията към това глобално постиндустриално общество да завърши към средата на века. Главният субект на този процес са транснационалните компании (ТНК). Целта на тази политика, наречена глобализъм, е осъществяване на

пълно подчинение на света

от страна на центъра с цел експлоатация на световните ресурси, без задължително да се водят големи войни. Но поради това, че постепенно се оформят други политически и икономически центрове  (страните от БРИКС, Евроазийският икономически съюз), сме свидетели на мащабен и кървав конфликт, инспириран от англосаксонската върхушка срещу Русия под формата на гражданска война в Украйна.
Има редица други аспекти на глобализма, но целта тук не е да изследваме това явление, а да видим какви са неговите последствия за нашата страна и какво можем да направим с ограничените възможности, с които разполагаме.
Нека се върнем там, откъдето започнахме: една от предпоставките на политиката на глобализма е превъзходството в научните постижения и технологиите. Науката по своята същност е интернационална. Талантливи деца се раждат и в Индия, и в Аржентина. Нещо повече - в посочените две страни някои от тях могат да получат отлично образование, да родят добра идея. Целият въпрос обаче е

къде тази идея ще се превърне в нов пазарен продукт

Защото разходите от идеята през технологията до внедряването нарастват с по един порядък на всеки етап. Известно е, че новото се ражда там, където върху него работят големи колективи от подготвени и мотивирани хора, притежаващи нужните средства. Този постулат е ключов, всеки от изброените в него моменти е важен. 

I. Човешкият фактор

А. В англосаксонския център.
По принцип е възможно откритието да стане и случайно, но днес никой не разчита на лаиците. Отдавна мина времето, когато откритията са правени от гениални самоуци. Ако примерно сте шеф на екипа, то можете да съставите ефикасен колектив само ако имате възможност да подбирате хора помежду широк кръг специалисти със съответното висше или средно специално образование.
Да видим сега кой как може да подбира кадри за своите преподавателски и научни колективи, и преди всичко за техноструктурите си: частта от населението, притежаващо висше образование (ВО) в дадена страна в процентно изражение е както следва: Израел - над 35%, Япония - 30%, САЩ  - 26%. Най-отчетливо политиката на глобализма се провежда от САЩ. Там са базирани 500 от големите ТНК. Защо тогава Щатите, "произвеждайки" толкова много лица с висше образование (да не забравяме общия брой на населението на САЩ!),

"внасят" голямо количество висшисти

- както млади, така и изградени учени и преподаватели? За тази цел в същата страна е създадена перфектно отработена система. Отговорът е очевиден: концентрирайки в големи мащаби човешки интелект и създавайки му отлични условия за работа, в американските университети и научни лаборатории непрекъснато се работи на предния фронт на науката. Най-често там се появяват новите научни факти, което ражда новите идеи и е предпоставка за създаване на новите технологии. При наличието на огромно количество финансови средства, както частни, така и държавни, новата технология бързо се превръща в нов пазарен продукт. (Големите разходи се правят през департаментите по енергетика и отбрана, военните и националните лаборатории и др. Според акад. Сергей Глазев една от причините за конфликта в Източна Украйна са субсидиите, които, използвайки мотива за "руската агресия", законно могат да се насочат от бюджета на САЩ в частни и държавни компании с цел превъоръжаване. Така ще се внедрят нови технологични разработки, с което отново Щатите ще се откъснат напред.) Ще отбележа, че САЩ не се страхуват да имат значителен бюджетен дефицит, независимо от това, че са най-големият длъжник в света.
След промените от 1989 г. България зае своето място в групата страни, снабдяващи САЩ със свежи мозъци. Подобно изтичане на интелект става и към другите развити страни от капиталистическия център, макар и в по-малки мащаби.
Б. В Европа.
Европа изпитва на своя гръб същия натиск на САЩ вече половин век. Но за развитите европейски страни тази eмиграция на млади учени не е толкова опасна - почти във всеки средно голям европейски град има университет със стари традиции и при обществената подкрепа, която те имат, тази добре развита образователна система е много витална. Освен това понастоящем Обединена Европа: 
- Взима мерки за реинтеграция на свои учени, като осигурява допълнителни средства за тези, които са работили в САЩ, но са решили да се върнат обратно.
- Съществуват редица силни европейски програми, чиято цел е да изведе ЕС на водещи позиции в науката и технологиите.
- В Европа отсъства финансовият недоимък, който е основният фактор за емиграцията на младите българи.
В. В България.
Ситуацията у нас е много различна - по същество именно в последните 50 години се създаде т.нар. критична маса от специалисти, позволяваща провеждането на изследвания на добро ниво по значителен брой специалности. Тя е съсредоточена в централните висши учебни заведения (ВУЗ) и в институтите на БАН. Но нарушеното възпроизводство поради ускорената емиграция на млади учени и способни студенти силно ще снижи качеството на образованието и ще доведе до ликвидация на цели направления. Защото

емигрират именно най-способните

най-активните и най-волевите млади хора! Тогава натрупаният след десетилетия и с много усилия потенциал ще се разсее. И това ще има много негативни последици за страната. Вследствие на тези загуби за дълго ще останем в триъгълника  туризъм-услуги-селско стопанство. Трайно ще заседнем в периферията на индустриалния свят. Към това ни тикат всички външни "благодетели" и покровители на т.нар. български политически елит.
Трябва ясно да се разбере, че човешкият интелект и талант са основни ресурси и за тях се води война. Точно тази война е един от характерните белези на глобализацията. Например фондацията на Сорос по принцип не финансираше проекти в областта на природните и техническите специалности в България. Пита се защо!? 

II. Мотивацията

Стимулите, които ръководят действията ни, са много и различни. Не може обаче да очаквате един млад човек да седи на мизерна заплата само от любов към науката и преподаването. Второ - от голямо значение за един начинаещ специалист е възможността за личностна реализация. Какво по-хубаво от това, ако той може да се осъществи в отечеството си? Свидетел съм на това как се тълпят студентите около известни учени и преподаватели. Следователно длъжни сме на всяка цена да подкрепим перспективните и жизнеспособни звена.

III. Средствата

Това е и винаги е бил много тежък проблем. Разликата от преди е, че сега става дума просто за оцеляване на социалната система. Както бе казано в началото, възпроизводството на тази система става в три аспекта, два от които са: подготовка на голямо количество добри изпълнители и подготовка на елита на нацията.
А какво ще стане, ако продължава емиграцията не само на този предполагаем елит, но и на тези, които биха станали добри техници, инженери, учители, медицински сестри и лекари в България? 
Когато парите не достигат, трябва да се насочат там, където ефектът е очевиден и гарантиран. Освен това най-после е одобрена оперативна програма за образование и наука, финансирана от ЕС. И по нея, освен изследвания, би трябвало да може да се финансира и следващият етап - разработката на технологии. Както и разширена програма по реинтеграция на много от тези, които заминаха.
Резюмирайки: в условията на продължителна финансова стагнация трябва да се стремим да намалим това гигантско изтичане на мозъци, за да съхраним и развием потенциала на висшите училища и научните организации за реализация на основните им задачи и като фактори на икономическия ръст.
Много са мерките, които трябва да се предприемат, за да се обърне негативната тенденция. Ето някои от тях:
1. Незабавно чувствително повишаване на стипендиите за отличен успех и на докторантските стипендии. Незабавно увеличаване на стартовите заплати на младите специалисти и на асистентите.
2. Животоспасяващо финансиране на изследователската работа в жизнеспособните и перспективни звена. Финансиране, както институционално, така и на основата на проекти, при максимална прозрачност на процедурата. Срамните събития около Националния фонд за научни изследвания от преди няколко години трябва завинаги да останат в миналото.
3. Повишаване на заплатите на преподавателския и научния персонал, за да не бъдат изкушавани завършващите докторанти (в които е вложено толкова много!) да си търсят другаде място под слънцето.  
4. Сериозен публичен дебат в обществото за ролята, структурата и проблемите на системата от вузове в страната. Съответни промени в нормативните документи, подобряващи функционирането на университетите и висшите училища.  
В заключение - образованието не е само обучение и възпитание на учениците и младежите, то е битка за бъдещето, която се води в момента. Ако я загубим, ще бъдем изтрити от историята. Разбираме ли го това?

Роджър Уотърс обвини Байдън за войната в Украйна

автор:Дума

visibility 889

Докладът на "Амнести интернешънъл" за Украйна предизвика гняв

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 152

САЩ с нова военна помощ за $1 млрд. за Украйна

автор:Дума

visibility 437

/ брой: 152

Забравен в болница

автор:Аида Паникян

visibility 375

/ брой: 153

Двуцифрената инфлация сложи край на партито в Европа

автор:Дума

visibility 381

/ брой: 153

Проучване: Правителствата и ЕС са виновни за скъпия газ

автор:Дума

visibility 360

/ брой: 153

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ