Трагедията на Европа е, че се превърна в придатък на САЩ

Людмил Георгиев е възпитаник на Софийския университет. Доктор по социология и доктор на психологическите науки. Професор по социална, етническа и политическа психология в СУ. Автор на десетки научни и публицистични студии, статии и 8 монографии.

"Българинът исторически живее с максимата, че каквото и да стане, ще оцелее. Няма общност, няма държава. Оцеляването е фикс идеята. Тарикат на дребно.
"Православието изключва идеята за световна хегемония

- Миналата седмица беше белязана от атентата срещу френския сатиричен седмичник "Шарли Ебдо". Имаше и атака в Германия срещу вестник в Хамбург, препечатал карикатури на французите. Какво се случва с нашия свят?
- На мен ми се струва, че голямата трагедия на Европа и на европейските политически лидери е, че след края на Втората световна война и особено след края на Студената война, те превърнаха Стария континент в придатък на Съединените щати. Скъса се с вековни традиционни европейски представи, хайде да ги наречем и ценности. Възприеха се безкритично американските.
- Как си представяте цивилизация, стара като европейската, да се предаде на нещо, което е още бебе, от гледна точка на историята.
- Това е фактът. Предаде се. Американската нация и американската държава са ситуирани по съвършено различен начин от европейските. Етническата и религиозната принадлежност в рамките на американското разбиране за нация и държава са второстепенни. Там идеята е концентрирана около юридическото разбиране за нация, т.е. след като си американски гражданин, нещата приключват. В същото време европейските държави и европейските нации са ситуирани по различен начин. Тук в основата са и етническата принадлежност, и дълговековни религиозни и културни традиции. Изведнъж всичко това беше загърбено и се вкара американският модел за свободно придвижване на хора, стоки и капитали, което означава друго усещане на европейските държави за самите себе си и за света около себе си. Нали не можем да си представим масовото присъствие на чужденци в европейските държави само допреди сто години. От тази гледна точка  последните 60 години са нищожно кратък период, ако погледнем хилядолетната история на европейската цивилизация.
- Но скоростта на промяната е направо космическа и многопластова.
- Тя е културна, религиозна, демографска, етническа. Това е стъписващо. И аз се учудвам на европейските лидери защо не прозират до какво може да доведе всичко това. За съжаление ми се струва, че е късно.
- Късно за какво?
- Няма вече как да бъдат пренебрегнати и експулсирани огромни маси от хора обратно в арабския свят например от Франция, в Турция от Германия. Късно е за това. За съжаление дотам води това пряко подчинение в политическо отношение на САЩ. Тези неща ще се възобновяват със страшна сила, говоря за европейските държави.
- В Германия има протести срещу емигрантите и не само там. Сякаш сега започна да се усеща присъствието на тези хора като различни?
- Това ще продължи и ще се случва с все по-голяма сила. Имам предвид и появата на националистически партии. Ние понякога говорим наизуст, казвайки, че тези партии са антиевропейски. Тук става дума за партии, които са очевидно против този начин на структуриране на европейските държави в нещото, наречено Европейски съюз. Т.е. идеята, че все пак на първо място е необходим националният, държавният суверенитет, а тенденцията е в рамките на ЕС европейските държави да го губят. Така че съпротиви ще има. Това е обективен процес. Разбира се, най-голямата драма на западната цивилизация, тя не е от вчера или от днес, а поне от два века, е скъсването с религиозните традиции. Това е един екзистенциален вакуум, който предполага хиляди други ерзац смисли на живота, поведение, ценности, за които говорим.
- Ценностите скоро ще се превърнат в обидна дума, изпразнена от съдържание.
- Идеята тук е, че би трябвало нашите демократични ценности да бъдат универсално значими за целия свят, но това не е така. Свободата на словото има хиляди измерения например. Ако това е ценност. Основната ценност е човешкият живот. Това е универсално значимата ценност. Тогава, когато религиозното усещане за света не е регулатор на поведението и на мисленето, се получават драматични неща, т.е. да си говорим откровено - в западната цивилизация основните ценности са парите и властта. Властта на всички нива. Т.е. животът се осмисля през парите и през властта. Това останалият свят не може да го проумее. И ние си мислим, че ги цивилизоваме. Това е абсурд.
- То се видя, че изнасянето на демокрация катастрофира. Не става със сила.
- Това е стара идея на Вилхелм фон Хумболт, който твърди, че политическият режим, който не е адекватен на културата на съответния народ, по принцип не работи и превръща съответния народ в нещо друго. В стадо. Буквално. Не може да изкорениш хилядолетни традиции в ислямския свят и да наложиш някакви ценности, от които те се ужасяват. Това не е техният свят. И на всичко отгоре пък да се подиграваш с техни религиозни символи. Това е абсурд. Би трябвало да се разграничава свободата на словото от подигравката с религиозните чувства на хората. Факт е, че тези хора се подиграват и с папата, и с католицизма, и с протестантството. Това, че няма никаква реакция, означава, че религията в западната цивилизация отдавна е извън играта. Бог го няма. Бог е мъртъв, както казваше Ницше. Това е драматично. Значи ние трябва да се радваме, че някой обругава исляма, християнството, а дълбоко в себе си не осъзнаваме, че това е фундаментална трагедия за самите нас. Томас Елиът казваше: "Ако не искате да имате Бог, а Бог е ревнив, трябва да се кланяте на Хитлер или на Сталин!", или, бих добавил, на множеството хитлерчета или сталинчета, които идват на власт в западните страни чрез масовата илюзия, наречена свободни избори. На този фон ми се струва, че трябва по съвършено различен начин да се отнесем към Русия, защото Путин предефинира Русия като хилядолетния стълб на православието. В момента тя е най-консервативната християнска държава. Това трябва да ни е ясно. Ние можем да си обясняваме Русия не през Съветския съюз, както правят нашите политолози, а през консерватизма на православието.
- Тази тема отсъства от медийното пространство.
- Да, защото дотам ни стига погледът. Русия е съвършено различен свят. Единствената християнска консервативна държава в момента.
- Американците ще се борят с Русия до последния европеец, чували ли сте тази реплика.
- Ама, разбира се. Когато говорим за Щатите и Европа, би трябвало да имаме предвид доктрината Уидроу Уилсън, която е фундаментална и определяща външната политика на САЩ до ден днешен. За американския бизнес всяко кътче на света представлява интерес. И във всяко кътче на света американската държава е длъжна да отвори пътя на американския бизнес. След Студената война тази доктрина продължи да съществува, но беше конкретизирана в доктрината Волфовиц, която гласи: ние не трябва да позволим на нашия европейски съюзник самостоятелен път във външната политика и по всякакъв начин трябва да удържаме подчинената му роля по отношение на САЩ. Аз питам нашите скъпи европейци защо не създадохме обща отбранителна сила, щом сме толкова европейци. Нали имаме общи икономически и политически структури, защо нямаме общи военни структури, които да са независими от НАТО, защото очевидно чрез Алианса американците упражняват влияние и натиск върху европейските държави.
- Ако сме крайни, бихме могли да кажем, че Германия е окупирана държава...
- И не само Германия. Където има бази на НАТО, Италия каква е? Същото. Това от американска гледна точка е абсолютно нормално, защото нали си представяте какво става, ако говорим за общо пространство от Ла Манш до Владивосток. Като прибавим и присъствието на Китай, това означава че САЩ трябва да остане една държава някъде на американския континент, която да се самозатвори в себе си.
- Регионална сила?
- Да. Е, как ще го допуснат те това.
- Но се опитват да ни убедят, че сега това е Русия.
- Там нещата са по-други. Православието по принцип не носи със себе си идеята за световна хегемония. Парадоксът, който беше по времето на социализма, може да бъде разбран само с регулативното влияние върху мисленето и поведението на православието. Нали комунистическата идея беше за световната пролетарска революция, за победата на комунизма в световен мащаб. Е, защо това не се случи? Благодарение на дълбинната регулативна същност на православието, която изключва възможността за световна хегемония. Същото е и съдържанието на конфуцианството. И то не носи в себе си идеята за световна хегемония. Това, което носи в себе си такава идея, е псевдохристиянството и, разбира се, идеологемата на Съединените щати. Да си припомним какво казваше още Ричард Хофстадер - съдбата на Америка не е да има идеология, а тя да бъде идеология. Тук претенцията е съвършено различна. Разбира се, когато се опитваш по този начин да мислиш и да действаш в света, ще срещаш съпротиви. Няма как.
- Америка си повярва  в своята единственост и непогрешимост.
- Да. Но светът не може да търпи еднополюсен модел поради чисто културни и религиозни традиции. Не искам да говоря тук за икономика, която ни се натрапва от всички. Тя е важна, но светът не бива да бъде обясняван само през икономическите си основания. Ако ние нямаме представа за културните и религиозните традиции на народите, значи се отказваме въобще да разбираме света.
- Къде виждате България в тази битка на световете?
- Когато в обозримо бъдеще се разпадне Европейският съюз, следващият български политически "елит" ще отиде в Москва, ще падне на колене, ще наругае днешните български политици и ще извоюва място на България в Евразийския съюз. А когато се разпадне и Евразийският съюз, поредният български "елит" все ще намери някой нов "съюз", който да гарантира възпроизводството на държавата.
- Това е смела прогноза, да не кажа крайна.
- У нас няма нито общност, нито елит, който да помисли собствената си отговорност за собствената си държава. Ние сме свикнали някой друг да се грижи за нас и за държавата ни. Било византийците, било османците, германците, Съветският съюз. Сега Европа и НАТО. Е, за какво говорим?
- България е на геополитически кръстопът, но вместо да превърнем това в капитал за себе си, ние стоим сякаш в ступор.
- Да, защото ние още не можем да дефинираме за себе си собственото си разбиране за нация, за държава. Огромна част от българите смятат, че българската нация са само българите. Циганите и турците какво ги правим при това положение?
- Е, как какво - на сапун, биха казали радикално настроените. Подобни мнения присъстват в обществото, макар и "облечени" в други думи.
- Да. И като се възпроизвеждат всеки ден, стават начин на мислене на т.нар. политически елит. Той може да не го експлицира. Да не отива до тези крайности, но по начина си на мислене за държавата той възпроизвежда точно това. Оттам идват драмите. Т.е. несигурността е основно следствие от това мислене за нацията. Несигурността, че в един момент, вижте, циганите ще ни превземат, после турците ще ни превземат, бежанците и си отива българската нация. Създава се една несигурност, която на нивото на политическото предполага точно това - търси се някой да осигурява тази държава, защото аз, политическият елит, се усещам неспособен да го правя. И в този смисъл е много лесно. Заповядайте, другари американци, европейци и НАТО, оправяйте ни държавата, ние не можем.
- Вие ще стигнете до стилистиката на колегата си доц. Иво Христов, който казва, че ние сме една колониална територия, а нашият елит е неин пазач и надзирател.
- Той е много мек, щом смята, че сме колониална територия, но ние и това не сме. Идеята, че някой е колония, самият израз предполага все пак някакво структуриране, някакъв промисъл за себе си, дори и като колония. Но ние и това не сме. Ние нямаме усещане за общност. При това положение как да бъдем дори колония? Ето например защо общността, ако имаше такава, която 80% е русофилска, не скочи да направи един 500-хиляден митинг в София и да каже на управляващите "искаме да го има "Южен поток". Защото не сме общност.
- В този ред на мисли ние, българите, за 25 г. една национална стачка не сме направили.
- Българинът исторически живее с максимата, че каквото и да стане, ще оцелее. Когато основната ти смислообразуваща идея, идеята за собствения ти живот, е оцеляването, какво да искаме повече. Няма общност, няма държава. Оцеляването е фикс идеята. Тарикат на дребно. Това е векове наред, то не е от вчера.
- Оцеляването е ниска перспектива. То и животното иска същото. Но тръгвайки от нея, ние затова вероятно не можем да разберем руснаците.
- Да. Ние, българите, никога не сме били религиозни. Тук християнско и езическо вървят ръка за ръка до ден днешен. Самото православие предполага онова мистично сакрализиране на светското в ежедневието, което ние няма как да го разберем. И след като това не разбираме, как да разберем руския човек. Той всекидневно чрез православието прави точно това - освещава профанното. Това обяснява според мен и защо социалистическата революция се случи в Русия, а не другаде. Защото за православието частната собственост е твърде странична идея. Тя я няма дори. А за католическия, протестантския свят на Западна Европа, тя е иманентна на живота. На руския мужик да му кажеш, че фабриката трябва да бъде национализирана, за него няма нищо по-естествено от това, защото той по съвършено друг начин пребивава в реалността. Пак казвам, чрез това мистично православие.
- Значи ли това, че бъдещето на света е трудно прогнозируемо, а нашето още повече?
- Идеята след края на Студената война, че светът окончателно се секуларизира и че чрез идеологемата на либералната демокрация той ще става еднополюсен чрез глобалната хегемония на САЩ, очевидно претърпя окончателно фиаско. Светът е и ще бъде многополюсен поради простата причина, че традиционните православни, мюсюлмански, конфуциански, индуиски, будистки и всякаква други религиозни концепции няма как да бъдат вкарани в тази идеологема, а хората, които ги изповядват, просто не могат да мислят себе си, света и смисъла на своя живот по друг начин - по начина, по който им предлагат САЩ и Европа. Да, най-вероятно в този многополюсен свят ще продължават кризите, войните, конфликтите и страданията, тъй като нашата западна цивилизация така и не може да разбере, че не е универсално значима. В такава ситуация българският народ ще трябва отново да избира, но преди всичко той трябва най-после да се опита да разбере себе си. Тогава изходът ще е съвършено различен.