27 Май 2019понеделник08:20 ч.

ново:

Рекордно ниска избирателна активност на четвъртите евроизбори Рекордно ниска избирателна активност на четвъртите евроизбори

На фокус

Извънземните през ХХI век

Мултинационалните компании се опитват да управляват света чрез собствено законодателство

/ брой: 1

автор:Славчо Кънчев

visibility 1328


Част първа


"Почти всичко, което зависи от човека, може да се разврати от златото."
Платон (427-347 г. пр.н.е.) - древногръцки философ, създател на обективния идеализъм


2000 година. В Плачимада, едно заспало село в южния индийски щат Керала, компанията "Хиндустан Кока-Кола" пуска в действие построената от нея голяма бутилираща фабрика.
Известна някога като Малабарското крайбрежие, върху географския глобус Керала е по-тънка от сламка ивица земя в Югозападна Индия. Не повече от сто и четиридесет километра в най-широката си част. От едната й страна е Индийският океан, а от другата - една скалиста планинска верига, известна като Западните Гхати. Точно този планински масив, който служи като стена за влагата, идваща откъм океана, е причина Керала да получава повече дъжд от всички останали щати в Индия, често нападани от суша.
Тук въздухът е свеж и студен дори в края на юни, когато са ударили мусоните.

Всичко е пищно и зелено

Но все пак водата е неравномерно разпределена, като някои области в щата се намират в "дъждовна сянка", зад планински връх, който получава половината от валежа на дадено село, разположено само на няколко километра по-нататък.
Именно такъв е случаят и с Плачимада, където "Хиндустан Кока-Кола" е построила бутилираща фабрика. Компанията пробива шест сондажа, за да използва за производството си привидно предостатъчната подземна вода на селото. Перспективата за откриване на работни места е съвсем убедително основание съветът на щата и местният селски съвет Перумата Панчаят да дадат веднага своето одобрение за строежа. Но селяните много бързо променят отношението си, когато кладенците им започнат да пресъхват и установяват, че водата им вече е замърсена.
Днес всичко, което е останало от фабриката, е само една изкривена метална рамка, издигната на 90 метра над земята, служила някога за окачване на табелата на "Хиндустан Кока-Кола". Всъщност сериозната съпротива на местното население срещу фабриката за бутилиране, която довежда до нейното затваряне, започва през 2002 г.
Тогава селяните откриват освен недостига на вода и че тя вече е променила вкуса си и е горчива. На една учителка от близкото училище й прави впечатление, че нейните ученици започват все по-често да отсъстват заради стомашни неразположения и кожни обриви. Или пък закъсняват за началото на учебните часове, защото родителите им са ги пращали да ходят все по-надалече за чиста питейна вода. Други селяни откриват, че водата оцветява ориза в кафяво, когато я използват за готвене, или че когато се къпят с нея, после имат сърбежи по няколко дни.
Проблемите с водата продължават с години даже и след затварянето на фабриката през 2007 г. Водата дълго и след това е замърсена, макар и ситуацията да е подобрена в сравнение с предишния вкус на водата, когато общината е била подтикната да действа.
Всъщност "Хиндустан Кока-Кола" едва ли би могла да избере по-неблагоприятно място за изграждане на фабрика в Индия от Плачимада. Керала дълго време е отделен щат в Индия, който избира социалистическо правителство още през 50-те години на миналия век, а после през продължителен период от време властта се разделя между две леви коалиции.
Пристигането на "Кока-Кола" в щата съвпада с един силен изблик на политическо съзнание сред туземните хора на Индия, адивасите, които спечелват огромна победа през октомври 2001 г., когато щатът им връща част от техните наследствени земи. Окуражени от легитимирането им като политическа сила, някои адиваси от село Плачимада насочват своето внимание към фабриката на "Хиндустан Кока-Кола". След като се появяват проблемите с водата, те издигат искане фабриката да бъде затворена. Водени от един племенен глава на адивасите, Велур Сваминатхан, те построяват колиба със сламен покрив с площ 4 кв. м точно срещу входа на фабриката. Окачват портрети на Махатма Ганди върху неговото колело за предене (символ на гандизма за бойкот на британския текстил), сред агитационни плакати. Дежурят вътре на смени денонощно. И така - повече от четири години. Оттогава този факт се използва от гражданските движения в Индия като христоматиен пример как едно малко, но активно гражданско ядро може да се превърне в Давид срещу Голиат.

На всеки етап от своя протест

индийските селяни събират доказателства за своята теза за нанасяните им вреди от производствения процес на бутилиращата фабрика, както и намират подкрепа за своята борба. Постепенно протестът им се разпространява от местно към национално и дори международно ниво. От самото начало на протеста те се опират върху фактите. След като изпращат вода в местна лаборатория, получават потвърждение, че в нея са открити нива на разтворени минерали, които са толкова високи, че тя е "негодна за пиене от хора, за домашна употреба (къпане и пране) и за поливане".
Подкрепени от тези данни, селяните настояват пред местния съвет Перумата Панчаят да анулира разрешението на фабриката да работи. Но съветът се колебае, изправен пред резултатите от тестовете на самата "Кока-Кола", които противоречат на твърденията на селяните за намаление и замърсяване на водата.
Към този момент протестите пред фабриката привличат стотици - а в някои дни и хиляди хора. След като средствата за масова информация разпространяват репортажите си за протестните прояви, външни групи, например индийският клон на "Грийнпийс", използват ситуацията, за да заклеймят либерализацията на индийската икономика, като предупреждение за вредите от глобализацията. Те прибавят и свои активисти към протеста. Селото бързо се превръща в активистки център. Следват съчувствени репортажи в медиите, подчертаващи несъразмерността на битката. В резултат ден след ден подкрепата за селяните от Плачимада расте.
Двете комунистически партии в щата обявяват, че са на страната на селяните. Но "Кока-Кола" продължава да се ползва от поддръжката на основната Партия на конгреса, която по това време контролира парламента на Керала, а също и на разположената вляво от центъра светска партия Джаната Дал, която пък контролира местния съвет в селото. Все пак панчаятът (селският съвет - хинди) проявява колебание, изправен пред окупацията на гости активисти. А и компанията "Кока-Кола" прекалява в позицията си, като отказва да предостави на съвета исканата информация и да обсъди твърденията на активистите.
Засегнат от пренебрежителното отношение, панчаятът на 9 април 2003 г., дванадесет месеца след разрастването на протеста, отнема разрешителното на фабриката да работи.
   
Конфронтацията с правителството

на щата изглежда неизбежна, понеже то продължава да подкрепя компанията. Но ето че решително съдействие на протестиращите селяни идва чак от Лондон. Точно в този момент, през юли 2003 г., върху територията на сблъсъка, се появява екип на Би Би Си и драматично наклонява везните в полза на противниците на фабриката. Информиран от местните селяни, че "Кока-Кола" е раздавала твърди отпадъци за тор, екипът на Би Би Си взима мостра, за да анализира хранителното й съдържание и да види дали в действителност тези отпадни продукти от производствения процес във фабриката на "Хиндустан Кока-Кола" могат да бъдат използвани като тор за зърнените култури.
Никой от протестиращите, въпреки техните известни съмнения дали отпадъците настина са полезни като тор, не е очаквал резултатите от изследванията, които се получават. Тестовете, проведени в лабораторията на английския университет в Ексетър, разкриват не само, че утайката е безполезна като тор, но и че съдържа опасни нива на токсичните тежки метали олово и кадмий. В проби, взети от един близък до фабриката кладенец, също биват открити токсични нива на олово и кадмий, за който е доказано, че при продължителен контакт на човешкия организъм с него причинява рак на простатата и бъбреците.
Репортажът с резултатите от тестовете разтърсва цяла Индия. Възмущението е огромно. И масово. След години на успокоителни доклади, че отпадъците от производството на бутилиращата фабрика на "Хиндустан Кока-Кола" са напълно безвредни за добитъка и производството на зърно се появява противоположно доказателство от една уважавана в целия свят новинарска агенция.
Изпаднала в неудобно положение, Комисията за контрол на замърсяването на щата Керала провежда свои тестове и заключава в рамките само на седмица, че утайката от производството на "Кока-Кола" съдържа нива на кадмий, които четирикратно превишават допустимия лимит от 50 милиграма на килограм. Още на следващия ден партията Джаната Дал дава обща пресконференция заедно с членовете на селския съвет. Тя не само че подкрепя местното правителство в отнемането на разрешителното, но и е гласувала да бъдат предприети законови действия за затварянето на фабриката.
Една история, която хипотетично можеше да се разиграе и върху европейския континент. Досега. Но от момента, в който влезе в сила Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (ТТИП) в настоящия му вид, хипотетичното вече е станало реалност. По отношение на местните, национални власти, които да противодействат при нарушение на чуждестранните корпорации. Понеже когато ТТИП влезе в сила, споровете инвеститор-държава биха били решавани от

наднационални частни трибунали (ISDS)

Чрез тях мултинационалните корпорации получават недостъпен за която и да е държава-участник в ТТИП механизъм за въздействие върху нормативната среда, правата на гражданите и социално-икономическото развитие. ГЛОБО - глобалната вселена на мултинационалните компании. Която, според техните намерения, да бъде управлявана по нейно собствено законодателство. Доминиращо над националните законодателства. Все едно, че компаниите са извънземни пришълци.

(По материали от чуждестранния печат)

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.

Отлагат магистрала "Струма" за 2030 г.

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 98

БНБ очаква рекордно висока инфлация

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 98

МВФ: Търговските войни отнемат 0,3% от растежа

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 98

ОИСР отложи приемането на България

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 98

Осмина се борят за поста на Мей

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 98

НАТО разработва нова стратегия срещу Русия

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 98

Ирландия подкрепи по-лесните разводи

автор:Дума

visibility 54

/ брой: 98

Кратки новини

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 98

Магарета летят из облаците

visibility 75

/ брой: 98

Докога ще задаваме само въпроси

автор:Зорница Илиева

visibility 74

/ брой: 98

Български бизнес в Лондон

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 98

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ