29 Март 2024петък04:26 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

За зърното, добавената стойност и лявата политика

С европейски пари у нас се създават нов "феодализъм" и аграрни отношения от латифундийски тип

/ брой: 296

visibility 1874

Доц. д-р Огнян Боюклиев


Доц. д-р Огнян Боюклиев е завършил икономика на природоползването в Лесотехническата академия в Санкт Петербург. Специализирал е в Япония и Франция. Работил е в Института по икономика на селското стопанство, в комисията по земеделие на Народното събрание, съветник и член на експертни работни групи в няколко парламента. Работи в Института за икономически изследвания при БАН. Национален експерт е по Програма за развитие на селските райони - ЛИДЕР, и преподавател по програмите за обучение по ПРСР. Научните му интереси са в областта на аграрната политика, развитието на селските райони, селската икономика, трансграничното сътрудничество, организацията на пазарите на земеделски и хранителни стоки, икономическо моделиране на доходността на пазарните производствени структури и параметри за определяне насоките на аграрната политика. Член е на Политическия съвет на партия "Българската левица" и на УС на Европейската лява партия.

Помните ли думите на Тодор Живков някъде от началото на 80-те години: "Зърното е икономика, зърното е и политика"?
През 1967 г. в Добруджа е постигнат рекордният среден добив от 476 кг пшеница на декар на площ от 1 300 000 декара. Този висок резултат е закономерно следствие от високата култура на земеделието и прилагането на интензивните фактори на науката и водещите за онова време технологии. След 1980 г. България произвежда годишно над 10 млн. тона зърно, което ни нарежда между 20-те водещи аграрни страни в света.
Тогава защо, когато през 1987 г. България произвежда над 12 млн. тона зърно, изнася не повече от 450 хил. тона, а днес, когато произведеното зърно не надвишава 4,5 млн. тона, над 2 млн. от тях е износ?
Опростеният отговор, който всички специалисти и хора на село знаят, е че тогава от зърното се произвеждаше фураж, с фуража се хранеха животни, от животните се произвеждаше мляко и месо, а от млякото и месото се произвеждаха млечни и месни произведения. Голяма част от тези продукти, освен че осигуряваха рационалното хранене на българина, отиваха за износ не само по линия на СИВ, но и в Западна Европа (т.нар. Стара Европа) и в много други страни от целия свят. Немалка част от тази продукция отиваше в чинията на туристите по нашето Черноморие и планинските курорти. Тази сложна верига може да се изрази икономически с един-единствен показател - показателя добавена или новосъздадена стойност.

А как е днес?

Както вече казах, днес при производство от 4,5 млн. тона зърно средногодишно България изнася над 2 млн. тона. При това ние сме 10-и в Европа по износ на зърно.
По статистика изнасяме главно за страните от Европейския съюз. Дали обаче това зърно се консумира и преработва в Европа? Анализът показва, че нашето зърно е нискоглутеново. То е изключително ценно за арабските страни поради спецификата на произвеждания там хляб. Износителите за тези страни са фирми, които са регистрирани предимно в Европа. Техните адреси са около Женевското езеро, в Париж, Лондон. Това са фирми, които не притежават складове, товарни автомобили или търговски кораби. Истината е, че тези фирми с гръмки имена, които съзнателно няма да спомена, са юридически лица,

които притежават единствено офиси

Тяхната дейност се изчерпва с една дума - логистика. Те купуват от нас и продават на арабските страни само по документи. Въпросът е толкова ли сме глупави ние и нашите арабски приятели, че не можем сами да се разберем, а трябва да даваме пари за логистика на трети лица - и те, и ние.
А на този пазар - арабския, някога изнасяхме големи количества живи животни, месни и млечни продукти, зеленчукови консерви и други продукти с висок дял на добавената стойност, който е значително по-голям от този на зърното.
Какво получихме от аграрната реформа и политиката в сектора след 1990 г.?
Въпросът за национално отговорната аграрна политика минава през въпроса за извършената свръхконцентрация на капитали и ползване на земеделска земя под аренда от 1997 г. до наши дни. Кой го допусна? Защо го допусна? Чии интереси обслужваха управляващите и тяхното задкулисие?
Към началото на поземлената реформа у нас има 3,5 млн. собственици на земеделска земя. Алгоритъмът на възстановяване на поземлената собственост

раздели земеделската земя на 25 млн. парцела

още преди да са завършили напълно делбите между наследниците на починалите бивши собственици. Това даде възможност за последваща концентрация на арендувана земя и капитали и оформяне на монопол при ползването на земеделската земя. Прекъсната е връзката между земеделските производители и потребителите. Налице е инвазия на мултинационални търговски вериги, почти изчезнало животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство.
Какво губи нацията от тази политика в аграрната област?
От провеждани в момента анализи на Института за икономически изследвания на БАН се вижда, че когато зърното се преработи в брашно, добавената стойност е почти два пъти по-висока, отколкото в произведеното и изнесено като суровина зърно. За съжаление ние почти не изнасяме брашно. Следователно губим добавена стойност.
Ако това брашно бъде преработено в хляб, хлебни и други тестени изделия, добавената стойност нараства значително - 2,2 пъти. Ако произведем фураж - над 3 пъти. Ако с този фураж храним животни, ще произведем мляко и месо, чиято добавена стойност е почти 9 пъти по-голяма от суровината за неговото производство, която изнасяме. Ако преработим произведеното мляко и месо в млечни и месни продукти, добавената стойност нараства близо 13 пъти. Ако тази продукция, или поне част от нея, поднесем в чинията на туриста,

добавената стойност ще е 20 пъти повече

от стойността на суровината в началото на веригата - зърното.
Разбира се, всичко това е много теоретично, много условно, въпреки че е изчислено по методика на ФАО към ООН и ЕВРОСТАТ.
Влияние върху добавената стойност на крайната продукция оказва не само зърното. Факторите са много - технологиите, другите отрасли и т.н. Точно заради тях ефектът би бил още по-голям, ако се изпълни докрай математическият модел за изчисляване на добавената стойност. Този ефект е приблизително 8-10 милиарда лева добавена стойност ежегодно.
За съжаление ефектът не се състои само в добавената стойност. Освен добавена стойност, България и българите губят около 200 000 работни места в преработката на зърното от суровина до краен продукт.

За аграрната политика на една левица

Аграрната политика на една лява партия трябва да бъде насочена към максимален социален ефект. Нали по дефиниция лявата идея търси възможно най-доброто за най-много хора?!
Като човек, изкушен в писането на първата партийна програма "Нови времена, нова България, нова БСП", с болка и недоумение установявам, че днес както реалната политика на левите уж правителства, така и програмните документи на БСП са насочени преди всичко към едрия земеползвател, арендатора, "феодала".
Задълбоченият анализ показва, че тази аграрна политика е довела до усвояването на 75% от субсидията на Европейския съюз за единица обработваема земя от 3700 физически и юридически лица, които помежду си са 100 свързани лица. Същите тези лица са усвоили и 67% от парите за развитие на селските райони. Така на практика с европейски пари у нас се създават нов "феодализъм" и аграрни отношения от латифундийски тип!
Най-фрапантното е, че според справка от Сметната палата същите тези 100 свързани физически и икономически лица са сред най-големите спонсори на предизборните кампании на БСП.
Време е пренаписване на левите партийни програми! Време е за истинска лява политика - възможно най-добрата политика за възможно на най-много хора!

ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ НА ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ И РАБОТНИ МЕСТА ПО ВЕРИГАТА "ЗЪРНО-БРАШНО-ФУРАЖ-ПРОДУКТИ ЗА КОНСУМАЦИЯ
Продуктови групи    Отн. дял на добавената стойност от общата пазарна стойност    Съотношение на добавената стойност  спрямо тази при зърното    Условни работни места при производство и преработка на
2 млн. т. зърно
Зърно    5%    1,0    35 000
Брашно    9%    1,8    +10 000
Хляб, хлебни и тестени изделия    11%    2,2    +18 000
Фураж    15%    3,0    +5 000
Мляко    41%    8,2    +25 000
Месо    45%    9,0    +18 000
Млечни продукти    65%    13,0    +20 000
Месни продукти    68%    13,6    +10 000
Продукти в чинията на туриста    100%    20,0     

Източник: Изследване на Института за икономически изследвания, БАН

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ