Романът "Екзекуторът" подменя историческата правда
/ брой: 281
Многоуважаеми акад. Антон Дончев,
Към вас се обръща един бивш ватман, който преди трийсетина години ви е возил в трамвая, сетне ви е срещал в Мездра и Враца, а да не подчертаваме отношението му към вашите патриотични книги! Споделям това само за да разберете разочарованието ми, когато от различни места ми натякват кой съм аз, та да критикувам един роман, на който вие сте дали първа награда през 2002 г. Става дума за "Екзекуторът" на Стефан Кисьов, получил наградата за роман "ВИК".
Работата е там, че аз познавах ст. Николай Николов, единствената жертва на БНА при инвазията на група армии на Варшавския договор на 21 август 1968 г. в ЧССР. И след като по принуда прочетох този пасквил, считам, че в ръцете ми не е попадало по-гнусно четиво, очернящо български воини и сквернящо паметта на моя някогашен съученик в Мездра! Възнамерявах да напиша само документална книга за моя приятел, но възмущението ми преля и не можех да не дам отпор на това сквернословие. Тъй като предполагам, че няма да намерите време да я прочетете цялата, ще споделя само някои факти, които недоумявам как така те не са впечатлили такива историци като Искра Баева, Ян Рихлик, писател като вас и пр...
1. Главният герой или "Екзекутор" твърди, че баща му бил "мобилизиран" циркаджия, участник в инвазията на 21 август 1968 г. За сведение на всички, през 1968 г. в България не само не е имало "мобилизация", но десантът е извършен при такава секретност, че в НАТО са разбрали едва когато парашутите започнали да се отварят над Прага.
2. Предполагам, че авторът Ст.К., ако беше служил войник, щеше да знае, че курсантите-летци не са давали въоръжен наряд, а само дневалство. Ако бе пипал АК, щеше да знае, че всяко огнестрелно оръжие дава изстрел само ако натиснеш спусъка му, а не при дърпане на затвора. Че в Долна Митрополия при пирамидата с оръжие е имало даже "куршумоулавяща" стена и куршумът от това обезателно калпаво (щом е съветско) оръжие не може да попадне в сърцето на командира, и пр. недомислици. С които цялата фабула и казуистика на наградения роман отиват на кино.
3. Не оспорвам правото на автора неговите герои да правят сексоргии с когото си поискат, ако щат и с извънземни. Читателят може само да се надсмее над патологичната му ненавист към комунизма, Русия, българщината, историческата му неадекватност и пр. Но когато доктори по история, знаменити писатели, не се впечатляват от подмяната на историческата правда, всичко това ме кара като читател да се съмнявам в достоверността и на собствените им произведения, от които до момента съм се възхищавал.
Стефан Здравков, Мездра