01 Март 2021понеделник19:20 ч.

ново:

Честита Баба Марта! Честита Баба Марта!

На фокус

НПО - платени и бутикови, може би демократи

Над 8,6 млн. лв. дарения са получили девет организации за 2013 г., на една от тях приходите от стопанска дейност скачат 11 пъти

/ брой: 172

автор:Светла Василева

visibility 87

В България има регистрирани около 41 000 неправителствени организации (НПО). Това означава, че средно на всеки 175 българи се пада по една НПО. За последните 13 години броят им е нараснал 40 пъти - от 1000 през 2001 г. до над 40 000 днес. Част от тях съществува единствено "на книга", тъй като онези, които редовно предават отчети, са около 10 000, или 25%. 2700 организации отчитат приходи и от стопанска дейност. За 1200 от тях те са по-високи от  постъпленията от нестопанската.
Българското законодателство е изключително либерално по отношение на НПО. Задълженията им - и като количество, и като административна и финансова тежест, са далеч под тези на другите юридически лица, регистрирани със стопанска цел - фирми, занимаващи се с производство, търговия или предлагащи услуги. Ангажиментите, вменени на НПО, са по-малко от броя на пръстите на едната ръка. В действителност те са три. И то не за всички. Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛСНЦ) задължава тези организации всяка година да предават отчет за дейността си в централния регистър, администриран от Министерството на правосъдието. Това задължение обаче е само за онези, които са се регистрирали в обществена полза. Ако "забравят" да се отчетат, санкция няма. Едва когато две поредни години пропуснат да уважат регистъра, а чрез него и обществото, в чието име са се създали и декларирали, че ще работят, следва изключване. Тази санкция е смешна, защото присъствието или отсъствието от списъка на МП не препятства дейността на НПО. Още по-свободен е режимът за онези организации, които са регистрирани в частна полза. Те

не се отчитат пред никого

какво всъщност правят.  
Независимо в чия полза са регистрирани - в обществена или частна, всички НПО, които имат и стопанска дейност, задължително трябва да се отчитат пред Националната агенция по приходите (НАП). И тук има нюанс. Никой не следи за какво те използват печалбата от тази си дейност. По закон тя следва да се изразходва само и единствено за постигане на целите, определени в устава на организацията. Дали е така, няма кой и как да провери. НАП е почти напълно затворена за граждански контрол. Запитванията за резултати от проверки обикновено приключват със стандартен отговор, че такива са направени. Същността и констатациите им са надлежно скрити зад данъчната и осигурителната тайна, така че трудно може да се прецени дали някои НПО в действителност не се използват за заобикаляне на строгите изисквания и на завишената отговорност на Търговския закон.
Третият ангажимент за всички неправителствени организации без изключение произтича от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Според него те са длъжни в 4-месечен срок от регистрацията си да приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които да изпратят за утвърждаване от председателя на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Каква част от НПО са изпълнили това свое задължение гражданите няма как да разберат. През 2013 г. на наше искане за достъп до обществена информация относно ангажимента по ЗМИП на десет знакови за българското общество организации агенцията отговори, че този тип информация е класифицирана като "служебна тайна". И, меко казано, спести истината. Понеже се позова на заповед (от 2012 г.), чиято давност беше изтекла. Отделно от това на страницата на институцията нямаше публикуван списък на факти и обстоятелства, които се класифицират като "служебна тайна", а би трябвало. На същия въпрос, зададен през м. февруари т.г., отговорът беше, че исканата информация няма характера на обществена. Последното е твърде спорно. И много цинично. Понеже няма месец, в който

да не се коментират "чутовните" битки

на управляващата администрация (без значение от политическата конфигурация в момента) с корупцията, част от която е и прането на пари. В същото време ДАНС упорито държи разтворен чадъра на тайната над юридически субекти - НПО, чиито приходи са основно от дарения и идват предимно от чужбина. Интересен детайл е, че част от даренията са без условие, т.е. могат да се ползват за каквото реши адресатът. Ако се получават от НПО, регистрирани в частна полза, които не се отчитат никому, и ако същите не са заявили мерки в ДАНС, кой ще гарантира на гражданите, че пропуските в закона не се използват в ущърб на обществения интерес, или дори във вреда на националната сигурност? Никой.
Въпреки че задълженията за отчетност са направо смешни, има НПО, присъстващи активно в обществения живот на страната, които упорито не спазват дори тях. ДУМА прави за втора поредна година мониторинг на следните десет неправителствени организации - Институт "Отворено общество" (Георги Ангелов), Център за изследване на демокрацията (Огнян Шентов), "Зелени балкани" (Тома Белев), Институт за пазарна икономика (Красен Станчев), Център за либерални стратегии (Иван Кръстев), Институт за регионални и международни изследвания (Огнян Минчев), Българско училище за политика "Д. Паница" (Саша Безуханова), Институт за развитие на публичната среда (Антоанета Цонева), "РискМонитор" (Йонко Грозев) и "Четиринадесети януари" (Асен Генов). Всички те са регистрирани в обществена полза. Преглед на регистъра на МП показва, че към днешна дата на две от организациите отчетите не са публикувани - Център за либерални стратегии и "Четиринадесети януари". 
Администрацията на регистъра потвърди за ДУМА, че в законоустановения срок - 30 юни, няма постъпил отчет от фондация "Четиринадесети януари". Това е единствената неправителствена организация от наблюдаваните, която

и миналата година не спази закона

и не се отчете в срок. Докладът й се появи в базата на МП едва през м. ноември. От представените в регистъра отчети този на "РискМонитор" има само финансова част, но не и другата, в която се описват проектите, които е изпълнявала организацията. Шест са НПО-тата от наблюдаваните десет, чиито доклади за 2013 г. не са публикувани на интернет страниците им. Сред тях са двете, чиито отчети липсват в базата на МП, плюс тези на "Зелени балкани", "РискМонитор", Институт за развитие на публичната среда и Институт за регионални и международни изследвания (ИРМИ). Фондация "РискМонитор" публикува на страницата си отчет, но без финансовата му част. (Таблица 1) 
Подобно поведение е най-малкото странно, при положение, че представители на тези организации насищат с присъствието си медийното пространство и не спират да наставляват и поучават обществото от позицията на самопровъзгласила се безпогрешност от последна инстанция що е то правилно, демократично, пазарно и най-вече открито и публично. Според отчета на Института за пазарна икономика (ИПИ) медийните им изяви за 2013 г. са 470, което ще рече присъствие не само всеки календарен ден, но и повече от веднъж дневно в една трета от случаите. И това е само за една от наблюдаваните НПО. В речта си по случай 20-годишнината от създаването на фондация ИПИ (от 08.11.2013 г.) Кенет Лефковиц казва, че мисията на организацията е да разпространява идеите. "Аз лично виждам много тъмен облак, който виси над Европа. Този облак представлява популизъм и икономическо незнание. Най-тъмната част на този облак виси над Унгария, където имат правителство, което връща държавата назад, подкопава основите на пазарната икономика и на общия пазар. Даже в Англия се говори за повече държавна намеса в ценообразуването и най-вече на енергийните компании. В България имаме правителство, водено от бивши комунисти с ясната подкрепа на националисти и популисти, така че този облак виси и над нас. Така че има една атака срещу либералните ценности и трябва да създадем и да подхраним отпора срещу тази атака."
Либералните ценности в комплект със свободния пазар са издигнати на пиедестал от представителите на НПО, но кой е казал, че те са панацея? И

нямаме ли право да се съмняваме

че дори и да ги отхвърляме. Защо не? Демокрацията е букет от различия, а не натрапване на една възможна истина. При това от външни за страната субекти. Всеки опит за алтернатива и опониране обаче бива агресивно отблъскван, понякога с елементи на истеричност. Бяха създадени и разпространени (през м. ноември 2013 г.) списъци с имена на политици, журналисти, социолози, етикетирани като "гаулайтери-комисари". На изброените бе вменено намерение за "смазване, съсипване и отстраняване" на протестиращите срещу правителството. Стигна се дори дотам да се настоява за забрана и изхвърляне на опонентите от публичното пространство (искането на Огнян Минчев за уволняване на журналиста Петър Волгин от Националното радио).   
На 12 юни т.г. в сутрешния блок на Нова ТВ друг, станал популярен покрай миналогодишните протести представител на НПО - Асен Генов (фондация "Четиринадесети януари"), заяви, че "Протестна мрежа ще действа за това политическата игра в България да бъде прозрачна". Подобен анонс предизвиква адмирации. Когато обаче призивът идва от членове на организации, за които информацията за финансирането на контролирани от тях НПО е особено чувствителна, няма как да не говорим за двоен стандарт и да се питаме колко са искрени в призивите си за откритост и публичност.
Според данните, налични до момента, наблюдаваните НПО са получили по-малко средства от дарения през 2013 г. в сравнение с постъпленията през 2012 г. (виж Таблица 2) Това обаче не са окончателните числа. Онези от тях, които декларират приходи и от стопанска дейност, отчитат повишаване на същите. Например за Центъра за изследване на демокрацията (чрез фирмите "Витоша рисърч" ЕООД и "Проект 1" ЕООД) средствата за м.г. са 744 000 лв. (при 616 000 лв. за 2012 г.) За "Отворено общество" сумата е 1 018 970 лв. (при 95 830 лв. за 2012 г.), а за ИПИ - 283 000 лв. (при 41 000 лв. за 2012 г.), което прави ръст от почти 11 пъти за първата и почти 7 пъти за втората организация само за една година.

Прегледът на броя осигурени лица

които работят в мониторираните НПО, показва интересна картина (виж Таблица 3). Относително големи структури са едва две от тях - "Отворено общество" и Център за изследване на демокрацията. Други две - фондация "Четиринадесети януари" и сдружение "Институт за регионални и международни изследвания" със своите по две осигурени лица създават впечатление на еднолични търговци, регистрирани единствено за да осигурят работа на собствениците си. Те обаче са сред най-усърдните в медийното си присъствие и сред най-пристрастните в позициите си. Само нюанс към всичко това е, че фондация "Четиринадесети януари" вече втора година не спазва срока за представяне на отчета си пред МП. Останалите шест наблюдавани организации са бутикови - с по 10-15 човека постоянен състав.
Кръгът теми, които изследват НПО, са проблемите на демокрацията, гражданското участие, съдебната система, пазарната икономика, енергетиката, селското стопанство, регионалното развитие, интеграцията на ромите. В контекста на последните събития около скандала с лиценза на КТБ и ефективността на надзора, осъществяван от БНБ, е интересен следният факт. На 21 февруари 2013 г. фондация "РискМонитор" е организирала обучителен семинар на тема "Ролята на БНБ при разкриване на финансови престъпления" като част от проекта "Върховенство на закона и организирана престъпност". Лектор, според отчета на фондацията, е Калинка Димитрова, началник отдел "Специфични дейности" при БНБ. Предвид случващото се, интересно какво е било казано на обучаваните и как то кореспондира с реалното състояние на нещата по отношение на надзора и върховенството на закона, ефективни и полезни ли са подобни обучения, или просто става въпрос за усвояване на едни пари?
Няма лекарство за онзи, за когото порокът е станал обичай, казва Сенека четири века преди Христа. Оставяйки НПО без контрол, запазвайки съществуващия либерален режим на задължения по отношение на отчетността, сме отворили магистрала за нови и нови пророци, които с удоволствие ще ни съветват как да живеем според представите на онези, които ги финансират. Искаме ли това обаче? Докога ще търпим структури, незачитащи законите, да ни учат що е закон? Ще продължим ли да гледаме безучастно превръщането на пороците в обичай или ще посегнем към лекарството, докато не е станало късно?


Таблица 1


Наличие или отсъствие на финансови отчети на организации от неправителствения сектор за 2013 г. в регистъра на Министерството на правосъдието (МП)

Таблица 2


Приходи от дарения в български лева, обявени в официалните документи на НПО

Таблица 3


Брой лица, за които НПО са плащали социални осигуровки през 2013 г.

Тегленето на пари от банкомат поскъпна

автор:Дума

visibility 1002

/ брой: 41

Нови стикери за електроуредите от днес

автор:Дума

visibility 421

/ брой: 41

Очакват поскъпване на стоки и услуги

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 41

Туроператори на протест, провозвачи плашат с блокада

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 41

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ