16 Ноември 2018петък14:47 ч.

Непознатите българи от Голо Бърдо

Нашите сънародници от Албания живеят близо век в чужда етническа среда, но въпреки това са съхранили своята родова памет и език

/ брой: 280

автор:Дума

visibility 2689

Веселка Тончева

България преоткри българите в Албания едва след падането на режима на Енвер Ходжа. В началото на 90-те години на ХХ в. се отвори границата и за първи път след повече от 4 десетилетия отново имахме възможност да се срещнем с наши сънародници в Голо Бърдо.
Областта е високопланински регион, разположен на границата между днешните републики Албания и Македония, югозападно от град Дебър. При обявяването на независима Албания през 1912 г. в разгара на Балканската война и като резултат от посланическата конференция на Великите сили в Лондон през 1913 г. се поставя нова гранична линия. В Албания попадат и части от територията, която България тогава приема за свое културно-историческо и етническо пространство: Голо Бърдо, Поле, Мала Преспа.
Tрадиционна къща


21 български села

Окончателните граници на Албания са очертани от международната дипломатическа конференция във Флоренция на 17 декември 1913 г. На албанска територия остават 21 български села: Стеблево, Гиневец (Генеец), Кленье, Требища, Големо Острени, Мало Острени (Малестрени), Ворница (Вормица), Тучепи, Пасинки, Радоеща, Извири, Ладомерица (Ладимерица), Голеища, Койовец (Койовци), Лешничани, Оржаново, Себища и Смолник (със смесено българско и албанско население), и махалите Тръбчанище, Камен и Заборье.
Връзката на българите от Голо Бърдо с България, както и въобще на Албания и България (чиито официални дипломатически отношения датират от 1914 г.) с променлива активност продължава до 1939 г. Първото албанско правителство от 1912 г. се отнася благосклонно към българския произход на населението от Голо Бърдо и запазва изградените по време на Османската империя български училища (такива има в пет села в региона по това време).
През 30-те години на ХIХ в. въпросът за българския произход на населението от Голо Бърдо отново се поставя. В статията си "Българите в Голо Бърдо (Албания)" (в сборника "Българите извън България", Велико Търново, 1997) Т. Бояджиев пише: "Важен момент от българо-албанските отношения в по-ново време е Втората балканска конференция, проведена през 1932 г.

Признати са за малцинство

На нея албанската и българската национална делегация подписват заключителен протокол, в който се заявява, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания и приема като свое задължение да поиска от правителството да разреши откриване на училища в градовете и селата, където българското население е преобладаващо. В тези училища обучението е трябвало да се извършва на български език, а албанският да бъде задължителен.
Макар че българо-албанският протокол не се прилага на практика, той е важен юридически и обществен документ, който ясно подкрепя етнографските и етническите права на България над славянското население в Албания. Той изразява убеждението и на много изтъкнати албански културни дейци и учени и на албанския народ, които смятат, че "славяните в Албания са българи".
След 1944 г. българите в Албания са забравени - основната причина за това е режимът на Енвер Ходжа и "затварянето" на границата. В "Енверовото време", както го наричат голобърдци, Албания е поставена в пълна изолация, особено след 1948 г. поради влошаването на отношенията между Албания и Югославия. До 1991 г. границите са изцяло затворени под специален режим. Животът в изолация е особено маргинализиращ за общността от Голо Бърдо по отношение на комуникации, инфраструктура, пътища и т.н., тъй като голобърдци живеят в най-голяма близост именно до границата.

По времето на Енвер Ходжа

 а и до днес, в Голо Бърдо няма асфалтирани пътища - основната пътна артерия, свързваща селата от Голо Бърдо, е черен път, прокаран от италианците по време на окупацията на Албания (1939 г.). През зимата достъпът до тези села е силно затруднен. Въпреки това обаче, в Голо Бърдо има училища (в Требища, Големо Острени, Кленье и Стеблево до преди демократичните промени - гимназии), болници, културни домове, кооператив. Принципът на кооперативно стопанство, познат във всички бивши социалистически страни, функционира и в Албания след колективизацията през 50-те години на ХХ в.
След демократичните промени в Албания през 1991 г. кооперативът се разпада. Това е и една от причините за миграцията в градовете: обезлюдяват се цели села (напр. Гинеец, Вормица), комуникациите са още по-затруднени, днес са редуцирани и обществените структури - болници, училища и др. В градовете, и особено в албанската столица, се формират квартали с висока концентрация на население от Голо Бърдо като например Кодра е Прифтит, Догана, Али Деми, Алияс, Киностудио и др. Животът на голобърдци в градовете практически илюстрира единството на общността - те живеят заедно, поддържат връзки помежду си, дори съхраняват елементи от традиционната си празничност и обредност в градски условия.

Езикът, който говорят

 е назоваван "бугарски" и е противопоставян по своеобразен начин на официалния албански (наричан в общността "арнаутски"), който се научава едва в училище. Във възрастта преди това единственият език, който се говори, е майчиният. Той функционира като "домашен", както поради устното му разпространение, така и заради обществените и социополитическите условия, в които са били поставени голобърдци. Официалният албански език се говори в публичното пространство, а за домашна употреба се ползва майчиният български език. Особено в държавните албански институции е била немислима употребата на собствен майчин език, съществувала е реална заплаха от санкции. Факт е обаче, че високата степен на неговото запазване се дължи на относителната изолация, в която е живяла общността.
Голобърдци

изповядват християнство и ислям

 като към днешна дата по-голям процент са мюсюлманите. Според различни изследователи, процесът на ислямизация започва доста късно - през втората половина на XVIII в. Затова и паметта за християнското минало е особено силна. А в съжителството на двете религиозни групи няма никакво напрежение, което според местните жители е следствие от историческата съдба на тези хора - живели са заедно и са се чувствали като една общност и цялост.
От 1967 г. в Албания официалната държавна политика забранява религиите. Верският живот угасва, религиозните храмове - и църкви, и джамии, са разрушени, превърнати в обиталища за домашни животни. Забраната на религиите се изразява в натиск върху функционирането и на традиционните християнски и мюсюлмански обредни и обичайни практики. Освен, че силно редуцира празничната система, забраната провокира тайното реализиране на празниците и спазване на правилата на традиционната култура. Държавната стратегия за контрол е свързана с непрекъснато наблюдаване от представители на властта.
В спомените на голобърдци това е "тежко време" на лишение от свободен избор, на заплаха от затвор, на страх и непрекъснато следене, но въпреки това традиционната календарна обредност оцелява, макар  в някои случаи да е силно трансформирана. Периферното ситуиране на общността в близост до границата е в някои случаи удобно, поради отдалеченост от столицата и големи градове, в които е концентрирана властта. В други случаи обаче общността е обект на още по-строг контрол тъкмо поради граничната зона, както и поради етническия състав на населението в региона (макар и това в най-малка степен да е фактор).

Песните, които се пеят

в Голо Бърдо, по своите музикални белези и текстове са български, а и самите голобърдци ги възприемат като такива. Етническият етикет за музиката е свързан със самоопределянето на общността - българската музика се идентифицира с България, защото България е "родината", с която се свързва произходът. Тя обаче е в някакъв смисъл имагинерен образ за тази общност (не са много хората, които са идвали в България, особено от по-възрастните) и затова на музиката се отрежда роля на своебразен медиатор, чрез който се аргументира отношението към България. "Срещата на живо" на две българки от Голо Бърдо с българска традиционна музика затвърди знанието им за етническата връзка с България, защото езикът на музиката е безспорно доказателство - със съдействието на Агенцията за българите в чужбина две българки от Стеблево, Голо Бърдо, участваха в Националния събор на народното творчество в Копривщица през 2000 г., където чуха варианти на изпълнените от тях стеблевски песни в репертоара на фолклорна група от Благоевградско. Действително в музикално отношение двата примера са в унисон с песенната традиция на Югозападна България, но така или иначе, исторически погледнато, на границата на ХIХ и ХХ в. различни автори описват Голо Бърдо като най-западнобългарската област. В този смисъл може да се говори за единство в традиционната култура на тези региони, независимо от "изкуствено" поставените граници и от факта, че голобърдските села в Албания са на "чужда" територия вече близо 100 години.

"Земята на нашите деди..."

По отношение на самоопределянето на голобърдци, немалка част от жителите на Голо Бърдо се заявяват категорично като българи, мотивирайки това самоопределяне чрез българския си произход. Моделът на живеене в изолация, който е валиден за голобърдци (и е географски предпоставен, но не само), е съдействал в голяма степен за съхраняване на етническото съзнание в сравнително устойчив вид (това важи по-скоро за периода преди 1991 г.). Сред по-младите обаче се забелязва разколебаване, резултат от съседството, както и от езиковата и културна близост на Република Македония, които неизбежно им повлияват.
Приема се, че една група е свързана с конкретен регион, ако населява съответната територия най-малко три поколения. Традиционното знание за българския произход на общността от Голо Бърдо се изразява и в устойчивата представа за "автохтонност". В модела, чрез който голобърдци си обясняват присъствието на тази територия, става дума за "оставане" на българите в това пространство, а не например за преселване, миграции и т.н. Това, казват голобърдци, е земята на нашите деди, ние просто останахме тук...
Интересно е, че "външното" назоваване на общността е "бугари" - като такива са познати хората от Голо бърдо в цяла Албания. Но статутът на населението от Голо Бърдо в Република Албания не е на "българско" малцинство, тъй като такова в Албания няма официално признато. Днес общността има свои организации, които защитават "българския" произход на това население и които осъществяват активна връзка с България. Такава организация е "Просперитет Голо Бърдо" с председател Хаджи Пируши, благодарение на чиито усилия и съдействие през последните години имаме контакт с нашите сънародници от Голо Бърдо. И ще продължаваме да имаме. За да се опитаме да разберем тяхната история и съдба, да научим повече за тях, да документираме и съхраним тяхната традиционна култура и език, защото за нас те са все още непознатите българи - живели почти един век в чужда езикова и етническа среда, но съхранили българската си памет във времето.


Празници, обичаи, поверия


о Божич (Коледа) се празнува на 7 януари и в миналото са ходели коледари.
о В погачата на Василица (Васильовден) на 14 януари слагат паричка, която символизира здравето и късмета.
о На 19 януари се празнува Водици (Йордановден, Богоявление) с хвърляне и вадене на кръста от водата.
о С Поклади (Сирни заговезни) се поставя началото на Великденския пост.
о Специфичен празник, свързан с редица поверия и практики за настъпващата пролет, празнуван и от християни и от мюсюлмани, е Льетник (14 март) - на този ден се носи "моняк" (мартеница).
о На Блощонье (Благовещение, 25 март) не трябва кукувица да те закуква "на гладно"
о Празнуването на Лазарица (Лазаровден, събота преди Великден), Цветници (Вход Господен в Йерусалим, неделята преди Великден, Цветница), Великден (Възкресение Христово) е единно с познатото на цялата българска етническа територия.
о Особено важен празник и за християни, и за мюсюлмани, е Гюргевден (Гергьовден, 6 май), който и до днес събира хората от селото и града; на Спасовден (Възнесение Господне, 40 дни след Великден) литийно шествие обикаля нивите и на християни, и на мюсюлмани, с молитва за берекето.
о На Петровден (12 юли) се пускат пчелите, за да се делят кошерите.
о До Илигден (Илинден, 2 август) и Боройца (Успение на Пресвета Богородица, 15 август) се събира мляко от овцете, бие се масло, прави се сирене и кашкавал.
о Голобърдци празнуват Митровден (Димитровден) на 8 ноември, когато свършва земеделската година.
о На трапезата на Никулден (19 декември) винаги присъства риба.

Овие народ голобърдски...

* * *
Oвие нaрод голобърдски uмат вeлено Майка Булгария! (...) Там рaботат наши люди, оттaмо жuвиме ние. От yста от нaрод, ние от Булгария сме, кaко по, oвие що ни е мила и музиката булгарска. Тaкви пeсми пеем. (...)
Има нещо збoрват щип (албанско - бел. В. Т.), арнaутско, кoга сме слeгвали ние в село, oние ке oдеа на друго село, нас не знам зaщо ни викая - булгaрите да слeзат, абе бyгари. (...) Имаше в наше село жeни, що се кoлнеа, клeтва кoга се кoлне - Жи ми Господ, имаше жeна, коящо вeлеше - Жи ми майка Бугaрия! Чyели са от стари - Жи ми майка Булгaрия!
(Байрам Бузиов, р. 1931 г. в Кленье, обр. основно, работил в Културния дом в Кленье, свирил на акордеон по сватби в Голо Бърдо)

* * *
Жeната е кaко лuсица, що нaпраи жeната - се нaпраи болна, а вoлкот беше тoлку болен, що не можеше да... и oва oкат - ка що кaжвае кaко приказка, я зeде вoлкот на рамо тука и oлкова лuска и чuнит - Болен здрав нoсит. Що велиш? О, не мoжам да зeмам дyша! А той беше болен. Я нoси лuската. И жeната uсто е ка лuската. (В. Т. А ти откъде я знаеш тая приказна?) Па я кaжвеа старите, от старите я знам, от старите, от кoго, кaжвеа приказки...
(Божин Фильоки, р. 1928 г. в Лакайца (днешна РМакедония), обр. 3 кл., майстор зидаромазач, гайдар (свирил по сватби в Голо Бърдо)

____
* Веселка Тончева е автор на книгата"Българите от Голо Бърдо, Албания. Традиции,музика, идентичност. Част І, РИК "Род", ДАБЧ, София, 2009 г.




Снимки: авторката

Борисов прие поканата на Радев, даде му домашно

автор:Дума

visibility 0

13 см сняг на връх Ботев, 10 см натрупа на Шипка

автор:Дума

visibility 15

Лицето на властта е жестоко и безскрупулно

автор:Дума

visibility 75

Румен Радев с критики към пакта за миграцията

автор:Дума

visibility 47

Ще плащаме такса за преминаване по мостове и тунели

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 223

ВМЗ ще прави дронове по израелски технологии

автор:Дума

visibility 229

/ брой: 223

БНБ очаква по-нисък растеж

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 223

Разходите на домакинствата пак са повече от доходите

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 223

Лондон одобри сделката за "Брекзит"

автор:Дума

visibility 103

/ брой: 223

Медиите на Острова скептични за "Брекзит"

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 223

Лидери от ЕС изразиха задоволство

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 223

Скритният човек от народа

автор:Лозан Такев

visibility 359

/ брой: 223

Борисов, спри да лъжеш!

visibility 701

/ брой: 223

Агресията в училището допълзя от обществото

автор:Денчо Владимиров

visibility 168

/ брой: 223

Датата

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 223