28 Октомври 2021четвъртък05:27 ч.

На фокус

Беж, Лиске, да бягаме от прозрачността

Институции и администратори ползват няколко трика, за да ограничат правото на гражданите на информация

/ брой: 135

автор:Светла Василева

visibility 1112

Достъпът до информация е основно човешко право. Повтарят го непрекъснато редица авторитетни международни организации през последните 10 години, сред които Европейският съд за правата на човека и Комитетът по човешки права на Обединените нации. България е сред 97-те държави, които към момента имат действащи закони за достъп до информация. Макар нашият правен акт да е само на 14 г. (Законът за достъп до обществена информация е приет през 2000 г.), вече дава възможност на граждани, журналисти и неправителствени организации да се информират за управлението, вземането на решения от властимащите, харченето на публични средства. Липсата на контрол и санкции при неспазване на закона от задължените лица обаче е съществена пречка за действеността му. Добавена към това и склонността на администрацията да прикрива чувствителна информация за начините за изразходване на бюджетни средства, сключените договори по Закона за обществените поръчки (ЗОП),  финансовите отчети, декласифицираните документи и прочие, става ясно, че има още много препятствия да се преодоляват по пътя към истината за нашето общество.
Всички кандидат-управляващи без изключение - от кметове, през директори на държавни и общински фирми, та чак до министри, преди да встъпят в длъжност, се кълнат пред гражданите, че ще управляват прозрачно и че ще се ръководят в действията и решенията си от обществения интерес. След заемане на съответната позиция обикновено забравят за намеренията си. Ето как реагират тези

съвременни "пазачи на тайните"

довчерашни радетели за откритост, на искания за достъп до информация, които престават да са "по вкуса" им. Конкретните примери са взети от практиката на журналисти от ДУМА в опитите им да получат достъп до информация от обществен интерес от различни институции през последните три години.
Най-простият начин за "бягство" от прозрачност е директният отказ от предоставяне на търсената информация. Със заявление 94-С-339/25.06.2013 г. попитахме Националната агенция за приходите (НАП) приключило ли е производството по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс спрямо купувача на част от МК "Кремиковци" - фирма "Елтрейд Къмпани" и собственика й Лъчезар Варнаджиев. През април 2011 г. НАП разгласи чрез медиите, че такава проверка е стартирала, "провокирана от огромния обществен интерес и догадки за произхода на средствата по сделката" - милиони левове, с които 26-годишният (тогава) студент се сдоби с част от металургичния гигант. Отговорът на приходната агенция (Решение РЦУ-77 от 8.07.2013 г.) е озадачаващ. Данъчните власти признават правото ни да получим информация за предприетите от тях стъпки, като ни уведомяват, че са осъществили проверки, приключили с издаване на протоколи и ревизионен акт. Какво са констатирали обаче отказват да съобщят, позовавайки се на тайната на данъчната и осигурителната информация, които се оказаха непреодолим щит и превръщат НАП в една от цитаделите на секретността.
От Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) използваха друг трик, за да избегнат прозрачността. На поискана информация относно спазването на задължения от няколко неправителствени организации (НПО), свързани със закона за

мерките срещу изпирането на пари

отговориха, че същата е класифицирана като "служебна тайна". Веднага бихме им повярвали в случай, че ДАНС имаше публичен списък на информацията, охранявана с този гриф, а такъв липсваше. И още една подробност, която разколеба доверието ни в намерението на агенцията да работи прозрачно. Отговорът на институцията беше от 30.09.2013 г., а заповедта, на която се позоваха служителите от националната сигурност, за да ни откажат търсената информация, беше с дата 17.09.2012 г. По мнение на Програма "Достъп до информация" валидността на списъците със "служебна тайна" е шест месеца. В конкретния случай ДАНС се измъкна неправомерно, ползвайки основание с изтекъл срок на годност. Ние от ДУМА обаче сме упорити в търсенето на истината и тази година отново зададохме същия въпрос. След едномесечно мълчание, с писмо КА-457 от 11.03.2014 г. агенцията отговори, че исканата информация няма характера на обществена. Странно как нещо, което е било тайна, вече не е, но дори и в новото му качество няма как гражданите да стигнат до него, макар да се отнася до проблем, чувствителен не само за нашата страна, а за света въобще - прането на пари. Което пък буди подозрения за покровителства и чадъри от места, които би трябвало да противодействат, а не да съдействат на трансграничните криминални практики.
Другият начин за бягство от прозрачност е така нареченият "мълчалив отказ" за достъп до искана информация. За щастие законът не допуска подобна опция като възможност и жалбите срещу институциите в съда обикновено приключват в полза на търсещите информация. Което съвсем не означава, че тя ще бъде предоставена, понеже щом се е стигнало до съдебна зала, значи онова, което се търси, наистина е добре, според пазителите му, да е далеч от погледа на гражданите.
Преди година се обърнахме чрез министъра на транспорта към директора на Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" (ДП РВД). Искахме списък със

задграничните командировки

на ръководния състав на компанията по дестинации, продължителност и похарчени суми. А също и размера на заплатите. Всичко това прецизирано по позиции както следва - генерален директор, заместници на генералния директор, директори на дирекции. Оказа се, че търсената информация е особено чувствителна за държавната компания и тя упорито я брани в съда, стигайки чак до частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, опитвайки се той да отмени решението на първоинстанционния съд, който се произнесе срещу отказа на директора на ДП РВД да ни предостави исканата информация.
Столичният кмет Йорданка Фандъкова също предпочете да мълчи на наш въпрос за разпоредителни сделки, извършвани в периода 2009-2013 г. с общинско помещение, част от трафопост, намиращо се в район "Младост". Градоначалникът дори не счете за необходимо да прати свой представител в съда по време на гледането на казуса. Преди дни обаче, очевидно недоволна от решението на магистратите, отсъдили в полза на ДУМА, г-жа Фандъкова написа касационна жалба до Върховния административен съд с прелюбопитни аргументи. Според столичния кмет нямаме право на достъп до информация за наемателите на въпросното помещение, тъй като тя е служебна тайна с оглед съхраняване на личните им данни. Само че ние лични данни не сме искали, нито дори имена. Инициали бяха достатъчни, за да се покаже, че помещението е отдавано на различни лица. Що се отнася до наема и приходите от него, копираме дословно

фамозните аргументи на столичния кмет

с които оспорва искането ни за достъп до тази информация. "Относно приходите от отдаване на помещението. Информацията не е обществена, тъй като Столична община отдава помещението в качеството си на частно-правен субект, а не в качеството си на държавен или местен орган и информацията не е свързана с обществения живот в Р. България. Информацията, свързана с приходите, сама по себе си представлява търговска тайна". Откровено и ясно. Информацията, свързана с приходите, е тайна, и то търговска. Само дето Столична община не е търговско дружество. А разпореждането с общинско имущество директно кореспондира с обществения живот, тъй като генерира печалби и загуби, за които гражданите имат правото да знаят, за да си създадат вярна и точна представа за управлението. 
Ако укриването на информация от столичния кмет и директора на РВД е разбираемо в някаква степен, то буди недоумение мълчаливият отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да ни предостави информация за това какви средства са инвестирали електроразпределителните дружества (ЕРД), закупувайки енергийни съоръжения, собственост на трети лица. Регулаторът е независим орган и не би следвало да има пристрастия. Освен всичко останало, задължението на ЕРД е вменено със Закона за енергетиката, а ДКЕВР просто събира отчетите, в които се намират интересуващите ни данни.
Най-хитроумният начин за бягство от прозрачност обаче се състои в

превратното даване на достъп

Подобно на превратното упражняване на власт и превратното предоставяне на информация то преследва друга, а не заложената от закона цел. Това е и най-коварният начин за стопиране на усилията на граждани, журналисти и НПО да търсят истината, понеже де юре законът е изпълнен и имаме информация. Де факто обаче това, което са ни предоставили, или не е онова, което искаме, или е нещо, близко до него, но без детайлите - общи фрази, колкото за отбиване на номера. През лятото на 2012 г. министърът на здравеопазването Десислава Атанасова сюрпризира мениджърите на болниците, като обяви, че ще иска от тях да доказват "финансова стабилност" като основание за повишаване заплатите на медицинските специалисти. На заявлението ни за достъп до критериите, които екипът на дамата, обявила се за "тежка артилерия" на ГЕРБ, е изработил по отношение на въпросната стабилност, получихме не друго, а... копи/пействан текст от лекции по теоретични основи на финансовия анализ, свободно достъпен във форума на студентите на Варненския икономически университет. Единственото "творчество", проявено от министерските чиновници, беше в подмяната на термина "финансово състояние на предприятието" с "финансова стабилност".
Подобна маневра - имитация на предоставяне на достъп до информация, използва и столичният кмет. На въпрос на ДУМА какво се промени в Детски дом "Асен Златаров", след като общината прехвърли отговорността за управлението му на сдружение Институт по социални дейности и практики, заместник на градоначалника ни отговори с фрази, извадени сякаш от методическо указание за предназначението на институцията "детски дом". Нямаше нито дума обаче за промените, каквато беше същността на въпроса ни.  
Информацията е достъпна, освен по изключение. И е призната за основно човешко право. Само дето институциите, които я събират, обработват и съхраняват, се държат като лисицата от приказката за Косе-Босе. "Беж лиске, да бягаме, беж лиске, да бягаме", че ни гони кучето. Тази стратегия е печеливша, но само до време. Рано или късно тайното става явно. Важното е да не се отказваме от търсенето на истината.

Македонски българи на "Дондуков" 2

автор:Дума

visibility 139

/ брой: 207

Милен Митев оглави БНР

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 207

Социалистите в Ямбол с акция "Памет и слава"

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 207

Още 400 000 лева без търг изтичат за осветление на София

автор:Деси Велева

visibility 147

/ брой: 207

И за лифтовете в курортите ще искат зелен сертификат

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 207

Експерти очакват пик на инфлацията през януари

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 207

КЕВР намали временно цената на тока за малките фирми

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 207

България спечели делото заради "Олимпик"

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 207

СДСМ с предизборен език на омразата

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 207

Вече сме трети по по КОВИД-смъртност

автор:Дума

visibility 148

/ брой: 207

Киев атакува с турски дронове в Донбас

автор:Дума

visibility 146

/ брой: 207

Демонстрация в Англия в подкрепа на Джулиан Асандж

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 207

Стадо ли сме?

автор:Велиана Христова

visibility 122

/ брой: 207

Кризата е на всички "фронтове"

автор:Ина Михайлова

visibility 250

/ брой: 207

Целта ни е стабилна България

автор:Ева Костова

visibility 151

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ