Патриархът на българската физика

В края на миналата седмица на България й се случи нещо, което пред евроизборите трябваше да я впечатли повече от вътрешните интриги между партиите - работният кабинет на автора на първото българско научно откритие, акад. Георги Наджаков, в Института по физика на твърдото тяло в БАН, бе обявен за "историческо място" в научното културно наследство на Европа. Апропо, Европейското физическо дружество ще даде същия статут на къщата на Айнщайн през 2015 г. Това, че почти никой не обърна внимание на този радостен факт, косвено потвърждава, че ние всъщност изобщо не се интересуваме къде сме в Европа. А после се жалваме, че в Европа не ни признавали за равни. Напротив, ние сами не се интересуваме от онова, с което можем да се гордеем.



Пенка Лазарова

    Едно от безспорните имена в Пантеона на българската наука е името на акад. Георги Наджаков, който олицетворява българската физика през 50-те и 60-те години на ХХ век и приживе е признат за неин "патриарх", какъвто остава и до днес.
Онези, които го познаваха приживе, трудно говорят безпристрастно за него. Неговото обаяние беше необикновено, неговият пример - заразителен, работоспособността му - смайваща. Такъв остана до последния си ден - 21 февруари 1981 г. - необикновено жизнен, пълен с енергия и ентусиазъм за работа.
    Георги Наджаков е роден на 26 декември 1896 г. (7 януари 1897 г. по нов стил) в семейството на медицински фелдшер в гр. Дупница. Завършва с отличие ттт Софийска мъжка гимназия и записва физика и математика в СУ. След завършване на висшето си образование през 1920 г. стажува една година като учител по математика в Първа мъжка гимназия. На 1 юли 1921 г. е назначен за асистент по експериментална физика в университета, където води лабораторните упражнения със студентите до 1925 г., когато е изпратен на специализация във Франция.
Оформянето си като физик Г. Наджаков осъществява главно чрез самоподготовка. В онези години катедрата по експериментална физика на СУ- с един професор и 2-3-ма асистенти, е подготвяла предимно гимназиални учители. Не е имало никакви перспективи за един младеж да се формира като бъдещ сериозен учен. В Париж той заминава с още 7 млади българи: Асен Златаров, Николай Райнов, Стефан Иванов, Д. Б. Митов, Дора Габе, Зорка Йорданова и Владимир Трендафилов - едно съзвездие в интелектуалния елит на България.
Без каквато и да било препоръка до някой учен или институт, Г. Наджаков се насочва към Висшето училище по индустриална физика и химия в Париж с директор световноизвестният учен Пол Ланжвен, с молба да му разреши да работи в неговата лаборатория. За три дни подготвя своя проект за работа по проблемите на вътрешния фотоефект при твърди тела и получава "едно ъгълче" за работа в лабораторията. През летния семестър работи и по 2 часа дневно в лабораторията на Мария Кюри, където се занимава с електростатично-електричните методи за радиоактивни изследвания, които успешно прилага в бъдещата си научна дейност. Впоследствие специализира при Мария Кюри и в Института "Радиум" към Сорбоната. Сприятелява се със зетя на Пиер и Мария Кюри - Фредерик Жолио-Кюри, със сина на Пол Ланжвен - приятелства, които траят до края на живота им.
Проф. А. Апостолов разказва как начинаещият български асистент открива грешка в резултатите в работа на Рьонтген, който има славата на най-добрия експериментатор на своето време. И не само това - Наджаков анализира грижливо условията на експеримента и намира причината за грешката. Специализацията в Париж оказва влияние върху целия живот на Наджаков. "...Ако не беше това прозорче, през което погледнах към голямата наука, едва ли щях да стана човек на науката" (Г. Наджаков).

    Дейност в Софийския университет
   
Благоприятните условия за работа в лабораторията на Пол Ланжвен и силната воля, упоритост и усърдие в работата на Наджаков дават своите първи плодове - той успява да изработи в завършен вид първата си научна работа "Фотоелектрична проводимост в твърди диелектрици и външен фотоелектричен ефект", която е отпечатана в 2 части в Годишника на СУ през 1926 и 1927 г. С нея се хабилитира и на 21 юни 1927 г. е избран за редовен доцент по експериментална физика в СУ. Натоварен е да чете краткия курс лекции по опитна физика за студенти естественици, медици, агрономи, лесовъди и ветеринари. През март 1932 г. е избран за извънреден професор, а през 1937 г. - за редовен професор, ръководител на катедрата по експериментална физика, и е назначен за директор на ФИ при СУ.
Още встъпителната лекция на Г. Наджаков показва, че се появил нов тип преподавател по физика - с голяма ерудиция, който задълбочено и интересно излага материала, като разглежда и най-новите експериментални резултати и постижения. Високото академично ниво на лекциите, онагледени с много грижливо подготвени демонстрации, карат студентите да се надпреварват за първите места в залата. С поемането на катедрата от Г. Наджаков започва нов етап в развитието на висшето образование и научната работа по физика у нас.
Г. Наджаков взима активно участие и при поставяне основите на висшето техническо образование в България и в създаването на Висшето техническо училище. ВТУ (Държавната политехника след 9.09.1945 г.) се открива официално на 4 октомври 1942 г. Г. Наджаков започва да чете лекции по физика, а асистентът му Саздо Иванов подготвя 24 двучасови упражнения към тях, а впоследствие започва да чете част от лекциите по физика. През 1946 г. Иванов става редовен професор, титуляр на катедрата по физика към Държавната политехника, в която започват работа някои специалисти, поставили началото на други технически науки у нас.
През 1938 г. във връзка с решението на АС на СУ да се започне строеж на специална сграда за ФМФ, Наджаков е изпратен из старите европейски университети, за да се запознае подробно с организацията на техните физически институти. През 1938 г. е натоварен със създаването на университетска печатница, в която изпълнява функциите на общ технически редактор на всички университетски издания. Много скоро печатницата става най-модерната печатна база в София и в нея се печатат всички издания на университета. При бомбардировките над София през 1944 г. той организира евакуацията на ФМФ в Стара Загора и на университетската печатница (която работи по време на евакуацията) в с. Чурек.
Със Закона от 1947 г. ФМФ е преименуван в Природо-математически факултет със следните специалности: математика, физика, химия, биология и геология. От катедрата по опитна физика се отделят 3 нови катедри: по техническа физика с ръководител доц. Емил Джаков; по атомна физика с ръководител доц. Елисавета Карамихайлова и по метеорология и геофизика с ръководител проф. Русчо Райнов. Извършва се основна преработка на учебните планове и програми. Очертават се контурите на сегашния физически факултет. Г. Наджаков остава ръководител на катедрата по опитна физика до 1961 г. През този период се включва активно и в реорганизацията на училищното преподаване по физика - той е съавтор и редактор на първите нови учебници по физика за трите горни класове на гимназията.
Като ректор на СУ два последователни мандата (1947-1949; 1949-1951) Наджаков участва активно в реорганизацията на университета. Отделят се: най-напред Богословският факултет (минава към Светия синод), Държавно-стопанският отдел се прехвърля към новосъздадения ВИИ "К. Маркс", на основата на Медицинския факултет се създава Медицинска академия с Медицински, Стоматологичен и Фармацевтичен факултети, на базата на Агрономо-лесовъдния и Ветеринаро-медицинския факултет се създава Академията на селскостопанските науки.

Научна дейност

В продължение на 10-ина години Наджаков сам или съвместно със сътрудници извършва основни изследвания върху различни видове електрометри. Под негово ръководство се развива научноизследователската дейност във ФМФ. Като ръководител на катедрата по експериментална физика той привлича към научната работа млади физици: Павел Марков, Любомир Христов и др., както и студенти от по-горните курсове - Милко Борисов, Параскева Симова, стреми се да издейства стипендии в чужбина за своите сътрудници, пише доклади до Съвета на ФМФ за назначаване на млади надеждни физици за асистенти. Наджаков и докторантът му Р. Андрейчин първи наблюдават фотоволтаичен ефект в сяра, наречен по-късно "контактно-потенциален фотоволтаичен ефект при високоомни полупроводници".
През 1945 г. Г. Наджаков е избран за академик (редовен член на БАН), а през 1947 г. - за зам.-председател на академията и взима активно участие в постепенното изграждане към БАН(И) на система от научни институти, с което тя се превръща от книжовно дружество - клуб за своите членове в център за научни изследвания, включващ членовете на академията. На 17 ноември 1945 г. Общото събрание на БАН(И) приема изработения от клоновете и одобрен от УС план за преустройството на академията. Пръв е открит Физическият институт.
Като отговарящ за природо-математическия отдел на БАН акад. Наджаков поставя начало на първото българско научно списание в тази област "Доклади на БАН", на което остава отговорен редактор от първия брой през 1948 г. до 1959 г. Като един от най-авторитетните български учени в средата на 40-те години Г. Наджаков допринася за укрепване международните връзки на БАН и за целенасоченото влизане на България в международния културен живот. Г. Наджаков е от учените, които получават редица лични покани за участие в международни научни прояви - в Лондон, в Париж, в Белгия, Швейцария, Холандия, Италия. Това му дава възможност да се запознае със структурата и научния живот на редица научни институти в Западна Европа, да преговаря с различни фирми за доставка на апаратури за научните институти на БАН, да съдейства за разширяване на редовния книгообмен на академията.
Най-мащабното научно-организационно дело на акад. Наджаков е създаването на Физическия институт при БАН, чийто директор е от основаването му през 1947 г. до 1 януари 1972 г. През периода 1950-1953 г. е внесена от СССР първата апаратура за нуждите на института, между която е и първият електронен микроскоп в България, с което се поставя началото на развитието на електронната микроскопия у нас. През 1959 г. е завършена сградата на Физическия институт на 8-и км (старите служители наричаха комплекса "село Наджаково").
От 1946 до 1955 г. под ръководството на Г. Наджаков Физическият институт при БАН се развива като комплексен научен институт, в него се поставят основите на 7 секции: по обща физика; по физикохимия; по физика на атмосферата и геофизика; по техническа физика; по теоретична физика, по астрономия и по атомна физика. Повечето от тях след това се развиват в самостоятелни институти. През 1955 г. се подписва договор за сътрудничество между България и Съветския съюз за развитие на ядрената физика у нас и излиза правителствено решение ФИ при БАН да се преименува във Физически институт с Атомна научно-експериментална база при БАН. Акад. Г. Наджаков е председател на комисията за избиране място за строежа на първия експериментален реактор за изследователски цели у нас, пуснат в действие на 16 септември 1961 г. По негова инициатива в сътрудничество с Унгарската академия на науките на вр. Мусала е построена и пусната в действие през 1962 г. Станция за изследване на космическите лъчи. За развитието на ядреното направление в България решаваща роля оказва създаването през март 1956 г. на Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна край Москва. Г. Наджаков е член на българската делегация на откриването му, упълномощен представител на българското правителство в ОИЯИ (до 1970) и член на неговия Международен научен съвет. От 1956 до 1969 г. той е подпредседател на Комитета за мирно използване на атомната енергия (сега АЯР). Ръководи българската делегация и активно участва в първите Женевски конференции по мирно използване на атомната енергия и в първите генерални конференции на Международната агенция по атомна енергия във Виена (МААЕ).
    На 1.01.1972 г. акад. Г. Наджаков е освободен по негова молба от поста директор. На 16 октомври 1972 г. Физическият институт се разделя на ядрен институт ИЯИЯЕ с директор акад. Христо Я. Христов и Институт по физика на твърдото тяло ИФТТ - с директор акад. Милко Борисов. Акад. Наджаков продължава научните изследвания в предоставената му персонална лаборатория в ИФТТ до края на живота си. На 75-годишна възраст той започва нова тематика - изследвания върху т.нар. "Ефект на Туйман" (огъване на тънки пластинки след нееднаква обработка на двете им повърхности).
Георги Наджаков е член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (1940), чуждестранен член на АН на СССР (1958), народен деятел на науката (1963), пръв носител на най-високото държавно отличие по онова време - Димитровската награда т степен, орден "Георги Димитров" (4 пъти), орден "Кирил и Методий", "Орден Красного знамени СССР", златен медал "Фредерик Жолио-Кюри" на Световния съвет на мира, златен медал на Република Австрия, член на Международната биографична асоциация в Кембридж, Англия и пр. От 1982 г. Институтът по физика на твърдото тяло при БАН носи неговото име.
    Акад. Г. Наджаков си отиде от тоя свят на 84-годишна възраст след кратко и тежко боледуване. Учител на много поколения физици, той остави светла диря след себе си като автор на първото българско откритие и като един от най-изявените строители на съвременната физика и наука в България.


Откриването на фотоелектретите - основа за създаването на ксерокса
   
    Най-голямото научно постижение на акад. Наджаков е откриването на фотоелектретното състояние на веществата през 1937 г. Това е първото българско откритие в областта на физиката. "Искам да съобщя възможността за получаване на един нов вид електрет от някои диелектрици, формирани при едновременно действие на светлина и електрическо поле" - пише Г. Наджаков в първото научно съобщение за фотоелектретното състояние, публикувано в докладите на Парижката АН през 1937 г. Работата е докладвана от Пол Ланжвен. Веществата, при които се наблюдава това явление, той нарича фотоелектрети. "...разполагах с най-примитивната апаратура. Но имах собствена идея! А това е най-важното. Защото можеш да имаш най-скъпите уреди, най-модерната апаратура - нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш." (Г. Наджаков).
Навремето откритието не е предизвикало особен интерес. Но в средата на 50-те години на ХХ в. започва бързо да нараства интересът в света към фотоелектретното състояние. Развиват се научни школи - първоначално в СССР, САЩ, впоследствие в Япония, Бразилия, Индия. Откритието на Наджаков става основа за развитието на електрофотографията и ксерографията в света, намира приложение в областта на безвакуумната телевизионна техника, запаметяващите устройства, дозиметрията на фотонни йонизиращи лъчения, оптичния запис и обработка на информацията и пр.
    Откритото от акад. Г. Наджаков беше официално признато и регистрирано като научно откритие щ1 за България на 12 март 1981 г.


Френското списание, в което проф. Ланжвен представя за пръв път откритието на Наджаков



Кабинетът на Георги Наджаков стана "историческо място" в културата на Европа 


Директорът на ИФТТ акад. Александър Петров придружи в кабинета на Георги Наджаков проф. Луиза Чифарели, председател на Европейското физично дружество


Кабинетът на акад. Наджаков
Снимки Благовеста Цветкова