12 Ноември 2018понеделник21:01 ч.

Класика

Италиански следи в Пловдив

Неповторимото архитектурно наследство на града под тепетата

/ брой: 104

автор:Пенка Калинкова

visibility 3097

През 2019 г. два града - български и италиански, ще бъдат европейски столици на културата. Дори без да споменаваме римското културно наследство от античността - Римския стадион, Одеона, Античния театър, следите от Апенините в града на хълмовете са различими. Видимите - в архитектурата, невидимите, по-скритите - в поводите за тази архитектура и в културни влияния от различен род.
Италианците са първите западноевропейци, които оказват забележимо въздействие върху развитието на Пловдив. В началото на  XIX век стъпва в града Католическата мисия. Заедно с това е създадена лечебница, която прераства в Католическа болница. Новата й триетажна сграда е построена през 1927 г. Пострадала от земетресението на следващата година, днес тя изглежда по-различно. В нея е поместена пловдивската Военна болница.
Една от първите италиански легенди в Пловдив е Белият домин, даже в началото на миналия век е имало улица на негово име. Всъщност става дума за Доменико Мартелети (1810-1883) - свещеник, музикален педагог и диригент. Идва в Пловдив през 1859 г., за да ръководи музикалната дейност в католическата църква "Св. Лудвиг". Винаги е облечен с белите дрехи на доминиканците - оттам и прозвището. Формира музикална група - хор и оркестър, в която са включени 4 цигулки, 1 контрабас, 4 флейти, 2 кларинета, 2 валдхорни, 1 флигорна. В Пловдив зазвучава европейска музика. Става дума за творби на Йохан Себастиан Бах, на Хендел... Това дава основание да се счита, че в Пловдив е създаден първият български симфоничен оркестър.
Преди Белия домин в града стъпва епископ Андреа Канова, на когото дължим построяването на католическата църква в Пловдив, най-голяма в тази част на Европа. И той, и наследилият го на поста архиепископ Франческо Доменико Рейнауди, са погребани в Пловдив, в самата църква. Рейнауди е депутат "по право" в Областното събрание на Източна Румелия и на 22 октомври 1879 г. председателства по старшинство първото му заседание. На негово място през 1880 г. идва епископ Роберто Менини и той урежда в Пловдив католическа духовна семинария с пансион. И пак той насърчава отците августинци да продадат сградата на съществуващия вече колеж край р. Марица и да построят нова, по-голяма, днес там е разположен ректоратът на Пловдивския университет. През 1925 г. идва в България като апостолически визитатор, по-късно апостолически делегат в Софийско-пловдивския диоцез (католическа епархия) с център Пловдив, епископ Анжело Ронкали (бъдещият папа Йоан ХХIII ). Остава тук 10 години. С негово съдействие са осигурени средства от Ватикана за възстановяване на католическите храмове след голямото земетресение през 1928 г. в Пловдив.
Непосредствено след Освобождението главен архитект на Пловдив и Източна Румелия в продължение на 6 години (1879-1885) е Пиетро Монтани (среща се и като Паоло, Пиер). Пристига в Пловдив по покана на д-р Георги Вълкович със задача да преустрои Хюнкяр хамам в Областно събрание на Източна Румелия. И остава за 6 години. Италианец по произход, идващ от Триест, получил архитектурното си образование и професионален мироглед в парижкото L'Ecole des Beaux-Arts, но развил творческата си сила сред Ориента. Участвал е в строителството на резиденцията на султана Йелдъз кьошк в Чириган сарай, чийто архитект е Саркис Балян, а той е главен художник.
 Арх. Монтани е проектант на областната библиотека и музей (две емблематични сгради на площад "Съединение"), на красивата и мощна сграда на Мъжката гимназия "Александър Първи" (там днес е Хуманитарната гимназия "Св. св. Кирил и Методий"), на първата палата в Държавната болница, на оцелялата първа къща на Люсиен Шевалас - "министъра на цветята"... Сред най-ценните произведения, създадени от съвременници на Съединението, е "Посрещането на княз Александър I на площад "Джумаята" в Пловдив на 9 септември 1885 г." от Пиетро Монтани. Бил е толкова развълнуван от събитието, че дори рисува огромна арка, която никога не е съществувала, на площада. Под нея изобразява министър-председателя Петко Каравелов, д-р Георги Странски, председател на временното правителство, майор Данаил Николаев, командващ южните войски, католически и православни митрополити. В традицията на времето Монтани е изобразил себе си и семейството - съпругата, дъщерята и сина си. Оригиналът на картината е с размери 40х60 см и се съхранява в Националния военноисторически музей в столицата, а в Историческия музей в Пловдив може да се види по-мащабна репродукция - с размери 120х180 см. Архитект Монтани е одобрил и градоустройствения план на Стара Загора, изготвен от Либор Байер, проектира там девическата гимназия "Мария Луиза"(1881-82), през 1882-83 г. реконструира чифлик на Юнус бей в Садово в Земеделско училище. Той е проектант и на общинската сграда в Харманли, сега там е музеят, на казарми в Айтос, на първия регулационен план на Хисаря.
Флорентинецът проф. Мариано (изписван и като Марио и Михаил) Пернигони (1857-1938 г.) идва в България след Освобождението, по покана вероятно на Католическата църква у нас. На тази мисъл навежда съвпадението в авторството на няколко католически колежа у нас. Следи от неговото творчество има на няколко места в България - в столицата София (1897 г., Кредитна банка, бивш гранд хотел Роял), във Варна (Френският колеж, сега НУИ "Добри Христов"), и Русе (1908 г., Френски девически колеж с пансион, сега английска гимназия), но най-многобройни са те в Пловдив - проектант е на гаровата сграда, Централна гара Пловдив (1908-1912), на емблематичния хотел "Молле" (1911), на няколко от колежанските сгради - реконструкция на стар бейски конак (1903-1907), сега там е Духовната семинария, а след това и нова сграда на Мъжкия католически колеж "Св. Августин", сега основна сграда на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Проектирал е и къщи на известни пловдивчани. Той е автор на  френските колежи в три български града - Пловдив, Варна и Русе.
Италия има свое консулство в Пловдив още преди Освобождението, което продължава дейността си и след 1878 г., като от първи юли 1914 г. става консулско агентство. Поради скъсването на дипломатическите отношения на Италия с България консулството е закрито. След 1923 г. възстановява дейността си. В края на Втората световна война италианските консулства в България отново са закрити. От вицеконсулите добри спомени е оставил граф Джузепе Джаки (1900-1905) и това е запечатано в книгата на Никола Алваджиев "Пловдивска хроника". Италианското училище "Виторио Алфиери" на ул. "Иван Вазов" е създадено през 1926 г., следващата година започва работа и  Италиано-българската търговска банка на улица "Княз Фердинанд".
През 1892 г. Пловдив става център на Първото българско земеделско-промишлено изложение. Панаирът се е провел в специално създадената от Люсиен Шевалас  градина, получила името Цар Симеонова. Акцент в тази градина е фонтанът със скулптурната фигура на флорентинеца Арнолдо Дзоки. Дзоки е оставил следи и в други български градове - Русе, Севлиево, София, но първата връзка с България е фонтанът "Деметра" в Пловдив. Композицията е уникална, такава не може да се види никъде другаде у нас, твърдят специалисти.  Шадраванът всъщност е сватбен подарък на княз Фердинанд от австрийския император. Той го дарява на Пловдив с изричното указание да бъде поставен пред изложението.
Голямото италианско присъствие в този град, освен архитектите и скулптора, е Карло Вакаро и неговото домочадие. 
В Тютюневия град, какъвто е Пловдив повече от столетие, Карло Вакаро е преди всичко известен като притежател на най-модерната за времето си тютюнева фабрика и като инициатор за създаването на Картела.
 За пръв път обаче неговото име става широко известно 20-ина години по-рано, когато той е един от пионерите на Пловдивския панаир през 1892 г. Карло Вакаро се представя със селскостопански машини в специално изграден свой павилион.
  Неговият син Едмондо Вакаро е купил и инсталирал в театралния салон на хотел "Шести август", по дописка във в."Марица", "перфекциониран кинематограф, който  дава картини в естествена величина." На мястото на този театрален и киносалон днес се намира сградата на Пловдивския театър. Пръв помощник на баща си, Едмондо му е помагал и в цигареното производство, и в налагането на кинематографа. Залата при хотел "Шести август" се оказала сгодна и за едното, и за другото. Използват я за представления и кинопрожекции, но през 1911/1912-а е обърната на склад. 
Много любопитна е и историята на Емилия д-р Събева. Тя е потомка на прочутия венециански живописец Джакомо Фаврето, съпруга на д-р Атанас Събев и майка на големия оперен певец, завършил Римската академия "Санта Чечилия", баритона Събчо Събев. Той също е роден във Венеция. Емилия Събева е авторка на скулптурните фигури, украсявали прочутата някогашна Аптека "Марица" (1911 г.). Освен това тя е проектирала и собствената си къща, т.нар. Къща с нимфите на улица "Христо Г. Данов". Нейното име е записано сред основателите на Дома на изкуствата и печата заедно с името на сина й Събчо Събев. Съвместно със своята дъщеря Елда тя прави отчаяни опити да създаде частна опера в Пловдив. Успява, но се и разорява.
 И още един италианец - Енрико Такела, с артистичен псевдоним Енрико Ди Мазей, е роден в Пловдив през 1894 г. като дете на италианец и българка. Баща му Атилио Такела също е роден в България.
През 1868г. дядо му Денизо (Доменико) Такела пристига в България от Цариград и се установява като търговец на зърнени храни в Пловдив. Купува си къща на ул. "Станционна" до жп гарата. Казват, че се е намирала на мястото на днешната НБ "Иван Вазов". Синът Атилио е един от първите заместник-директори на Народната библиотека и музей в Пловдив, отговаря за нумизматичната секция. След аферата с изчезналите монети, съдебния процес и помилването на Атилио от цар Фердинанд, семейството се преселва в Бургас. Енрико Ди Мазей се нарежда сред знаменитите тенори на миналия век - Бениамино Джили, Тито Скипа, Енрико Карузо...


Някогашният мъжки колеж "Свети Августин", днес ректорат на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Сградата е построена по проект на арх. Мариано Пернигони


Централна гара Пловдив, построена по проект на арх. Мариано Пернигони


Някогашната мъжка гимназия "Александър Първи", днес Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий", строена по проект на арх. Пиетро Монтани

Антикорупционната комисия привиква Лозан Панов

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 220

Калин Калпакчиев оглави Съюза на съдиите

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

Делото срещу Боршош тръгва след два месеца

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 220

Запорираха сметки и имоти на Миню Стайков

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

КАТ вдига двойно глобите

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 220

Горанов: Данъкът за колите ще скочи въпреки протестите

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 220

Очакват лоша реколта от зърно догодина

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 220

Отварят процедури за еврофинансиране с 1,1 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

Ердоган: Ще продължим да работим за членство в ЕС

автор:Дума

visibility 4

/ брой: 220

Демократите засилват натиска върху Тръмп

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

Кратки новини

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 220

Македония коригира по преспански конституцията

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 220

Има едни специалисти антикомунисти...

visibility 13

/ брой: 220

Новият краен неолиберализъм

автор:Мирослав Попов

visibility 6

/ брой: 220

САЩ: Реквием за една левица

автор:

visibility 7

/ брой: 220

Датата

автор:

visibility 4

/ брой: 220