24 Юни 2019понеделник15:44 ч.

Сърбия, Косово, Крим:

15 години след бомбардировките на САЩ и НАТО - надзаглавие

От Косово започна прилагането на доктрината на глобалния неолиберален интервенционизъм

/ брой: 69

visibility 2289

Марко Марков

На 24 март 1999 г. САЩ и НАТО без мандат от ООН взеха решение да бомбардират територията на независимата европейска държава Съюзна република Югославия (СРЮ), а Атлантическият алианс да окупира сръбската Автономна област Косово и Метохия. Преговорите в двореца Рамбуйе, на които САЩ настояваше сили на НАТО да бъдат разположени на цялата територия на СРЮ, приключиха безрезултатно. Прибeгна се до правото на силата.
Продължилите 78 дни варварски бомбардировки отнеха живота на 4000 души, две трети цивилни граждани, сред тях 90 деца, оставиха след себе си 10 000 тежко ранени. Тежки поражения бяха нанесени на икономиката, инфраструктурата, радио- и телевизионните предаватели, където загинаха 16 журналисти, електропреносната мрежа, на културни и исторически паметници, обществени и жилищни сгради. Бомбите на НАТО уцелиха и едно посолство - на Китайската народна република. Заразени за десетилетия напред останаха земите, ударени от опасните за човешкото здраве натовски оръжия с обеднен уран и касетъчните бомби. На 7 май 1999 година демократичното правителство на България взе участие в агресията на НАТО, като му предостави за ползване въздушното си пространство.
Окупаторите откъснаха Косово от Сърбия, превърнаха го в протекторат на САЩ и Евросъюза, предадоха го в ръцете на сепаратистката паравоенна Армия за освобождение на Косово (АОК). На територията на този протекторат бе създадена най-голямата военна база на САЩ извън тяхната територия "Бондстийл". В резултат на военната операция на НАТО с официално наименование "Съюзна сила" (във Великобритания "Благородна наковалня", а в Сърбия известна с името "Милосърден ангел"), уж предназначена да предотврати "сръбския геноцид над албанците", от родните им места в Косово бяха прокудени над 250 000 сърби и неалбанци, останаха развалините на 150 средновековни сръбски църкви, манастири и гробища, разграбените домове, държавно и частно имущество...
От Косово преди 15 години започна прилагането на доктрината на глобалния неолиберален интервенционизъм, своеволното нарушаване на международния правов ред, игнориране на ролята на ООН. Видяхме лицето му в Ирак, Афганстан, Либия, Египет, при неуспелия опит за военно решение в Сирия. Така се стигна до Украйна с насадената от САЩ и ЕС в Киев "майданска демокрация". След барикадите, окупациите, изстрелите и експлозиите, опитите да се разпали гражданска война, така нареченото "Източно партньорство" започна да заприличва на претърпялата исторически крах нацистка стратегия "Drang nach Osten".
С планираната си операция в Украйна, където бяха легитимирани политически и паравоенни формации от типа на "Свобода" и "Десен сектор", продължители на идеологията на фашизма, ксенофобията и антисемитизма, САЩ и ЕС подготвят Втора световна студена война, предвестник на нов поход на Изток с непредвидими последици.
Крим, подобно на Косово, бе провъзгласен отново за sui generis казус, само че тълкуван не от гледна точка на универсалното право на народите на самоопределение, а от гледна точка на абсолютизирането на държавния суверенитет, който преди 15 години бе драстично погазен в косовския sui generis.
За българската външна политика Крим, както и Косово, се превърнаха в сериозно изпитание на собствения суверенитет и национални интереси. За външната политика на България на Балканите и в прилежащото Черноморие, разбрана като доктрина от стратегически осмислени национални приоритети и интереси, едва ли можем да говорим през последните седем десетилетия. В социалистическа България тази политика се разглеждаше като съставна част от "съгласуваната външна политика" на държавите от "социалистическата общност". След влизането ни в НАТО и Европейския съюз тя автоматично се отъждестви с цели, преследвани от друга общност, "евроатлантическата", доминирана от САЩ и големите държави в Евросъюза.
Някъде далеч в близкото ни демократично минало се изгуби актът на признаване от България на независимостта на Македония (и на Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина) на 15 януари 1992 година като единствен самостоятелен политически ход на българската държава след Съединението (1885 г.). Втора възможност за проява на самостоятелност на България като регионален фактор бе пропусната от правителството на Тройната коалиция с прибързаното признаване на едностранно обявената независимост на сръбската автономна област Косово (2008 г.). Дълго прокламираната българска позиция против прибързаната независимост на Косово от позициите на самохвалната самооценка на тогавашния външен министър Ивайло Калфин за "най-голяма чуваемост на българската политика по Косово" и за "България като страна референт по въпроса", пренебрегна потребността от съгласуване с "балканското ядро на ЕС - Румъния, Гърция и Кипър", и под американски натиск в странен формат с Хърватия, нечленка на ЕС, и Унгария, прибързано призна независимостта на натовския протекторат. Личният пример на тогавашния първи дипломат Ивайло Калфин тук е безспорен...
Узурпаторите на властта в Киев и ръководещите ги политици от Вашингтон и Брюксел твърдяха, че за отделянето на Крим може да бъде валиден единствено референдум в рамките на държавата Украйна, а не в нейната Автономна република Крим. Ако такъв подход бе приложен към независимостта на Косово и бе проведен референдум в Съюзна република Югославия, днес в центъра на Прищина, столицата на т.нар. Република Косово, нямаше да извисява ръст импозантният паметник на американския президент Бил Клинтън.
България е отново пред сложни sui generis казуси - днес в Крим и Украйна, утре в непосредствено съседство в Западните Балкани, където може да се окаже пред референдуми за отделянето на Република Сръбска или на Хърватска република Херцег-Босна от създадената в американска военна база в 1995 г. Босна и Херцеговина, пред референдум на сърбите в Северно Косово или пред всеалбански референдум "в земите, населявани от албанци" (Албания, Косово, Македония, Черна гора, Северна Гърция) за обединението им в една държава. Кой тогава ще избира средствата: пак бомбардировки ли, референдуми ли или самопровъзгласени независимости?!

Улиците на Белград след натовската акция

 

Бомбардировките на НАТО над Нови сад причиниха истинска екологична катастрофа

Еньовден е – слънцето играе, билките са магични

автор:Дума

visibility 66

Ромски фамилии се биха в Розино, 44 са в ареста

автор:Дума

visibility 73

Опасни бури и дъждове в 19 области на България

автор:Дума

visibility 130

БСП почете живота и делото на Димитър Благоев

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 118

Нинова: ЧЕЗ бе продадена на втората Гинка

автор:Дума

visibility 351

/ брой: 118

Цените у нас стигнаха европейските

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 118

Бизнесът е против закона за шума, плаши с протести

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 118

Чешки фонд иска да купи веригата "Метро"

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 118

Имамоглу отново спечели Истанбул

автор:Дума

visibility 116

Отново напрежение между Грузия Русия

автор:Дума

visibility 253

/ брой: 118

Военните действия срещу Иран "остават на масата"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 118

Палестина отхвърля американския мирен план

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 118

Обезверен народ - слаба държава

автор:Зорница Илиева

visibility 240

/ брой: 118

Кого лъжете, господа?

автор:Велиана Христова

visibility 390

/ брой: 118

Хамелеон на деня

visibility 165

/ брой: 118

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ