"Прослави се в Атина българското име..."

  Олга ПЪРЛИЧЕВА е родена в София. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". От 1983 г. е специалист-проучвател в Кирило- Методиевския научен център на БАН. През 1990 г. защитава докторат на тема "Кирило-Методиевски традиции и книжовност в епохата на Българското Възраждане". От 1995 г. е научен сътрудник в Българска академия на науките, където работи и досега.
 Участвала е в редица научноизследователски проекти, сред които "Кирило-методиевската проблематика в епохата на Българското Възраждане", "Кирило-методиевски традиции и книжовност на югозападните земи - XVIII  - XIX век", "Кирило-методиевска енциклопедия", "Кирило-методиевското културно наследство и неговите български и европейски измерения" и др. Автор е на десетки публикации, посветени на делото на Св.св. Кирил и Методий, "Автобиография"-та  на Григор Пърличев, Св. Климент Охридски и др.

-  Вие сте правнучка на големия българин  Григор Пърличев. Какво чувство изпитвате като  потомка на тази фамилия?
- Може да прозвучи банално, но истинските чувства, които изпитвам като пряка потомка на дедо Григор (както го наричаме в семейството) са дълг и отговорност. При това - неизплатен дълг, като част от неизплатения дълг към личността и  делото му и  от "Майка България", както сам Григор Пърличев назовава Отечеството си, на която той безкористно се посвети, в най-вдъхновените си слова, поеми, стихотворения (песни) - в цялостното си мащабно и разнолико дело и творчество. Затова днес, когато чувам да се изрича името на  "Майка България", експлоатирано като моден израз, от устата на измислени "герои" - разпалени лъжепатриоти, истински ме боли, чувствам се, дори, омерзена.  
- Откъде тръгват и накъде водят корените на  Пърличевия род?
- Работейки върху създаването на "родословното дърво" за къщата-музей на Григор Пърличев в Охрид заедно с моя брат Кирил Пърличев се ръководехме главно от Пърличевата "Автобиография", като използвахме множество документи и материали. Включително - от богатия семеен архив, за чието съхраняване огромна заслуга има баща ни Григор, съименник на нашия дядо.
А корените на рода ни тръгват от дядото на Григор Пърличев, за когото, в своята "Автобиография", той пише с топлота и признателност - мъдрият, ученолюбив, благороден дядо. От неговите ръце невръстният 4-5 годишен Григор, поема първия си  буквар, като го "поглъща жадно". Дядото  го носи на гръб до училище в мразовитите зимни дни, тъй като няма парици дори за обувки. Малкият Григор още тогава започва да се отплаща с ученическите си успехи, а дядото го възнаграждава с малки симидчета. Толкова  естествено-дълбоко и сърдечно, Гр. Пърличев, го нарича "дедо", навсякъде в своите спомени, че пропуска да спомене името му. По тази причина днес не можем да назовем "името" на "най-дълбокия корен", от който започва Пърличевият род. Родителите си, "бедни, но, честни", Пърличев упоменава поименно: Ставри Пърличев и Мария Гьокова.
Баща си, не помни, защото той си отива от този свят твърде рано, когато Григор е "още шестмесечно младенче-седаче", както пише в своята "Автобиография", но,  майка си описва с невероятно дълбока синовна любов, благодарност, почит и преклонение. Нарича я "лъвица телом и душею". Не случайно в увенчаната с лавров венец  поема "Сердарят" ("Войводата") тя е прототип на главната героиня Неда. Иначе в генеалогичните трудове, редица изследователи поставят Пърличевия род между най-старите охридски родове. Чрез брака си с Анастасия Христова Узунова, който сам Пърличев определя като "взаимно съзидание", родовата кръв се  смесва с друг знаменит, стар охридски род - Узуновия. Баба Анастасия, предана и всеотдайна съпруга и майка, "лична стопанка, каквато пожелавам всекиму" (както казва за нея дедо Григор) е сестра на неговия верен съратник, учител и просветен деец, Димитър Узунов. Той  е баща на трима славни охридски войводи - дейци на ВМРО  - Андон, Ангел и Христо ( Дуле ) Узунови. Синът на Гр. Пърличев - Кирил Пърличев, член на ЦК и Задграничното представителство на ВМРО, учител и журналист, е наш дядо. Неговите спомени, подплатени с обилен документален материал от семейния архив, за историята на организацията, на която дядо ни е посветил 36 години, бяха издадени в обемист том, озаглавен: "36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев", от моя брат Кирил.
Григор Пърличев има двама братя- Иван и Николай (Никола), и сестра - Захарина, омъжена в друга стара охридска фамилия - Диамандиеви. Чрез децата на  Григор и Анастасия Пърличеви, родът ни се свързва с други стари и тачени охридски родове. Голямата му дъщеря, Луйза, се омъжва в уважаваната фамилия Маневи, а по-малката - Деспина - в рода Попсимови.
 Дядо ми Кирил взима за вярна спътница в живота си Олга - енергична и борбена  - от прочутата охридска търговска фамилия Точкови. Нейният брат, Димитър Точков, е сред ръководителите на  ВМРО, редом до дядо ми Кирил.
Моят брат, Кирил, е кръстен на дядо ни, а, аз - на нашата  баба Олга.  Дъщерята на брат ми пък - на тетка Деспина. Тя завърши висшето си образование в Германия, а сега живее и работи във Виена. Моят син - Божидар по баща е Арсов, но по характер прилича доста на Пърличевия род.  На тях се надяваме да продължат във времето Пърличевото име  и  дух.
- Коя черта от характера и личността на Григор Пърличев го характеризира най-ярко като творец и български патриот?
- Неговото житейско кредо и уникален девиз: "Съвършенство или смърт", в който се съдържат  нравственият и етическият максимализъм, смисъл и послание  на една  цялостно изградена и завършена личност, вечно неспокойна и наистина тъсеща съвършенство. Пърличев действително  се е стремял и в значителна степен е успявал житейски да уплътни своя девиз, като е давал  личен пример с неуморното си обществено и творческо дело през целия си съзнателен живот.
 Тъкмо със съвършенство са белязани съдържанието и художествената форма на неговите поеми. "Сердарят" ("Войводата"), с която Гр. Пърличев печели лавров венец и първа награда за поезия, присъдена му от най-авторитетно гръцко жури в Атина на 25 март 1860 г. преди повече от  150 години. Заради това Пърличев е  удостоен  с прозвището "Втори Омир", а в своята "Автобиография" той  ще напише: "Ако спечелих лавров венец, спечелих го геройски, без да тропам на ничия порта..." И още: "...Прослави се в Атина българското име...".
Същата съдба (след многобройни и ожесточени полемики в гръцкия периодичен печат от онова време, отнасящи се до националния произход и принадлежност на Пърличев, както и за първенството в поетическите конкурси, в които той участва, където Пърличев се проявява и като истински полемист)  има и другата му поема, "Скендербей"  (1861 г.). Тя е удостоена с втора награда, тъй като  журито на конкурса подозира, че авторът й отново е авторът на  овенчаната вече с лавров венец поема "Сердарят".
Доминиращата  черта от  характера на прадядо ми, която прозира през целия му тежък и неравен житейски път, "изпълнен с много възторзи, но и с много помръкнали надежди"-  е неговият  духовен аристократизъм. Респект и възхищение предизвиква силата на духа, с която се е извисявал "над нещата":  незначителни хора и събития, над "злобата на деня", над завистта, над огромните препятствия, интриги, клевети, сплетени от "свои" и от "чужди" недоброжелатели и откровени врагове, над непрестанно съпътстващите го житейски несгоди.
Иначе целият му живот е бил "труд и пак ТРУД", както пише Кирил Пърличев в спомените за своя баща: "Как е величаел ТРУДА" -  къртовски, неуморен, всекидневен - "с писалка в ръка и с хартия на колено". Когато е извън училището, "дето е основното му местослужение" (Григор Пърличев учителства в продължение на 36 години!), с извънредно претоварената му учителска програма и като училищен инспектор, и като черковен псалт (четец),  работил във всички главни градове на Македония - основно в Охрид, Струга, Битоля, Прилеп, Лерин, но също  и в София, като библиотекар в новоучредената тогава, сега - Национална библиотека, в Габрово (Априловската гимназия), в Солун (Солунската екзархийска гимназия). Извън непрестанната книжовна работа са и  многобройните вдъхновени слова и проповеди, които е произнасял от амвона на църкви и училища по цяла Македония и в новоосвободена  България.                                                                 
- Като учен вие сте сред най-задълбочените и компетентни  познавачи на биографията и творчеството на Григор Пърличев. С какво той се откроява от останалите български възрожденци?
- Оценката ви според мен е  преувеличена. Най-малкото, защото чрез нея ме нареждате в една  плеяда от извънредно авторитетни и ценени учени и писатели като: П. Орешков, Г. Баласчев, В. Пундев, Кл. Скопаков, Й. Иванов, И. Шишманов, К. Величков, И. Вазов, Г. Константинов, да  продължим с: М. Арнаудов, Е. Георгиев, Хр. Кодов, Ал. Милев, А. Германов, та до П. Динеков, К. Топалов. Дълга, безценна "перлена  броеница" от изследователи на Гр. Пърличев. Слава Богу, че са го сторили, защото всичко спира дотук, до 80-те години на отминалия XX век. Оттогава до днес малцина са тези (може би с изключение на Румен  Леонидов), които дават обективна оценка на бореца и книжовника Пърличев и питат: Защо не се чува и къде заглъхна силният му възрожденски глас?!
 За съжаление, в тази "перлена броеница" се промъкват и доста фалшиви "зърна" - платени "глашатаи" на чужди идеологически пропаганди и доктрини за някакъв псевдоглобализъм. Тези изследвачи "демитологизират" (всъщност - дискредитират) събития и личности от от нашата  история, литература и култура, като ги изкривяват и фалшифицират тенденциозно, представяйки ги като незначителна част от националното ни Възраждане, което само по себе си е изопачено дефинирано от тях като някакво "Модерно време". В тяхната "класация" на "демитологизирани" културни дейци тъкмо Григор Пърличев държи "палмата на първенството". 
 - На чия кауза служи Григор Пърличев със своето внушително просветно и литературно дело?
 - Когато говорим за  събитие, звезден миг или житейско кредо и кауза, на които служи Григор Пърличев,  които най-ярко го  характеризират като творец и патриот, наистина ми  е трудно да ги отделя. Все пак, бих казала, че е удивителна последователността, непримиримостта и силата, с които, независимо от конюнктурата, с впечатляващо постоянство, той се отдава и  следва в цялостното си многостранно обществено и книжовно дело.
Всичко това е  подчинено на водещата тема за  Македония - незаличимата "рана в  снагата на Майка България", на "таткойната", както сам Пърличев назовава целокупното някогашно Отечество. След подписването на  пагубния за България Берлински договор Григор Пърличев се отправя към освободените части на Отечеството, този път - в Габровската Априловска гимназия, като учител и проповедник. В Габрово като преподавател по църковно-славянски и класически езици Пърличев произнася две слова: "Слово за правописа и езика" и  "Встъпително слово,  пред учителите и учениците от гимназия", с една заветно звучаща "молитва"... Дойдохме в това место на България, да ви спомним често да управяте мислите си към страдалците свои единородци..., за да ви проповедваме мъки и тъги тракийски и македонски... Помните, че Майка България е в окаяно  състояние,  че е разкъсана на пет части. Когато всички народности се съединяват, България биде разединена. Никоя  история не забележила толика неправда. Майка България, като претърпе зверский ярем, в разстояние на пет века, днес плаче за изгубените си чада -  Македония и Тракия, ...за Добруджа..., за Пирот. Помните, че Австрия  подари Пирот на сърбите, за да посее между славяните разпри... Не забравяйте никога, че Майка България има разрешени косите си от тъги и жалости..., че имате свещена длъжност да се притечете на помощ майце си ..., да отриете нейните сълзи..., да замените чърните й дрехи с бели..., да й турите и другий венец от цветя, които растат в Македония... Безбройни учени българи жъртвовали са живот и имот за Майка България..., да утешите разплакана Майка България и така да станете безсмъртни на земи и на небеси! Амин!"
- Какъв завет е оставил  Григор Пърличев на бъдещите поколения?
- Още в първото от многобройните си "огнени"  слова - "Чувай ся себе си", в които с явен, обществен призив е въздействал върху духа на своите съвременници да възприемат идеята за национално пробуждане и против чуждото политическо и духовно потисничество, Пърличев засвидетелства искреното си, неподправено патриотично чувство, с едно трогателно определение за родолюбие: "Когато Господ ти казва: чувай се, той много повече ти казва да си я чуваш татковината. Защото таткото е един, а татковината са много татковци, майка имаме една, а татковината е хиляди майки, братя имаме неколко, а татковината е безброй братя. Човек, който не обича татковината си повече от себе си, не може да бъде честен човек".
Не престава да ме удивлява идейният, тематичен и жанров диапазон, мащабът на социалната и книжовна дейност на Пърличев през неговия недълъг земен, житейски път. Все се питам кога успя, за неговите 63 земни години, да създаде всичко това, което и до днес аз, разбира се, с неизмеримите си с тази величина скромни сили дори не мога да подредя и опиша по-цялостно, като имам предвид и писателския талант, проявен в книжовното му дело.
- Каква е заслугата на Григор Пърличев за утвърждаване на Кирило-Методиевото дело, на българския език и писменост?
- Григор Пърличев е най-ревностен продължител на кирило-методиевските традиции  в своята ораторска проза и публицистика, където се изявява като вещ оратор и книжовен ерудит. Писателят  обнародва  конкретни факти, разкриващи асимилаторските домогвания  на гръцкото духовенство, ръководено от т.нар. мегали идея над културно-просветния живот в Македония през XIX век, за унищожаването на славянски ръкописи и старопечатни книги, за първите проповеди в църквите и уроци по "майчин  язик" в училищата. Безкомпромисни и последователни са усилията на обществения деец и  публициста Пърличев за изобличаване на средствата  за  задушаване на българското просвещение, на неговите функционери и институция - учителство и училище. В цялостното си книжовно творчество (поезия, публицистика, художествена и ораторска проза, педагогически нравствено-етични, социологически и исторически съчинения ) Пърличев с вещина разработва темите за  автокефална  православна църква и по-конкретно за свободната средновековна "столнина на царе и независими архиепископи" - Охрид, за историята и възобновяването на древната  Охридска  архиепископия и за учредяването и дейността на Българската екзархия. И още: за  непреходното  значение на българския език и  писменост,   създадени от славянските  просветители и въведени  в богослужението и книжнината на българите, а впоследствие -  и при всички славяни,  за моралните устои и общественото възпитание на нашия народ. Разбира се, присъства  и темата за виталната и широко  разпространена в Македония традиция за честване паметта на Светите  Седмочисленици,  особено - на  охридските покровители и чудотворци -  светите Климент и Наум.
- Кое е неизвестното и малко известното в дейността на Григор Пърличев като книжовник и изследовател, защитник на националната ни кауза?
 - Мисля, че е крайно време, 120 години след неговата кончина, да заговорим гласно за тихия житейски и творчески подвиг на  НЕПОЗНАТИЯ Григор Пърличев!  Като се обърнем към житейския и творчески лик на този незаслужено пренебрегван, омаловажаван и кой знае, защо -  съзнателно премълчаван - възрожденски деец, с едно подобаващо цялостно изследване на общественото и книжовното му дело. В този смисъл, Пърличев би следвало да се определя със всеобемащото понятие за едно подобно литературно творчество - книжовник, тъй като почти няма литературен жанр, в който да не твори.  
Тъкмо поради това моите усилия в заниманията ми по тази тема в последно време  се насочиха  към редица статии от Пърличев, писани на гръцки език, в периода между 60-те и първата половина на 70-те години на XIX век, в които критически, от позицията на учен, Пърличев изследва проблеми, свързани с древногръцката литература, философия, ораторско изкуство, законодателство и история, където се извършва дълбок културологичен "разрез" на времето и хората. Тези трудове са написани  в период на най-активна борба на обществения деец Пърличев в условията на османска политическа и гръцка духовна доминация в Македония, за която в своята монография: "Григор Пърличев. Живот и дело" проф. К. Топалов ще напише: "Борба, в която той е безспорният авторитет в югозападните краища, с ерудицията си по въпросите на гръцката и европейската история и култура, с владеенето (в различна степен, писмено и говоримо) на около 10 езика, със славата си на увенчан (тъкмо в Гърция!) поет, с актива си на организатор на просветата в родната Македония, с рядкото съчетание на качества на призван  народен водач."
 Не можем да не признаем принципната обективност на Пърличев в общите заключения на създадените от него критически исторически текстове, в работата, по които наред с учения-елинист често се намесва и публицистът Пърличев. Тези текстове засягат и принципите на творене от историка-изследовател, между които най-важният е неизменното провеждане на принципа за историческата истина и правда. Коментирайки лекомисленото  доверяване на гръцките исторически извори от някои европейски историци, Пърличев подчертава, че науката трябва да е обективна и честна, подчинена на стремежа да се открие историческата истина, като излага теоретично принципните си възгледи за ролята и функциите на историка при пресъздаване на историята въобще. Тези принципи се формулират категорично и еднозначно и постановяват: "Щом и най-безобразният от хората има известна доза патриотизъм, то историкът непременно  има в повече и следователно -  е приятел на истината; а няма нищо чудно в това, ако, се окаже, че той въздига своята нация като добър писател, дори и обществените недостатъци на синовете си показва като положителни добродетели. Който и да бъде писателят, винаги, когато  говори за своята нация и против другите нации, е в най-добрия случай съмнителен; а искрен може да бъде само онзи, който сравнява положителните данни с отрицателните - и това е справедливо извеждане на самата истина; Ако случайно историкът е много искрен и не иска или не може да издигне своята нация с красиви, примерни дела, не би трябвало да прави това с красиви думи; Когато някой историк разказва на друг историята, която срами неговата нация, тогава даже и да е неистинска, даже и да е лъжа, ние трябва да прибегнем към здравия разум, съпоставяйки разказвача с този, на когото се разказва, търсейки изход във вярното познание, въобще изтръгвайки истината с ченгел, но никога, базирайки се сляпо. Тези са най-важните и лишени от грешки принципи, които историкът трябва да следва".
 Това е и моето кредо: Истина и правда - лична или историческа, които предопределят и родовия дълг, изпълнението на който се превръща и в лична кауза - животът и делото на Григор Пърличев да бъдат осветлени чрез "... вярното познание" за него, "ако трябва, изтръгвайки истината с ченгел, но никога, базирайки се сляпо", както самият той ни завеща: "През огин ке газиме, со змии и чкарпии ке се бориме и пак ке победиме, зощо Бог е со нас!"

Родната къща на Григор Пърличев в Охрид, превърната днес в музей

Олга Пърличева на гроба на своя прадядо Григор Пърличев в Охрид