12 Април 2021понеделник06:19 ч.

900 дни победа на живота

Днес се навършват 70 години от снемането на блокадата на Ленинград - фашисткия обръч на смъртта, който не успя да сломи града

/ брой: 21

автор:Велиана Христова

visibility 4

В летописите на Великата отечествена война блокадата на Ленинград е едно от най-ужасяващите и най-героичните събития, преживени от руския народ през Втората световна война. Величественият град на река Нева, построен от Петър т през 1703 г., е затворен на 8 септември 1941 г. в плътен обръч от хитлеровите войски. Ленинград и околностите му - 5000 кв. км, се оказват отрязани от света. Фронтът минава на 4 км от знаменития Керовски завод и на 16 км от Зимния дворец. Фюрерът заповядва Ленинград да бъде изтрит от лицето на земята и жителите му - изтребени до крак.
Блокадата продължава до 27 януари 1944 г. - 872 дни и нощи. Известна е като "900-те дни блокада на Ленинград". Стотици хиляди измират от глад, студ и бомбардировки в мъртвата хватка на вражеския обръч. Стотици немски самолети бомбардират града, само от юли до декември 1941 г. по него са изстреляни 18 000 снаряди. 60 000 руски войници загиват при отбраната му. На 18 януари 1943 г. съветските войски пробиват за пръв път обсадата, а на днешния ден през 1944 г. тя е преодоляна окончателно и градът е освободен напълно. За масов героизъм и мъжество през май 1945 г. градът получава най-висшето звание - Град-герой.


* * *

Когато й гостувах - в комуналната стаичка в сградата срещу театъра на Ленсъвета в центъра на Ленинград (и тогава го наричаха Питер, днес е Санкт Петербург), тя винаги слагаше нещо за хапване на масата, преди да направи силен ухаещ чай. Започнах да забелязвам, че някак особено се отнася към хляба. Никога не оставяше недояден къшей, трохите обираше в шепа и ги лапваше. Хляба държеше увит в бродирана платнена кърпа, а ако някое парче бе завъдило плесен, не го хвърляше, а го пускаше в един трилитров стъклен буркан с особена гъба вътре, която от хляба "правеше" домашен квас. 
Маря Ивановна беше вахтьорша - обслужваше служебния вход на театъра, никога не разбрах годините й, беше добра и грижлива към всички. Живееше сама. Чак на втория месец от познанството ни разбрах защо. И осъзнах за хляба. Блокадница. С тази дума в Русия е казано всичко. Беше преживяла най-страшното, което днес човек не може и да си представи - блокадата на Ленинград. Била е млада, когато немците отсичат града от света. Цялото й семейство - родителите, братът и сестра й, двете й невръстни деца, умират от глад в началото на 1942 г. Мъжът й загива на Ленинградския фронт. Остава съвсем сама. И при други блокадници съм забелязала - у тези хора няма гняв, няма омраза; има състрадание. Само гласът им звучи по-глухо, когато разказват за онези месеци. Човешката памет не забравя нанесените тежки травми, но явно е способна да ги превърне в мъдрост...
Първите жертви от глад в Ленинград са през ноември 1941 г. Градът не е бил запасен с достатъчно храна, когато немците отрязват пътя до Голямата земя. Руснаците успяват да евакуират само някои заводи, жени и деца, учени, артисти. При блокирането на града в него остават близо 2 млн. души. А знаменитите Бадаевски складове, където се съхранявали продоволствията, са разрушени до основи от немските бомби. Месеци наред хора са ходели там да събират пръст със смесена в нея горяла захар, която след пресяване пиели с топла вода. 
Единствената връзка остава Ладожкото езеро ("Пътят на живота"), през чиито ледове с камиони - под адски обстрел от въздуха, се правят опити да се доставя хляб в блокирания град, естествено в крайно недостатъчни количества. Месеците до март 1942 г. са най-страшните. На работниците в Кировския завод, който през цялото време на блокадата продължава да произвежда танкове, се раздават с купони по 250 гр. хляб дневно - клисав, с малко брашно и много примеси. На всички останали жители - по 125 грама. И нищо друго. На воините, отбраняващи подстъпите към Ленинград - по 500 грама.  
За зла участ, тогавашната зима се оказва най-суровата от много десетилетия. Термометърът пада за месеци под минус 32 градуса. Прекъснат е токът, водопроводите, замира транспортът, улиците са задръстени от снежни преспи. Хората се греят с печки, в които горят всичко - от мебелите до книгите. Впрочем, от кориците на книгите варят супа за децата, а от лепилото по мебелите - желе... Вода питерци носят от Нева или топят сняг. Всеки ден от глад и при обстрели умират десетки хиляди хора. И днес, като свидетелство за тези безумни дни и нощи, на Невски проспект е запазена една от табелите: "Граждани, при артилерийски обстрел тази страна на улицата е най-опасна".
Огромни щети са нанесени на бляскавите дворци и монументи на Ленинград - днес възстановени до един. Част от скулптурите от златните фонтани в Петерхоф са били зарити в земята, огромната централна фигура на Самсон обаче е пострадала силно заедно с Петродвореца, възстановена е през 1947 г. Знаменитият паметник на Петър т "Медният конник" е бил укрит под чували с пясък и специални щитове. От предградията на Ленинград немците разграбват каквото могат, отмъкват дори знаменитата Кехлибарена стая от Екатерининския дворец в Царское село (преди 3 години бе възстановена изцяло). 
Големият приятел на България акад. Дмитрий Лихачов в книгата си "Спомени" пише: "Човешкият ум умираше последен. Ако ръцете и краката отказват да ти служат, ако пръстите вече не могат да закопчаят копчетата на палтото, ако човек няма сили да прикрие уста с шала, ако кожата около устата е потъмняла и лицето прилича на череп на мъртвец с озъбена предна челюст, мозъкът продължава да работи. Хората пишеха дневници и вярваха, че ще успеят да живеят поне още ден". Добре е известен дневникът на малката Таня Савичева, която на 9 листчета записва последователно дните на смъртта на близките си - бабата, двама чичовци, майка й, брата и сестра й. И написва накрая: "Савичеви умряха. Умряха всички. Остана само Таня". Самата Таня е била евакуирана след май 1942 г., но лекарите не са могли да спасят живота й след пораженията от т.нар. Ленинградска дистрофия. В началото на 2011 г. бяха разсекретени десетки подобни дневници на блокадници.
А който е чел "Блокадна книга" на Даниил Гранин, не може да не настръхне от описанието на реката, когато започва да се топи ледът през април и май на 1942 г. и мътните води понасят десетки трупове през града. Страшни свидетелства за човешката болка, за физическия и психическия ужас, които времето не може да заличи. Огромната част от жертвите - 640 000 души, са погребани в братски могили на площ от 25 ха в Пискарьовското гробище - страшно място на паметта. Останалите са погребани в други градски гробища. 
Но въпреки целия ужас градът не се предава. Ленинградци знаят, че трябва да победят. Защото падането на Питер би означавало Хитлер да освободи цялата си налична военна сила и да я хвърли в операция "Тайфун" - завземането на Москва. Това би обърнало хода на войната изобщо. Боевете край Ленинград продължават през цялото време на блокадата, до първия й пробив при близкия Шлиселбург на 18 януари 1943 г. и окончателното освобождаване на Ленинград на 27 януари 1944 г. През цялото време работят на пълни обороти заводите - мъже, жени и юноши припадат от изтощение, но не напускат работните си места. Край танковите заграждения и барикадите по улиците дежурят патрули. Работят градските и медицинските служби, правят се стационари за спасяване на децата и... учените! Нито за ден не спира работа ленинградското радио. Въпреки блокадата, продължава културният живот - работят театри и кина, музеи, големите библиотеки, правят се дори джазови концерти!
В момента живите блокадници и защитници на Ленинград са около 140 000. В Русия днес на всички тях ще бъдат връчени паметен знак "Жител на блокадния Ленинград" или медал "За отбраната на Ленинград".
 



Жертвите
 
1942 г. - загинали 924 636
---------
Преди войната Ленинград е имал 3 200 000 жители. От есента на 1941 г. до май 1942 г. са евакуирани около 1 500 000 души.  
При пререгистрацията на паспортите през юли 1942 г. Управлението на милицията на Ленинград отчита: 775 364 жители. През януари и февруари 1942 г. на всеки 1000 души са загинали 558.
Загинали само в първата година на блокадата: 924 636 души. От тях - 97% умрели от глад и 3% при бомбардировки.
Общият брой на жертвите за годините на блокадата е около 1 100 000 души.

(Из разсекретените в началото на 2011 г. архиви на Ленинградския градски отдел за документиране на гражданското състояние).

 

Ленинградската симфония

Знаменитият композитор Дмитрий Шостакович започва да пише своята Седма симфония в Ленинград през 1941 г. още преди блокадата. Както всички ленинградчани, е давал военен наряд на пост, на партитурата са се запазили неговите бележки "в.т." - "въздушна тревога", с които отбелязвал прекъсването на работата си над симфонията заради бомбите. Въпреки съпротивата му през септември 1941 г. по заповед от Москва е бил евакуиран в Куйбишев, където завършва творбата. Премиерата на Ленинградската симфония е на 5 март 1942 г. в Куйбишев, на 29 март е изпълнена в Москва.       
Главната премиера обаче потриса целия свят. От март 1942 г. единственият останал все още жив диригент в Ленинград - Карл Елиасберг, започва да събира из града оцелели музиканти. Оказват се само 15. И решават: Ленинградската симфония ще бъде изпълнена в Ленинград! Страшна картина - залитащи от изтощение хора като сенки се движат по улиците към Ленинградската филхармония, влачейки концертни фракове, цигулки, флейти, виолончела. Започват репетиции, на музикантите са осигурени по 250 гр. хляб на ден.
На 9 август 1942 г. e 355-ият ден на блокадата. За този ден Хитлер е насрочил превземането на града, дори е планирал победен гуляй в хотел "Астория" срещу Исакиевския събор. Вместо това обаче от Ленинградската филхармония гръмва симфонията на Шостакович - радиото я предава в цялата страна. Иззад желязната хватка на хитлеровата блокада измъченият град на Нева обявява пред целия свят, че е жив и непобеден. През 80-те минути, докато звучи симфонията, съветската артилерия на Ленинградския фронт напада ожесточено вражеските батареи, за да не им позволи в тези час и 20 минути да обстрелват града.
Какъв народ трябва да си, за да извършиш такъв подвиг напук на ужаса!

 

Дневниците

На днешния ден не само в Русия ще бъдат произнесени много думи за блокадата и подвига на Ленинград. Но нека чуем гласа на ленинградците, онези, които са водили дневници по време на страшната зима на 1941-1942 г. Тези дневници са важни за нас, не за мъртвите.
 
Юра Рябинкин, 16 години:
Когато заспивам, всяка нощ виждам в съня си хляб, масло, картофи. А преди това е мисълта, че след 12 часа нощта ще си отиде и ще изям залък хляб. Всеки ден ме приближава към самоубийството. Изход няма. Глад. Страшен глад. Знам, че ако някой ми предложи отрова, от която се умира без мъчения, бих я взел. Няма да мога да завърша този дневник и да напиша на последната страница "край". Някой друг ще напише думата "смърт". А аз толкова страстно искам да живея, да вярвам, да чувствам!
Умира през януари 1942 г.
 
Боря Капранов, 16 години:
Гробищата са задръстени, ковчези няма, има дълги опашки от хора с покойници, увити в плат. Много хора умират, живите едва ходят. Едва влача крака, едва дишам. Ще оцелея ли в този ад?
Умира през февруари 1942
 
Лена Мухина, 16 години:
Сърцето ми се къса, когато си спомням за мама. Мамичко, ти не издържа, загина, умря. Отслабваше с всеки ден, но - нито една сълзичка, нито едно оплакване, ни стон, гледаше да ободриш мен... тя така и не дойде в съзнание, умря тихо, аз дори не забелязах, макар че седях до нея. Така е с всички, които умират от изтощение.

Ирина Зеленская:
Хората падат и умират, както ходят. В къщата са натрупани 5-6 трупа, никой няма намерение и сили да ги погребва. 

Израил Назимов:
Хората падат на улицата, тихо и безропотно, умират сами вкъщи. Появи се нов термин - "алиментарна дистрофия". А какво да правим с децата? Много майки губят чувството си за майчинство. Безропотни, беззащитни, те не се борят за живот и загиват. Трупове, трупове, трупове. Навсякъде са - по улиците, по площадите, по балконите и мазетата, в домовете и входовете, около вратите, в ями. Навсякъде. За погребване вече никой и не мисли, увиват мъртвеца в парцали и го влачат към моргата, или направо го оставят на улицата. Ако някой прочете един ден това, няма да повярва на тези диви факти, чиито свидетели сме ние. 
   
Лев Ходорков:
При Дома на Червената армия замръзва лошо облечено момченце на около 8 години. Вика: мама, мама. Никой не обръща внимание. Сърцето ми ще се пръсне, като гледам какво става. Златни хора загиват. Майсторът се обеси от глад. Замръзващи гладни жени вият, на сутринта лежат мъртви.

Татьяна Великотная:
Вчера четох цял ден книга за декабристите. Предварително я скъсах на две, понеже не съм в състояние да държа в ръце тежестта на цялата книга.
Умряла на 1 април 1942
 
Елена Скрябина:
Смъртта домакинства из града. Хората умират и умират. Днес на улицата пред мен вървеше човек, едва движеше крака. По едно време се спря до една пряспа, отпусна се, бавно започна да се плъзга надолу. Когато приближих, вече беше умрял. Всички са толкова изтощени от глад, че не се съпротивляват на смъртта. Смърт - на всяка крачка, вече никому не прави впечатление. В 7 часа вечерта се разрази неистова зенитна стрелба. Немците летяха много ниско, обгърнати в дима от разрушенията. През нощта от 2 до 4 ч. пак дойдоха - много самолети.

 
Александр Болдирев:
Хляб пак няма, само кучи студ и покойници. Студът е под 30 градуса, никой не чисти снега. В хлебарницата ми дадоха в 11 ч. хляб с купони - по 125 грама за мен и мама. В този хляб брашното е не повече от 50%, останалото е хартия и някакви примеси. Мама сложи на печката вода да заври, вместо чай. На улицата съседи возеха с шейни покойници, привързани с връв. ще ги извозят през Нева, по Охтинския мост към Пискарьовското гробище. Никой не плаче и не разговаря. Нямам сили да гледам повече това. Сега лежим с мама в креватите и слушаме радио, предават чудна симфонична музика.

Колесникова И.П.:
Дядо беше много висок, едър. Все искаше баба да свари фикуса, който стои до леглото му. Тя дължо отказваше, но после го свари. А той го изяде и каза "Сега вече ще заспя". Дядо умря на другия ден. Ние с баба го сложихме на шейната и го закарахме до мястото, където струпват всички мъртви. Останахме само с баба двете. Печката не гори, вече всичко изгорихме, и книгите. Сложихме на прозорците плътна хартия и одеяла, да не се вижда светлинката от газеника. Немците където видят светлина, бомбардират. Спим с баба облечени на едно легло, за да е по-топло. Но сутринта видях, че не мърда, мъртва е.

Миндель И.:
Вече е 1942 г. Отвориха училищата, събраха децата, които са още живи, но гладът продължава да върши подлото си дело. Когато видяха, че умирам, бойците се отказаха от своята дажба и ми я дадоха - бяха трима матроси и едно момиче. Нисък поклон пред тези хора. В тези времена да дадеш някому един сухар е героизъм на душата и тялото.

Зов за помощ

автор:Дума

visibility 86

Борисов пак ще връща публиката на стадионите

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 70

Кристиан Вигенин: Измамно е усещането, че БСП е смазана

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 70

Иво Христов призова ГЕРБ да върнат мандата

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 70

Българското агнешко ще е с 20% по-скъпо

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 70

Ще компенсират перничани заради авариите с парното

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 70

Затворените ресторанти сринаха производството на алкохол

автор:Дума

visibility 95

/ брой: 70

Късната пролет увеличи потреблението на ток

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 70

Примирието в Донбас масово се нарушава

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 70

ВМРО-ДПМНЕ атакува вътрешния министър

автор:Дума

visibility 101

/ брой: 70

Белият дом планира високи социални разходи

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 70

"Дивайнгейт" разкри раздора между Мишел и Лайен

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 70

Без БСП рискуваме да върнем ГЕРБ

автор:Юри Михалков

visibility 124

/ брой: 70

След изборите: Всичко не е така

автор:Мирослав Попов

visibility 143

/ брой: 70

Датата

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 70

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ