16 Декември 2018неделя23:01 ч.

Кольо Колев:

Обществото се умори от протести

Има консолидация в БСП, защото не се дава възможност на правителството да работи, смята социологът

/ брой: 272

автор:Мария Нинова

visibility 1435

Кольо Колев е роден през 1956 г. Завършил е психология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал социална психология и социология. През 1994 г. учредява частната агенция "Медиана". Женен, с четири деца.
Преди два дни агенцията му излезе с проучване, в което се посочва, че протестиращите и контрапротестиращите са малцинство. Според него има друга, по-голяма група хора, които искат правителството да бъде оставено да работи, да покаже резултатите и след това да се говори за оставка и предсрочни избори.


"Сегашната ситуация е съвършено различна от 1997 г."
"Реформаторският блок е нещо доста имагинерно"


- Г-н Колев, изтощи ли се обществото от протести?
- Както може лесно да се види, първо изчезна хепънингът, веселостта на протеста, полека-лека започна да намалява и неговата масовост. И за да се прикрие този факт, се увеличава крясъкът, агресията при протестиращите. Така че до голяма степен обществото се умори от протестите. Друг е въпросът, че това, че ние не виждаме огромни маси на улицата, не означава, че обществото е загубило своята чувствителност, и ако му бъде даден повод, би се вдигнало отново.
- Провал или успех беше окупацията на Софийския университет?
- По-скоро бих казал провал, защото такава акция би имала смисъл, ако тя беше успяла да събере хора, които да застанат зад окупаторите. Видяхме във всички университети в страната, че това не се случи.
- Как си обяснявате факта, че протестите, продължили толкова дълго време, не излъчиха никакъв лидер до момента?
- Това не е толкова неестествено. В крайна сметка протестът не е толкова креативно място, където да се посочва пътят, да се чертаят посоките и да се дават рецептите. Силата на протеста е да каже "не" на определени неща. Вече какво да се прави оттук нататък не е дело на самия протест, на обикновените хора и на студентите. Това е работа на нова политическа формация, която  евентуално да може да даде посоките. По-странното е, че протестът не ражда към момента някаква такава потенциална политическа формация. В този смисъл няма нищо учудващо, че недоволните не излъчиха никакви лидери. Чудното е, че това не прераства в политическо движение, което да има своите ясни искания, които да отправя към обществото.
- Много хора се опитват да намерят прилики между 1997 г. и сега, има ли такива или ситуацията е съвсем различна?
- Ситуацията е съвършено различна. 1997 година - малцина помнят икономическото и финансовото състояние на страната, тук нещата изглеждат доста по-различни. Ако тогава имаше усещането за падане на дъното, падане в пропастта, сега по-скоро имаме доста по-леко отношение. Примерно данните показват, че правителството на Пламен Орешарски бива оценявано като по-добро от предишното. В смисъл, няма такова отношение за кризисност, за това, че ние вървим към дъното.
- Има ли хора, които успяват да оценят положително действията на кабинета, извън симпатизантите на БСП и ДПС?
- Съвсем естествено е, че има такива хора. То това е големият проблем на протестиращите, че те не успяха да привлекат към себе си една огромна маса от хора, които може да не са фенове на правителството на Пламен Орешарски и да не участват в протести и контрапротести, но имат доста по-балансирано отношение. Те казват "добре, дайте да видим работата на това правителство, какво може, може ли въобще да работи, пък тогава ще решим дали искаме предсрочни избори или не". Тази част от обществото не иска да се включва в политическата битка на наши и ваши. Те не се интересуват толкова от субекта на властта - дали ще бъдат червени, сини или оранжеви, а от това какво ще направи властта за тях, за обществото, за живота като цяло. Тук няма значение дали те са симпатизанти или не, просто са в изчаквателна позиция и искат да видят какво се прави, а не толкова да размахват разни цветни балончета.
- Въз основа на последните ви данни, БСП по-консолидирана ли е и на какво се дължи това?
- Консолидацията се дължи не толкова на удовлетвореността от действията на правителството, колкото на недоволството, че то е въвлечено в едно голямо политическо боричкане и по този начин не му се дава възможност да покаже дали може или не може да се справи със ситуацията у нас. Именно заради това се наблюдава тази консолидация. Ако правителството беше направило неща, които симпатизантите на БСП не одобряват, при всяко положение те щяха да скочат срещу него. В конкретния случай те скачат срещу това, че не му се дава възможност да работи.
- Оставката изход ли е от политическата криза и има ли други изходи освен нея?
- Има много изходи и оставката е един от тях. Но има и други възможности за туширането на политическото напрежение. Преди време бях дал една възможна рецепта за изход - да се остави правителството да работи една година и да се направи референдум на тема искате ли или не искате нови избори. Това определено ще тушира напрежението. В случая пак може би ще видим спад в недоволстово, заради изборите през май за европарламент. Те ще бъдат своеобразно допитване до хората колко са тези, които искат оставката и смяната на властта, и колко са за запазване на настоящето управление.
- Очакваше се Реформаторският блок да набере скорост заради протестите, получава ли се това?
- Реформаторският блок е нещо доста имагинерно към момента. Там има някакви договорености, но все още не се забелязва единно политическо и коалиционно тяло. При това положение трудно може да кажем дали тези данни, които ние получаваме, тъй като едни казват за Меглена Кунева, други за СДС, трети за Иван Костов, четвърти за нещо друго, са верни. Ние сумираме тези проценти, но не можем да твърдим, че Реформаторският блок е значимата политическа алтернатива. От друга страна, формацията няма ясна позиция по отношение на властта, което им играе лоша игра. Имам предвид фундаменталния въпрос - "вие ще играете ли с ГЕРБ, с Бойко Борисов?" Без отговор на този въпрос те не могат да стигнат значима електорална тежест.
- Как оценявате появата на крайни националистически партии, заплаха ли са те за политическата система?
- Винаги такива партии, дори когато са малки и имат относително малко политическо присъствие, са опасни, защото те нагнетяват ярост, агресия, такъв тип напрежение, което може да избухне в директна агресия.
- Има ли ситуация да изскочи нов политически субект, който да бъде алтернатива на сегашните?
- Винаги има възможност, просто за момента не се виждат индикации за това. Нима някой прогнозираше, че ще се появи Симеон Сакскобургготски и ще отнесе и тогавашното БСП, и тогавашното СДС като тайфун? Малко се прогнозираше и че личност като Бойко Борисов ще успее да спечели изборите, но стана министър-председател. Големият проблем е, че хората продължават да търсят магическото решение, но вече като че ли има умора и в това да се чака поредният месия, поредният магьосник.
 

Президентът даде Бюджет-2019 на КС

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 244

Стотици почетоха паметта на 18-те ястребинци

автор:Дума

visibility 14

/ брой: 244

Сняг блокира страната

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 244

АФИС: За 11 години доверието в ЕС се е сринало с 20%

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 244

Тръгва поръчката за нов газопровод за 2.8 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 25

/ брой: 244

3.5 млрд. лв. е печалбата от контрабанда на цигари

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 244

Над 61% достигнаха загубите на вода

автор:Дума

visibility 23

/ брой: 244

Нови столевки с по-добра защита пуска БНБ

автор:Дума

visibility 23

/ брой: 244

Европа кипи от протести

автор:Дума

visibility 41

/ брой: 244

Набор от правила прие форумът за климата в Катовице

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 244

В Страсбург почетоха жертвите на атентата

автор:Дума

visibility 16

/ брой: 244

Украйна създаде новата църква

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 244

Фейлетонни щрихи на труда

visibility 30

/ брой: 244

Дълговите роби

visibility 49

/ брой: 244

Датата

автор:Дума

visibility 28

/ брой: 244