12 Ноември 2018понеделник21:01 ч.

Мирослава Кацарова:

Гласът е огледало на душата

Музиката може да накара човек да разбере божественото начало, а това е най-истинският допир до духовното, убедена е известната певица и радиоводеща

/ брой: 181

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 532

Мирослава Кацарова, известна джаз певица и радиоводеща, е родена на 4 януари в Пловдив. Интересите й, които се простират извън музиката, са свързани с философията и психологията. Има диплома по богословие и е авторка на преводи от френски на български. Живее в родния си град със съпруга и дъщеря си. През април т.г. Мира започна поредица от концерти за представянето в София и страната на новия си проект - "Singin'n'Swingin", спомени от Златната ера на джаза и своеобразна среща с големите джазмени на ХХ век. С него тя ще гостува на 11 август на Банско джаз фест, на който ДУМА е медиен партньор.

- Разговаряме в период, когато представяте из страната новия си проект "Singin'n'Swingin". Той уляга ли с времето и всяка следваща изява, или постоянно се променя и развива?
- По-скоро промяната и развитието са характерни за този вид музика. Защото това са класически джаз стандарти от ХХ век. Опитала съм се по един личен начин да представя любими теми, композитори, изпълнители най-вече. Започвам от 30-те години на миналия век и стигам до 80-те-90-те. Сериозен акцент в началото на програмата е Били Холидей, която е и в самото начало на осъзнаването на любовта ми към джаза. И която всъщност до някаква степен ми даде да разбера, че самобитността е най-добрият начин да се изразяваш и да бъдеш себе си. Джазът е музика и територия, в която свободата и уникалността на личността са приоритет и най-важното качество. След Били Холидей се обръщам към един голям любимец от моето детство - Чарли Чаплин, с чиито филми израснах. Като композитор той е написал може би една от най-красивите теми през ХХ век - "Smile", която се появява първоначално като инструментална, а след това и с текст. Става много красива, с модерни аранжименти подходиха хората от моето трио, които са прекрасни личности, страхотни виртуози като музиканти и мои приятели. Това са Христо Йоцов - ударни, Веселин Веселинов-Еко - контрабас, и Мирослав Турийски - новият човек в триото, интелигентен и креативен артист, с отношение към тази музика и към работата. Той е направил немалка част от аранжиментите. Като говорим дали нещата улягат - и този процес се случва, защото когато се повтаря нещо, в музиката специално, то зрее, особено в джаза. И въпреки че всеки път е различно и независимо от аранжиментите, програмата се адаптира спрямо средата, пространството, публиката дори. Защото тя контактува с нас по свой специфичен начин. Обикновено хората, които идват на нашите концерти, са спокойни, отворени, уравновесени и в същото време са запазили детското и спонтанното в себе си. По време на концертите подвикват, казват нещо, контактуват с нас по един естествен човешки начин. После можем да си говорим с тях, някои идват да си купуват дискове от мен, аз сама ги продавам, което е много приятно. Този проект предстои да представим и на Банско джаз фест.
- Какво ви свързва лично с този фестивал и откога?
- Тази година за първи път ще пея. Ходила съм там да гледам концерти още когато Рупето, Бог да го прости, често беше гост на събитието. Много е приятно, че хората отиват в Банско, за да дишат друг въздух, различен от градския. Много е хубаво, че в България има такъв фестивал, на който се стопяват дистанцията, хладността, алиенацията на града. Разговорите, улиците, шумът, приповдигнатостта, цялата фестивална атмосфера е много приятна.
- Еко, Христо Йоцов, Мирослав Турийски, Младен Димитров са хората, с които представяте и осъществявате своите проекти. Кое ви събра и ви държи заедно през годините?
- Румен Тосков-Рупето беше моят най-близък духовно музикант в началото на моя път. Бяхме приятели, открихме се на джем сешъните, впоследствие разбрахме, че имаме много повече общи неща и духовни връзки. С него направихме "Бяло в бяло", при него започнах да работя и с Христо Йоцов, и с Еко, с които впоследствие се оказа, че носим подобна душевност и ни е хубаво, когато сме заедно. Когато Рупето си отиде, не пях цяла година. След това срещнах Мирослав, талантлив, работлив, кадърен джаз музикант от новото поколение, с нов поглед към нещата. Почувствах потребност от някаква промяна. Учила съм богословие и фолософия, инстинктът ми за самообразование е силен, възпитан още от детството ми. Започнах да уча отново - уроци по джаз и хармония, да търся нов начин на изразяване. Избягвам стандартния начин на звукоизвличане, който кара гласа да звънти като звънче. Харесвам обертоновете и всички процеси, които се случват с гласа, плод на една промяна, на трансформациите на личността. Убедена съм, че гласът е огледало на душата и инструментът, който най-откровено те представя. И за мен е много важно да бъде лишен от тази стерилност и безликост, която понякога е плод на дълги вокални занимания. Като се изчистват обертоновете, става технично, виртуозно, но няма музика. Безспорно техниката е много важно нещо, но когато ученикът е зрял, търси други неща за себе си. За щастие открих една прекрасна жена - Радиана Задума, много популярен вокален педагог. Тя направи с гласа ми неща, които не съм очаквала, че на тази възраст може да се случат.
- Има ли в България достатъчно подготвена публика за този жанр? Всъщност коя част от него е, да кажем, най-достъпна, възприема се и се разбира от повече хора?
- Хубавата музика трябва да бъде разбираема. Преди време подготвях предаване за новия албум на Боби Макферин, който е отново фантастичен - изключително лек, разбираем, пробивен, направен с толкова сложни техники, чиято сложност обаче не се натрапва. Убедена съм, че има музика, която трябва да слушаш добре подготвен, но вокалната музика - тази, която аз изпълнявам, засяга духа, душата, чувствата. Говори направо на сърцето.
- Каква е ролята в този смисъл на Джаз ФМ радио, което вече много години активно "ограмотява" меломаните и доставя удоволствие и наслада на ценителите на жанра?
- За мен е голяма. Вече 12-а година водя предаването "Дезафинадо" и 6-7 години "Singin'n'Swingin", които са образователни, без претенции за някакви дълбочини, но дават набързо сведения за неща, които хората нямат време да търсят и да откриват. Предаванията са споделяне на новите ми музикални открития и тази медия все повече придобива популярност, защото хората се умориха от пошлост и от кич. Джаз ФМ излъчва музика, която одухотворява.
- Как подбирате темите и имената, които представяте? Как попълвате фонотеката си, колко албума имате в своята лична колекция?
- През годините съм натрупала много голяма колекция от разнообразна и много смислена музика. Това се дължи на различни обстоятелства, понякога се влияем от най-новото, защото в радиото държим да се представят новите проекти на стойностни артисти. Това е един от критериите, другият е настроението - когато съм открила за себе си нещо много силно, пускам музиката, която някак ме крепи или ме е отвела, задържала, вдигнала. Понякога предлагам и много случайни неща, които някой ми е изпратил, споделям такива приятни малки случки, които ме правят откривател.
- Вашите два собствени албума - "Бяло в бяло" и "Vuelvo al sur", как се родиха?
- "Бяло в бяло" направихме с Румен Тосков, той написа музиката, аз - текстовете. Идеята ни беше да направим музика на български език, която да е производна на джаза. И да спазва правилата на класическия джаз. Той написа пиеси, вдъхновени от теми, които самите ние си задавахме, за неща, които сме си говорили и ни харесват, като например картината на Малевич, която в крайна сметка даде името на албума. Но текстът няма нищо общо, той е любовен. Това е песен, в която свирят също много добри, креативни и самобитни музиканти - Христо Йоцов, Румен Тосков, Пепи Славов младши, Мирослав Иванов, Росен Захариев. Рупето придаде този уникален чист вид на нещата, той укроти гласа ми - да не минавам границите на пеенето в студио, обрано, чисто, без много усложнения, орнаментика, просто да бъда вярна на цялостната концепция. Текстовете написах аз. Нашата цел бе да придадем нов смисъл на тази музика в началото на новия век. Втория албум - "Vuelvo al sur", направихме основно с Еко, който е музикален продуцент, автор на повечето песни и аранжименти в него. Другите композиции са на Живко Петров, има и една песен на Рупето, която в този албум публикуваме за първи път - "Боса нова за нея". Има и мои композиции, главата ми е пълна с идеи. Мои прекрасни приятели, които не живеят в България, направиха саунд дизайна и инженеринга на моите музикални хрумвания.
- Кои са личностите, които ви повлияха да се насочите именно към тази музика?
- Много са. Първо, майка и татко слушаха класически джаз - Луис Армстронг, Елла Фицджералд. Впоследствие, в седми клас, прочетох "Лейди пее блус" - биографията на Били Холидей. Тази музика е отражение на живота и когато чух за първи път Били Холидей, разбрах, че това е моята певица. После открих Колтрейн, Майлс Дейвис, започнах да слушам "Орегон", "Йелоу джакетс" в гимназията... В Пловдив ставаха джаз срещи - с Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, с "Акустична версия", "Джаз линия", Йордан Рупчев, който идваше като един персонаж от филм на Уди Алън и оставах абсолютно прикована към това, което говореше...
- Занимавате се с психология и философия, имате диплома по богословие.
- Идеята ми беше да се занимавам с психоанализа, тъй като съм израснала в лекарска фамилия и тези неща ме влечаха. Но съм много реактивен човек и не мога да запазя самообладание, когато някой страда.
- Какви са разсъжденията ви за нашето общество, за ценностите днес, как се изразява духовността на българина, кои са неговите морални опори?
- Това е доста дълъг разговор... За съжаление не съм от хората, които виждат хубаво, въпреки че съм оптимист по природа, това, което виждам - промяната и подмяната на ценностите, понякога ме изпълва с гняв. Ядосвам се, че много кадърни, образовани млади хора, мои връстници не успяха да се реализират, поради това, че запазиха ценностната си система от едно време - не крадат, не лъжат, честни са. Хубавото е все пак, че ги има. И аз имам късмет да живея с такъв човек. Моят мъж е сред тези много образовани, интелигентни, можещи личности, той е икономист. И с добрината и вярата, която има, в крайна сметка успява. Той е пример, че когато човек е верен на морала си, на ценностната си система, не е задължително да бъде крадец, нечестен, мръсник. Понеже в нашето семейство сме православни християни и образовани богослови, ще ви кажа, че православието е едно от най-дълбоките като философия религиозни учения. Има големи анализатори и смели богослови, които са разчупили дори каноничните учения от първите векове на християнството и са стигнали до дълбини, които наистина показват колко смислено и дълбоко е то. Силно вярвам, че човешката душа е религиозна по природа и ние сме духовни същества, което рано или късно се проявява. Късно е, когато си на смъртния си одър и разбереш, че духът е бил смисълът и същината на всичко. Но дори и тогава човек да го осъзнае - е нещо. Вярвам в тези неща и се опитвам музиката да бъде духовно преживяване за мен, а не просто забавление. Музиката също може да накара човек да разбере божественото начало, а това е най-истинският допир до духовното.
- Продължавате да живеете в Пловдив - с какво ви привлича толкова силно? В София са най-големите сцени, най-масираното присъствие на музиканти, най-мащабните концерти и т.н.
- Животът в Пловдив е някак по-човешки. Мъжът ми работи в София, пътува всеки ден, но Пловдив има една магия, която за нас е много важна. Ние сме разбрали, че това е смисълът на нашия живот - да се докосваме всеки ден до този особен ритъм на живеене, на една много южна бавност, за която пея в моите песни. Тя в никакъв случай не е мързел и нищоправене, по-скоро е опит да поддържаш сетивата си отворени за самия живот, да се радваш на живота, да не пропускаш малките неща - светлината, аромата на дим от запалените листа през есента или на печени чушки. Тези малки детайли, сенките на дърветата, всичко това те запазва поет. И колкото повече си поет, толкова повече обичаш самия живот. А животът е най-голямата ценност. Колкото повече го осъзнаваш, толкова повече му се радваш. Радостта е най-истинският начин да живееш, най-близкият до човешката природа. Цялата болка, цялата драма, всички неизбежни неща в живота се приемат по-нормално. Умението да се ценят дребните неща - това е причината да сме в Пловдив.
 

Антикорупционната комисия привиква Лозан Панов

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 220

Калин Калпакчиев оглави Съюза на съдиите

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

Делото срещу Боршош тръгва след два месеца

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 220

Запорираха сметки и имоти на Миню Стайков

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

КАТ вдига двойно глобите

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 220

Горанов: Данъкът за колите ще скочи въпреки протестите

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 220

Очакват лоша реколта от зърно догодина

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 220

Отварят процедури за еврофинансиране с 1,1 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

Ердоган: Ще продължим да работим за членство в ЕС

автор:Дума

visibility 4

/ брой: 220

Демократите засилват натиска върху Тръмп

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

Кратки новини

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 220

Македония коригира по преспански конституцията

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 220

Има едни специалисти антикомунисти...

visibility 13

/ брой: 220

Новият краен неолиберализъм

автор:Мирослав Попов

visibility 6

/ брой: 220

САЩ: Реквием за една левица

автор:

visibility 7

/ брой: 220

Датата

автор:

visibility 4

/ брой: 220