14 Ноември 2018сряда20:28 ч.

Има ли бъдеще социализмът?

/ брой: 167

visibility 1545

Александър Лилов


Българският преход навлезе в третото си десетилетие. Все повече се усеща потребността от осмисляне на изминатия път, от равносметка на станалото през прехода.
Само върху тази основа е възможно да се обобщят и да се подредят приоритетите на бъдещото ни развитие. Нужна е и лява равносметка. И дясна равносметка. Нужна е също и експертна равносметка на авторитетни професионалисти в различните области. В свободната им дискусия ще кристализира националната равносметка. И което е още по-важно - националната визия за следващото ни развитие.
Осмислянето на прехода е дълг на най-талантливото в българската интелигенция. Без пробуждане на българския национален интелект, без включване в тази работа на най-способните, образовани и пасионарни българи не може да се изработи нито съвременна визия, нито съвременна стратегия за просперитета на страната. Нужни са нов, следпреходен тип политици, предприемачи, мениджъри, специалисти, водачи на държавата. Вярвам, че нацията ни ще ги излъчи и изгради.
Веднага бих искал да изтъкна, че не е възможно да се направи сериозен ляв анализ на прехода, ако не се обобщи ясна позиция по няколко ключови проблема на съвременността. Те са:
Първият - какъв е характерът на сегашната историческа епоха?
Вторият - кои са най-важните вътрешни и външни предпоставки, довели до рухване на съветския модел на социализма?
Третият - какви са причините за провала на съветската перестройка?
Четвъртият - можеше ли да бъде запазен българският социализъм? Опит за оценка на 10 ноември 1989 година.
Петият - как се отрази преходът върху жизнения стандарт и качеството на живот на народа?
Шестият - има ли бъдеще социализмът?
Това са ТЕМЕЛИТЕ на левия анализ на прехода. Ако на тези въпроси се даде вярна интерпретация и правилен отговор, ще се фундира основата за вярно обяснение на конкретното съдържание на преходните процеси и факти.
На въпроса "Има ли бъдеще социализмът?" може категорично да се отговори - да, има бъдеще. Съвременното световно обществено мнение вече е оформило постановката, че е възможна една по-добра от капитализма обществена система. Това е логото на световния социален форум. Не са случайни явленията "Окупирай Уолстрийт", разрастването на масовите протестни движения, осъждането на световната криза като структурна криза на капитализма, латиноамериканските революционни процеси и така нататък. Да не говорим за модернизационните процеси в Китай, Виетнам, Куба. Или за растящата пропаст между богатството и бедността в света и между хората.
На първо място, историческата практика показва, че са възможни различни модели на преминаване към социализма. Марксовият модел предвижда естествен исторически начин на преминаване, т.е. обществото достига такава степен на развитие, когато се започва не изграждане на социалистическо общество, а преминаване към социалистическо общество.
По-късно се появи Лениновият модел на преминаване към социализъм в неразвити или слаборазвити капиталистически страни. В този модел става дума не за ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ, а за ИЗГРАЖДАНЕ НА социалистическо общество в икономиката и в другите области. Същността на този модел е да се осигури ускорено догонващо развитие на производителните сили, което по презумпция е работа на капиталистическото развитие. В това се заключава смисълът на Лениновото положение, че е необходимо цялостно преразглеждане на нашето разбиране за социализма - той бе осъзнал, че без развитието на производителните сили до нивото на най-напредналите капиталистически страни не може да става дума за преминаване към социализъм.
Може да се предположи появата на разнообразни модели на социализма през ХХI век. Не само на социална, но и на цивилизационна, териториална или друга основа. Социалистите и комунистите трябва да уважават развитието на историята такова, каквото то реално е, в неговото действително многообразие, а не да се опитват, както правехме ние, да командват историята, да я напъхват в предварително създадени мисловни схеми.

Из "Защо претърпя крах съветският модел на социализма", публикувана в сп. "Понеделник", бр. 9/10 на 2012 г.

Гневни шуменци нахлуха в областната управа

автор:Дума

visibility 9

/ брой: 222

И бизнесмени ще преподават във вузовете

автор:Велиана Христова

visibility 11

/ брой: 222

Марешки се отказа да бойкотира кворума в НС

автор:Ростислава Иванова

visibility 13

/ брой: 222

Данъкът за "Порше" става 420 лв., за "пернишки" голф скача с 13 лв.

автор:Дума

visibility 13

/ брой: 222

Откриваме нов ГКПП с Румъния

автор:Дума

visibility 15

/ брой: 222

Закриват БДЖ холдинг

автор:Дума

visibility 21

/ брой: 222

Съдът отмени правила на КЕВР

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 222

Италия се опъна на ЕС за бюджета

автор:Дума

visibility 21

/ брой: 222

Сделката за "Брекзит" е на финалната права

автор:Дума

visibility 12

/ брой: 222

Оневинен е руският шпионин в Австрия

автор:Дума

visibility 21

/ брой: 222

Кратки новини

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 222

Девети септември е могъл да се случи още през 1938 г.

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 222

Нагоре по стълбата, която води надолу

visibility 14

/ брой: 222

10 години лозанки ветеранки

автор:Лозан Такев

visibility 6

/ брой: 222