10 Декември 2019вторник02:46 ч.

Има ли бъдеще социализмът?

/ брой: 167

visibility 1797

Александър Лилов


Българският преход навлезе в третото си десетилетие. Все повече се усеща потребността от осмисляне на изминатия път, от равносметка на станалото през прехода.
Само върху тази основа е възможно да се обобщят и да се подредят приоритетите на бъдещото ни развитие. Нужна е и лява равносметка. И дясна равносметка. Нужна е също и експертна равносметка на авторитетни професионалисти в различните области. В свободната им дискусия ще кристализира националната равносметка. И което е още по-важно - националната визия за следващото ни развитие.
Осмислянето на прехода е дълг на най-талантливото в българската интелигенция. Без пробуждане на българския национален интелект, без включване в тази работа на най-способните, образовани и пасионарни българи не може да се изработи нито съвременна визия, нито съвременна стратегия за просперитета на страната. Нужни са нов, следпреходен тип политици, предприемачи, мениджъри, специалисти, водачи на държавата. Вярвам, че нацията ни ще ги излъчи и изгради.
Веднага бих искал да изтъкна, че не е възможно да се направи сериозен ляв анализ на прехода, ако не се обобщи ясна позиция по няколко ключови проблема на съвременността. Те са:
Първият - какъв е характерът на сегашната историческа епоха?
Вторият - кои са най-важните вътрешни и външни предпоставки, довели до рухване на съветския модел на социализма?
Третият - какви са причините за провала на съветската перестройка?
Четвъртият - можеше ли да бъде запазен българският социализъм? Опит за оценка на 10 ноември 1989 година.
Петият - как се отрази преходът върху жизнения стандарт и качеството на живот на народа?
Шестият - има ли бъдеще социализмът?
Това са ТЕМЕЛИТЕ на левия анализ на прехода. Ако на тези въпроси се даде вярна интерпретация и правилен отговор, ще се фундира основата за вярно обяснение на конкретното съдържание на преходните процеси и факти.
На въпроса "Има ли бъдеще социализмът?" може категорично да се отговори - да, има бъдеще. Съвременното световно обществено мнение вече е оформило постановката, че е възможна една по-добра от капитализма обществена система. Това е логото на световния социален форум. Не са случайни явленията "Окупирай Уолстрийт", разрастването на масовите протестни движения, осъждането на световната криза като структурна криза на капитализма, латиноамериканските революционни процеси и така нататък. Да не говорим за модернизационните процеси в Китай, Виетнам, Куба. Или за растящата пропаст между богатството и бедността в света и между хората.
На първо място, историческата практика показва, че са възможни различни модели на преминаване към социализма. Марксовият модел предвижда естествен исторически начин на преминаване, т.е. обществото достига такава степен на развитие, когато се започва не изграждане на социалистическо общество, а преминаване към социалистическо общество.
По-късно се появи Лениновият модел на преминаване към социализъм в неразвити или слаборазвити капиталистически страни. В този модел става дума не за ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ, а за ИЗГРАЖДАНЕ НА социалистическо общество в икономиката и в другите области. Същността на този модел е да се осигури ускорено догонващо развитие на производителните сили, което по презумпция е работа на капиталистическото развитие. В това се заключава смисълът на Лениновото положение, че е необходимо цялостно преразглеждане на нашето разбиране за социализма - той бе осъзнал, че без развитието на производителните сили до нивото на най-напредналите капиталистически страни не може да става дума за преминаване към социализъм.
Може да се предположи появата на разнообразни модели на социализма през ХХI век. Не само на социална, но и на цивилизационна, териториална или друга основа. Социалистите и комунистите трябва да уважават развитието на историята такова, каквото то реално е, в неговото действително многообразие, а не да се опитват, както правехме ние, да командват историята, да я напъхват в предварително създадени мисловни схеми.

Из "Защо претърпя крах съветският модел на социализма", публикувана в сп. "Понеделник", бр. 9/10 на 2012 г.

Жълт код за мъгла за 13 области на 10 декември

автор:Дума

visibility 67

12% от младите признават, че са продали гласа си

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 237

1/5 от икономиката е в сивия сектор, смята синдикат

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 237

БАБХ пропуснала 7 предупреждения за салмонела

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 237

Еврокомисар иска разхлабване на правилата за бюджетния дефицит

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 237

В МФ и НАП денонощно мислели мерки срещу сивите обороти

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 237

Четвърти сме в Европа по разходи за храна

автор:Дума

visibility 141

Нормандската четворка се събра в Париж

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 237

Вулкан изригна в Нова Зеландия

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 237

Турция върна на Франция джихадисти

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 237

Кратки новини

автор:Дума

visibility 50

/ брой: 237

Ампутацията на "Под игото"

автор:Велислава Дърева

visibility 98

/ брой: 237

Срам е да облагаме книгите с най-високия ДДС в Европа

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 237

Датата

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 237

Чудото Стоянка Мутафова

автор:Надежда Ушева

visibility 279

/ брой: 236

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ