Нашият Студентски дом

Борис Семерджиев

    През 2013 г. се навършват 110 години от създаването на първия в България Студенски клуб, впоследствие прераснал в Студентски дом.
    През учебната 1902/1903 г. група студенти, притежаващи развито социално чувство, подемат инициативата за създаването в София на Студентски клуб. Според неговия първи председател Никола Атанасов главното му предназначение било "студентите да имат евтина храна и постоянна среда за студентското общество", понеже "студентите живееха изолирано от обществото, без чувство на общност в интересите".
    Благодарение на моралната и материалната подкрепа, получена от министъра на просветата и културата проф. Иван Шишманов, през 1903 г. "клубът стъпи на собствени нозе, независим от управата на университета" (Стилиян Чилингиров). "Отвори се и един малък бюфет с напитки и със сутрешни закуски" (Никола Атанасов).
    Основните усилия на клубното ръководство през 1904 г. са били насочени към проблема за изграждане на собствена база на клуба. Отново с подкрепата на министър проф. Иван Шишманов и тогавашния кмет на София инж. Николов общината дарява и включва в регулационния план на София един парцел от 1500 кв. м на площад "Народно събрание" като "собственост на Студентския клуб" (Стилиян Чилингиров).

Концерт на представителния студентски симфоничен оркестър при Студентския дом на културата в началото на 70-те години на ХХ век

    След много перипетии, чак на 30 май 1931 г. се поставя основният камък на Студентския дом, изграден по проекти на архитектите проф. Станчо Белковски и проф. Иван Данчов. Студентският клуб - като общостудентска организация - живее само 15 години, но той създаде Студентския дом, който ще живее вечно, обобщава Тома В. Томов, един от най-активните дейци на тази кауза в онзи далечен период.

    След 9 септември 1944 г. в него се настанява щабът на Съюзническата контролна комисия и щабът на Съветската армия. След подписването на мирния договор и тяхното напускане на страната, в сградата се настанява Театърът на народната армия. Близо 13 години след това, по решение на правителството, през 1957 г. собствеността на сградата се връща на българското студентство, откогато започва активната културна дейност, осъществявана сред студентската общност, като през следващите години, закономерно от 1977 г., го превърна в Централен студентски дом на културата.
    Затова най-голяма заслуга имат директорите, тогава оглавяващи ЦСДК, Константин Габровски, Димитър Данев, Стефан Енчев, Андрей Коралов, Янаки Русев, Ганка Константинова и др., които бързо осъзнават, че неговата дейност не бива да бъде само административно организирана, а трябва активно да подпомага изявите на студентската артистична самодейност, да се оказва конкретна помощ на художествените ръководители при реализацията на техните амбициозни творчески замисли и пр.
    Първият студентски аматьорски художествен състав, който започва да работи в ЦСДК, е Академичният хор, създаден през 1933 г., с диригент Ангел Манолов. След него се създават фолклорен танцов състав с ръководител Иван Тодоров, театрален състав с ръководител Николай Кънев, сценарист и режисьор Любен Гройс, кино-фото клуб с ръководител Васил Кацев, симфоничен оркестър с диригенти (последователно през периода 1953-1958 г.) Емил Димитров, Борис Хинчев, Михаил Ангелов, Радосвета Бояджиева, а след това до разширяването му - доц. Алипи Найденов. По-късно бяха създадени естраден състав "Метроном" с ръководител Панайот Славчев, театър "Пантомима" с ръководител Иван Радев.
Моят контакт с ЦСДК започна през 1961 г., когато станах хорист в Академичния хор "Георги Димитров". Независимо от следващата ми трудова реализация, участието ми в неговата артистична дейност продължи 30 години. След 1966 г., вече дипломиран във Висшия икономически институт "Карл Маркс", бях поканен от директора Стефан Енчев и започнах работа в ЦСДК като завеждащ отдел "Художествена самодейност". По-късно, през 1977 г., станах осмият директор на тази национална културна институция.
    Денем Домът беше привидно спокоен, но вечер се "пукаше по шевовете" от гъмжащите в него студенти. Той вече беше се превърнал не само в средище за студентите, а в културна институция с национален и международен обхват. Доказателство за това са инициирането, домакинството и реализацията на Младежкия конкурс за забавна песен, дал старта за изявите на Орлин Горанов, Мария Нейкова, "Тоника" и др. именити естрадни изпълнители и състави, Международните студентски филмови празници, активната му роля при провеждането през 1968 г. на IХ световен фестивал на младежта и студентите в София и на редица други емблематични културни изяви - фестивали, задгранични турнета, конкурси и др.
Тук ще цитирам изказването на известния кинокритик Григор Чернев, който през студентския си период е бил в Академичния хор. Въпреки че той визира конкретно Академичния хор, всъщност изказването му се отнася с пълна сила за всичките художествени състави към ЦСДК (а и не само на него). "Загубено ли беше това време за мен и моите приятели, за които пеенето бе красиво увлечение, а не бъдеща професия? На пръв поглед между сегашната ми работа и някогашното ми пеене в хора няма нищо общо. Но не е така. Не бива да се пее как да е, както и не трябва да се пише как да е, фразата - и тук, и там, трябва да се изпипва... Излиза, че времето, прекарано в хора, е спечелено от нас време! То ни е дало нещо, обогатило ни е, направило ни е по-чувствителни. Да не говорим за това, че Музиката завинаги е останала в кръвта ни, за да ни съпровожда през целия ни живот."
    Подобни мисли споделя и дългогодишният концертмайстор на Академичния оркестър инж. Асен Георгиев: "За мен е по-важно да се разбере онова, което сме получили от нашите диригенти и един от друг в състава на оркестъра, защото музиката е лишена от какъвто и да било користен елемент. Държа да подчертая, че всички, които отиваха да работят в съвсем друга област (извън музиката - б.а.), запазваха завинаги ентусиазма си по отношение на музиката."
    Опитвайки се да охарактеризирам дейността на Националния студентски дом, неминуемо достигам до следните констатации:
- ЦСДК бе истински инкубатор и разсадник, в който избуяха художествените дарования на хиляди студенти с различни професии;
- В него царуваше атмосферата на творческия максимализъм, който по принцип характеризира всяка младежка дейност;
- В ЦСДК непрестанно се експериментираше и може да се каже, че този дух обуславяше цялата му дейност и високите артистични прояви на неговите художествени състави.
В Студентския дом през годините работиха талантливи художествени ръководители и изпълнители, всеотдайни компетентни служители и технически сътрудници.
    Перифразирайки популярния хоров девиз, смея да твърдя, че за всеки, участвал в разнообразните изяви на това културно средище, той звучи така: "Студентски дом нас навек ни свързва!"