24 Април 2019сряда06:00 ч.

Бойна слава

Българи в свято дело - свободата на други поробени народи

Хиляди дейци на нашето национално-освободително движение са проникнати от веруюто на Васил Левски и геройски воюват по цял свят срещу потисниците и завоевателите

/ брой: 148

автор:Дума

visibility 1829

Доц. Йордан ВАСИЛЕВ,
д-р по история


Това е основен постулат във веруюто на Васил Левски. Когато на едно събрание в с. Микре селяни питат Апостола дали след Освобождението ще стане български цар, защото на него най-вече се полага, той отговаря: "Ако се борим, за да си туриме цар, то е безсмислено, защото и сега си имаме султан. Ние сме за чиста и свята република, в която българи, турци, евреи, арменци и други народности ще живеят като равноправни. А аз самият ще отида да се боря за освобождението на други поробени народи".

Капитан Петко войвода

От такива идеи са проникнати още много видни дейци на българското национално-освободително движение. Раковски в свои статии във вестниците "Българска дневница" и "Дунавски лебед" всецяло подкрепя италианското движение за освобождаване и обединение. Любен Каравелов прославя успехите на гарибалдийците, на които посвещава стихотворение:

"Възкръснаха италианци,
станаха свободни,
падна Пия деветият
пред гласа народни."

Христо Ботев също се изказва с възхищение за италианците и пред своя съмишленик и другар Димитър Ночев казва, че ако ни поведе един Гарибалди, можем да разкапем цяла Турция.

Гръцкият крал Луи Филип, дядо на Фердинанд Български, поръчва на художника Теодор Льоблан картина със сюжет от гръцката борба за независимост. На нея на преден план са изобразени знаменити пълководци. Сред тях са и трима българи - Хаджи Христо, Хаджи Анастас и Ночо Бочаров



В атака с марш от операта "Набуко"

Други българи показват своята съпричастност на дело. Около 250 живеещи в Цариград се прехвърлят в Италия и там се организират в български отряд под ръководството на Съби Порчев, който е бил на руска военна служба. По същото време банатски българи създават доброволческа дружина начело със Стефан Дуньов и искат час по-скоро да се включат в сраженията.

Джузепе Гарибалди


Той има много интересна биография. Служи в руската армия, където стига до чин прапоршчик (офицерски кандидат). Когато избухва унгарската революция през 1848 г., се връща в Банат. Организира отряд от 180 души, с който се включва във въстаническата войска на Лайош Кошут, и става един от близките съратници на унгарския водач за национално освобождение. Участва в много битки, няколко пъти е сериозно раняван. Достига до чин подполковник.
След разгрома на унгарската революция е заловен и осъден на смърт от австрийски императорски съд. Под натиска на общественото мнение присъдата е заменена с 10 г. тъмничен затвор. Освободен е през 1857 г. Веднага сформира отряд от 130 души и отива при Джузепе Гарибалди. Той е запознат с неговата биография и назначава Стефан Дуньов за командир на полк, който получава бойното си кръщение в битката при Волтурно. Полкът се хвърля в атака, като пее марш от операта на Верди "Набуко", и побеждава тройно по-многочислен противник, но командирът загубва левия си крак.

Георги Капчев и Гарибалди пред леглото на Анита


Награден е с двата най-висши италиански ордена по това време - "Св. Лазар" и "Св. Маурицио", а полкът, който командва, е кръстен на негово име. Въпреки че е загубил крака си, остава в строя до края на войната за италианска независимост. Дуньов умира през 1889 г., но така и не успява да посети освободена България. Такова щастие спохожда по-малкия му брат Стоян Дуньов, който през 1903 г. идва в България и подарява част от ордените и полковнишките пагони на брат си на военното министерство, които за съжаление са изгубени. А българинът Пенчо Райчев от отряда на Стефан Дуньов става толкова популярен, че в италианското градче Булгарикон на негово име кръщават улица.
 
Художникът-воин, Върли Гюро, капитан Петко войвода...

Художникът Димитър Добрович се сражава на барикадите в Рим през 1849 г. в защита на републиката, която е обявена след смъкването на светската власт на папата. По-късно, през 1861 г., участва в похода на Гарибалди към остров Сицилия. Той се завръща в България през 1893 г. и подарява всичките си картини и рисунки за сраженията на гарибалдийците.
Сред най-близките на Гарибалди е Георги Капчев. Той е бил зам.-началник на личната му охрана. По своя инициатива заедно с 16 доброволци отива в Соденто, където е арестувана съпругата на Гарибалди - Анита. Нападат къщата, в която е затворена, въпреки че се охранява от 60 австрийски войници и 5 офицери. Действат с пистолети и ножове, като успяват да ликвидират повечето от охранителите. Но когато стигат до стаята на Анита, един австрийски офицер я прострелва. Преди да я погребат, Георги Капчев отрязва кичур от косата й и го дава на Гарибалди, а той го предава на сина си Ричати Ричо. През 1881 г. той изпраща на Койчев свой портрет с автограф в знак на благодарност.
Напълно заслужено трябва да се отчете участието и на Върли Гюро, наречен Поборника, защото според него смисълът на живота е да се воюва. Като командир на взвод той се отличава в ожесточените битки при Мадженто и Салферино, а по-късно в похода към Рим и при освобождението на Венеция. След това отива във Влашко и се включва в подготовката на четата на Христо Ботев.
Има сведения и за прословутия капитан Петко войвода. През 1859 г. той отива на остров Къндера, където по това време се намира Гарибалди. Те се срещат, а след това Петко войвода участва в боевете за Южен Тирол през 1860 г. и в похода на Гарибалди към Рим през 1867 г.
Известни и признати със своя принос за освобождението и обединението на Италия са още неколцина българи. Един от тях е Коста Евтимов с прозвището Наполеон заради приликата му с френския император. Участва в похода до Сицилия през 1860 г. В битката при Каталафини той е един от саможертвалите се бойци, които с телата си правят жив щит около Гарибалди и спасяват живота му. По-късно се включва в Критското въстание. Загива като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Има основание да се смята, че общо между 6500 и 7200 българи са участвали в освободителното движение на италианците, което се възглавява от Гарибалди и Мацини. Освен споменатите са известни още Тома Николов - Гарибалди, гарибалдиец и сподвижник на Левски, Нено Маринов, гарибалдиец и участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Георги Кахаджиев, Иван Хаджидимитров, Грозю Станев, Никола войвода, но няколко хиляди са забравени.

В помощ на Бурската република
 
Това е било в Европа и сравнително близо до България. Но ето - в самия край на ХIХ в. българи се отправят едва ли не на другия край на света, за да защитават справедлива според тях кауза. През 1899 г. Англия започва война с бурите (холандски заселници), които са създали т.нар. Оранжева република в най-южната част на Африка. По инициатива на кап. Кантаржиев, който е на руска военна служба, се формира отряд от българи - офицери, подофицери и цивилни доброволци - в помощ на Бурската република. Но къде е Русия, къде е Южна Африка. Походът през Черно море, Босфора, Мраморно море, Дарданелите, Средиземно море, Суецкия канал, Червено море и Индийския океан продължава почти 2 месеца и пристигат в Бурската република през април 1900 г., когато тя вече се намира в много критично положение. Тук за тяхна изненада те заварват българския лекар Михаил Атанасов и Енчо Шейтанов, който изпълнява длъжността главен интендант на бурската войска. За съжаление още в първото сражение кап. Кантаржиев е убит и е заместен от поручик Антон Бозуков, който впоследствие е произведен в чин майор.

Хаджи Христо - генерал с ордени и паметник

Един от най-известните и най-прославените сред тях е Хаджи Христо. При избухването на гръцкото въстание през 1821 г. той се притича на помощ с отряд от 280 души, от които 50 са на коне. Първата им битка е при крепостта Триполиза и завършва с нейното превземане, а Христо е назначен за комендант. Но както има една приказка "шило в торба не стои", така и той не се затваря в крепостта, а непрекъснато излиза от нея, за да води боеве с турците. Един от най-ожесточените е в прохода Дервенлия. Там срещу гръцките въстаници настъпва 30-хилядна войска, предвождана от Махмуд паша. Гърците се командват от един от ръководителите на въстанието - Ипсиланти, но той е отчаян, като вижда многобройната турска войска, и замисля отстъпление. Тогава Хаджи Христо му казва да държи позициите, а той и неговият отряд ще направят каквото трябва, за да разбият армията на Махмуд паша.
С въжета се спускат от скалите в клисурата, където се намира щабът на пашата. Това става през нощта. Палят  факли и ги хвърлят върху шатрите, както и по обозните коли. Всичко гори и турците изпадат в паника, която се усилва от избухналите муниции. В тази ситуация българите със саби секат наред, като при това надават мощни бойни викове. У турците се създава впечатление, че са нападнати от многобройна войска, и те се хвърлят в хаотично паническо бягство. Голяма част от тях са погубени, а оцелелите успяват да се спасят в крепостта Корионт. Това е един от повратните моменти във въстанието, но предстоят още други тежки битки.
Особено драматична е тази при Наварини. Там приближават 40 големи турски военни кораба и стоварват десант. Срещу тях се сражава и отрядът на Хаджи Христо. Освен пушки, той има и едно оръдие, което обслужват двама българи - те са били артилеристи в руската армия. С всеки снаряд унищожават най-малко една турска десантна лодка. Добралите се до брега противници са застрелвани и съсичани от бранителите.
Но силите са изключително неравни. Турците печелят сражението и пленяват почти всички защитници, сред които е и Хаджи Христо. Командващият ескадрата Ибрахим паша му предлага да премине на турска служба, обаче той решително отказва. Затварят го в подземието на крепостта Метелини. Освободен е по настояване на посланиците на Русия, Англия и Франция. Посрещнат е тържествено в Етина, временната столица на Гърция. Предлагат му висока административна служба, но той отказва. Заявява, че винаги се е смятал за войник и такъв ще остане до края на живота си. Развива теорията и изработва стратегията и тактиката за ролята на конницата. За да я докаже на практика, превръща целия български отряд в кавалерийски (тогава той вече брои 1700 души).

Великата мощ на конницата

Христо доказва правотата си при обсадата на Тива. Там 12 хиляди гръцки въстаници се опитват да я превземат, а в нея се намират 15 хиляди турски войници. Известно е обаче военното правило, че броят на обсадителите трябва да превишава двойно този на отбраняващите се. Понеже нямат такова превъзходство, гърците търпят неуспех. Нещо повече, турците организират излази от крепостта и нанасят сериозни поражения на обсадителите. Тогава Ипсиланти се обръща за помощ към Хаджи Христо. Той пристига със своята кавалерия. Когато турците за пореден път правят набег с 4000 души, той ги напада с вихрена атака. Само за половин час на бойното поле са поразени 650 турци, а другите панически бягат. В това сражение отрядът на Хаджи Христо дава само един убит и един ранен. На другия ден турците изпращат парламентьор за преговори по условията за капитулация.
След освобождението на Гърция Хаджи Христо е произведен в чин генерал. Награден е с най-високите ордени на страната. Част от крепостта Метелини, в която е бил затворен, се кръщава на негово име. Още приживее за него се създават песни, а се носят и предания. След смъртта му в Атина е издигнат паметник в негова чест. За съжаление не е запазен, защото по време на Междусъюзническата война през 1913 г. е разрушен от фанатизирани гръцки патриотари.
Приживе той обаче се ползва с голяма почит - на два пъти е избиран за народен представител в гръцкия парламент. Домът му е винаги отворен за българите. В него посреща и Г. С. Раковски, който, като вижда дъщеря му Фроса, се влюбва в нея. Стига се дори до годеж, но не и до сватба, защото Раковски предпочита революционното дело пред тихия семеен живот.

Отрядът на Иларион войвода със щикове срещу турците

По време на турското робство Влашко е страна, в която намират убежище много български революционери, граждани и селяни. Тази територия е с особен статут. Официално се води като васално княжество на турския султан, но се опитва да провежда самостоятелна политика. Това създава конфликти с Високата порта в Истанбул. Един от тях възниква през 1806 г., когато 12-хилядна турска войска преминава Дунав и иска да влезе в Букурещ. Един от първите, които се притичат на помощ, е отрядът на българина Николай Вучич. Той събира 350 души, с които води улични боеве срещу низамите на Мустафа паша Байрактар. Срещу пашата се изправя и хусарският полк на Милорадович в състав 1500 души, от които 680 са българи.
През 1812 г. Тудор Владимиреску организира движение срещу румънските чокои, както и срещу турците, за да се извоюва независимостта на страната. Негов най-близък съратник и идеен вдъхновител е аджарският архиепископ Иларион, който е българин. Друг най-близък помощник на Владимиреску е българинът Александър Николаевич Павлович, както и братята Димитър и Павел Македонски. И тримата имат солидна военна подготовка, която са получили при участието си в Руско-турската война през 1806-1812 г. Александър и Павел са унтерофицери (сержанти), а Димитър е поручик. Те са съветници на Владимиреску при определянето на стратегията и тактиката за водене на военните действия. Едновременно с това те се залавят и с организирането на български пеши и конни отряди.
Един от най-известните от тях е този на Сава Бинбаши, който набира доброволци предимно от букурещкия квартал Радул вода - той е населен с български кожари. В голямата битка при Гарашани значителна роля за победата над турската войска изиграва отрядът на Иларион войвода (родом от Лом), в който влизат 1000 българи. Когато аскерът отбива атаката на румънците и предприема контранастъпление, срещу него се изправя отрядът на Иларион войвода. Изстрелва залп с пушките си, а след това напада с щикове и приклади. Захваща се ожесточен ръкопашен бой, в който българите побеждават.
Българските командири на отряди са наричани капитани. Освен споменатите дотук, сред тях са още Иванко Битолски, Димитър Хаджиоглу, Кондю Билюкбаши, Стайко Рангелов и др.
Едно обаче са Гърция и Румъния, които са ни съседи, друго са далечните земи. Защото българи са взели участие в борбите за освобождение на страни и отвъд океана.

Наши командири в защита на американската независимост

През 1812 г. американските колонии на Англия отказват да се подчиняват на метрополията. По това време европейските преселници в тях са само 3,5 млн., докато Англия е с население от 22 млн. души. За да потуши непокорството на колониалистите, кралят изпраща с кораби 40-хилядна войска, докато те нямат никаква. Създават се доброволни отряди, но общата им численост достига едва 17 хиляди, при това слабо въоръжени, но бойният им дух е висок. Най-многобройни са преселниците от Ирландия, Италия, Франция и Испания. Наскоро бе установено, че сред преселниците е имало и българи, които по това време са били около 2500-2800 души.
Най-голяма е била българската диаспора в Бостън. Сред българите там е и Милен Станчев, завършил кадетско училище в Кишинев с чин унтерофицер. Участва във войната с Наполеон, после решава да си опита късмета в Новия свят, но там го заварва войната. Като разбират, че има военен чин и е участвал в сражения, американците го молят да се заеме с обучението на доброволците от Бостън. Той открива, че сред тях има и 35 българи, а общо броят на хората, които трябва да обучава, е 2300 души. От тях се сформира бостънски доброволчески полк. И понеже няма време, защото английските кораби наближават американското крайбрежие, обучението се извършва по възможно най-бърза процедура. За една седмица бойците вече могат да стрелят с пушка и да се бият с щик и приклад.
На 11 декември 1812 г. англичаните стоварват десант от 6500 души в близост до Бостън. Срещу него изпращат обучаваните от унтерофицер Милен Станчев доброволци, а той самият е назначен за техен командир и му е присъден чин майор. В последвалите битки и двете страни понасят големи жертви. Най-тежки поражения американците търпят от английската артилерия, срещу която няма какво да противопоставят, защото не разполагат с оръдия. Тогава майор Станчев обявява, че му трябват 150 доброволци за рискована оперция. Първи се отзовават 20 българи, които са оцелели в битките, а после идват доброволци и от други народности.
Събират се 130 души, които той лично повежда една нощ. Казва им, че ще се действа само с щик и приклад. Целта е да се стигне до английските батареи и да се извадят затворите на оръдията. Задачата е изпълнена блестящо. На следващия ден американците провеждат атака. Лишените от възможността да ползват оръдия англичани се качват на корабите и се оттеглят в открито море.
Но с това случаят не приключва. Майор Станчев нарежда да се върнат затворите на оръдията. Той не е артилерист, но се заема да разбере как се действа с тях. Успява и след това обучава доброволци за артилеристи. Милен Станчев участва в цялата война за независимост. Демобилизиран е с чин полковник.
В началото на ХХ век

българи има и в Мексико

 където се води ожесточена борба между едрите латифундисти и селячеството. Изразител на неговите интереси се явява Емилиано Сапата, който през 1910 г. повежда борба за защита на правата на селяните. И се оказва, че в нея има участие на българи. Най-яркият пример за това е българският отряд от 130 души, който участва в похода на Сапата за завземането на мексиканската столица. Той се предвожда от Бойчо Найденов, участник в Илинденското въстание, след разгрома му емигрира в САЩ, а след това - в Мексико. След потушаването на революцията през 1917 г. се прехвърля в Панама, а после - във Венецуела. Там става известен с умението си да открива петролни залежи само с върбови пръчки. Става един от най-богатите хора във Венецуела, но понеже не създава семейство, завещава цялото си имущество за благотворителни цели.
Много може да се напише и за нашата помощ за Сърбия, Македония, Северна Добруджа. Или с две думи: хиляди българи през вековете са изпълнили с чест завета на Левски да се борят за свободата на други поробени народи. И са дали живота си за това свято дело!


 

Липсва важен препарат за хиляди пациентите с рак

автор:Дума

visibility 0

4 месеца бавят тунела край Ловеч

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 79

Борисов обеща 20% скок на БВП с построяването на "Хемус"

автор:Дума

visibility 68

/ брой: 79

БСП: Законът за розата не решава проблемите в сектора

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 79

Панелките почти изчезнаха от пазара на имоти

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 79

Не е ясно реален ли е ръстът в приходите от туризъм

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 79

"Еврохолд" увеличава капитала заради сделката с ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 79

Джордж Фридман: НАТО е анахронизъм

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 79

Ким пристига във Владивосток

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 79

Новата софийска крепост на фюрера

автор:Мирослав Попов

visibility 210

/ брой: 79

Каварна, любов моя!

автор:Аида Паникян

visibility 134

/ брой: 79

Хомеопатията е илюзия, която вреди

автор:Велиана Христова

visibility 104

/ брой: 79

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ