18 Февруари 2019понеделник13:01 ч.

Кшищоф Виелицки:

За да катериш, трябва да имаш душа на боец

Когато човек се намира на голяма височина, се чувства твърде малък на фона на Вселената, казва знаменитият полски алпинист

/ брой: 133

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 2302

Кшищоф Виелицки е роден на 5 януари 1950 г. в Шкларка Пшигоджицка, Полша. Завършва електронно инженерство във Вроцлав. Осъществява първите зимни изкачвания на хималайските първенци Еверест (8848 м), Лхотце (8516 м) и Кангчендзьонга (8586 м) и е петият човек в света, изкачил 14-те осемхилядника на планетата. Виелицки, една от иконите във височинния алпинизъм, човек с внушителна биография и респектиращо поведение, беше гост на Световната кинопанорама, посветена на 60 години от първото изкачване на Еверест, организирана от сдружение "Международен фестивал на планинарския филм" и Полския институт в София. Той даде специално интервю за ДУМА, със съдействието при превода на Петър Атанасов.

- Навършиха се 60 години от първото изкачване на Еверест от сър Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей. Господин Виелицки, какво е значението на този факт и как той е повлиял на развитието на височинния алпинизъм?
- 29 май 1953 г. е една от най-важните дати в историята на алпинизма - изкачен е най-високият връх на света, което на практика е означавало, че могат да бъдат изкачени всички върхове. Към онзи момент има изкачен само един 8-хилядник - Анапурна. Но той е от категорията на ниските - 8091 м, а Еверест е най-високият. Това по някакъв начин отваря вратата към Хималаите и в следващите 11 години са изкачени всички върхове от тази категория - 14-те главни 8-хилядника на планетата.
- Според статистиката сред 14-те осемхилядника Анапурна е взел най-много жертви, следват Нанга Парбат и К2. На какво се дължи това?
- За лошата слава на Нанга Парбат значителна роля в статистиката играят следвоенните експедиции, когато са загинали страшно много хора. В последните години не е точно така. За Анапурна основната част от нещастията са се случили по неговите северни склонове, където маршрутите не са особено трудни технически, но са твърде големи обективните опасности. Много често се случват лавинни инциденти и жертвите основно са в резултат от лавини. А К2 е на такова предно място в статистиката, защото е висок връх - от една страна, от друга - има специфичен микроклимат, а е и много труден технически. И тези технически трудности са в горната част на маршрутите.
- Поводът да сте за трети път в България е кинопанорамата с филми, които проследяват или пресъздават различни експедиции, живота и делото на видни алпинисти и катерачи. Филмите, както и книгите, които се пишат, всъщност са документираната история на великото съизмерване на човека с природата. Как оценявате значението на тези творби?
- Зависи от каква гледна точка се подхожда към тях. За младите хора подобни книги и филми може да имат ролята на много силен импулс, може да събудят интерес към заниманията с алпинизъм, към ходене в планините. От друга гледна точка - много хора, особено в нашата съвременност, четат тези книги с чисто прагматична насоченост, защото получават практически познания за даден район, който искат да посетят. Но най-важната роля е, ако дадена книга или филм накара някого да си каже: Ето това е върхът, за който мечтая, това е планината, на която искам да отида. Що се отнася до филмите, те имат и една друга функция - приближават планините, за които някои хора са мечтали, но не са могли да видят.
- В повечето случаи алпинисти тръгват в група или в двойка - при какви обстоятелства човек изоставя другите и продължава сам? Как се взима такова решение?
- Не може да се поставят под общ знаменател всички подобни случаи, всеки има своя специфика. Ако става дума за свръзка на двама човека, които са стигнали до състояние на крайно изтощение, се увеличава степента на безразличие към другия и се проявява по-силно инстинктът за самосъхранение. Според мен няма случай, в който някой съзнателно да е изоставил друг и да си е помислил: Умирай, пък аз си отивам. Има една приказка: Тръгваме заедно и трябва заедно да умрем. Не съм съгласен с такова виждане. Ако човек се намира в толкова безнадеждно състояние, че умира, просто трябва да бъде оставен там. Но ако има някакъв шанс да му бъде помогнато, трябва да се направят всички усилия.
- Шест от върховете сте изкачили солово.
- Може би. Не съм ги броил...
- Кои са добрите и лошите страни на това сам да си отговорен за всичко?
- Плюсовете са повече. Не носиш отговорност за партньора си. Успехът е само за теб, не трябва да го делиш... (Смее се.) Другото съществено е, че това е едно от най-суровите изпитания, една от най-сериозните проверки на човек - да застане пред предизвикателството, да вземе нещата в свои ръце и да докаже, че може да се справи. При соловото катерене всички емоции са много по-силни и който се стреми към това, наистина го получава. Особено когато катери без осигуровка.
- Бил сте и ръководител на експедиции - каква е ролята на водача, значението на дисциплината и единоначалието?
- Ролята на ръководителя се променя с годините - една беше през 70-те и 80-те години, съвсем друга е в днешно време. Някога ръководството е било много по-лесно. В експедициите е имало хора с най-високо ниво на подготовка, други с по-ниско, трети - с още по-ниско, но всички са работели в група като един колектив. В крайна сметка двамата най-добри са стигали до върха. В тези условия за ръководителя е било много по-лесно да поддържа дисциплина и да ръководи. В наше време младите алпинисти искат да действат сами, интересува ги само изкачването на върха и по никакъв начин това, че има и други групи хора с други задачи, например поддържащи, и т.н. Днес изключително доминира персонификацията на успеха. Вече не се говори, че някаква група от България или Полша е постигнала успех, а се споменава името на този, който е бил на върха.
- Може ли всеки човек да се занимава с алпинизъм? Какви качества са решаващи?
- Първото и най-важно е, че човек, който има намерение да катери, трябва да има душа на боец. Трябва да изпитва глад за успехи и потребност от дълбоки емоционални преживявания, да има необходимост да си поставя предизвикателства и да търси начин да се справя с тях, да доказва на себе си, че може. И най-важното е, че хората, които катерят и ходят по планините, обичат планините.
- Повече от четири десетилетия се занимавате с алпинизъм - каква е разликата между екипировката, оборудването тогава и днес?
- Според мен най-важен е човешкият фактор. Един силен алпинист може да се справи с неособено добра екипировка и съоръжения, докато един слаб алпинист и с най-добрата екипировка и съоръжения не би могъл да постигне много. Новите технологии в областта на екипировката подобряват комфорта, но не помагат да се катериш. Екипировката олеква, но вече не носим лиофилизирани храни, а натурални, които са по-тежки, така че нещата се компенсират.
- Кое е изкачването, за което си спомняте с най-голяма радост?
- На последния осемхилядник - Нанга Парбат. Защото беше направено по един много специфичен начин - не само се изкачих солово, а в цялата планина по това време нямаше друг човек. Затова го смятам за моето най-голямо лично постижение.
- Прочетох, че имате три деца...
- Имам четири.
- Някой от тях наследи ли вашата страст към високото?
- Не. Може би синът ми отчасти, но той не иска "да пише история", катери се за удоволствие. Много млади хора го правят по този начин. Времената са такива, че не се ограничават с едно-единствено занимание - катерят се, гмуркат се, карат ски, летят с парапланер, искат да изпитат повече различни емоции.
- Амулет, предмет, вещ - взимате ли нещо със себе си, за да ви пази и да ви дава сила?
- Нося само тези, вързани като гривничка конци, които в Азия наричат ангел-хранител и слагат на ръцете на децата - оттам е преминало като традиция в алпинизма. И този гердан с характерния знак, който показва някаква връзка с Тибет, с катеренето, с високите планини. Но никога не съм имал нещо специално, което да нося в джоба си.
- Когато човек се разхожда по "покривите" на планетата, чувства ли се по-близо до Бога? Усещали ли сте в някои моменти, както се казва, Божия пръст?
- Не съм имал такива лични контакти (смее се), тъй като съм прагматик. По-скоро става въпрос за някакви мистични усещания - когато човек се намира на голяма височина, се чувства твърде малък на фона на Вселената, една частичка от нея.
- Когато един катерач вече е на по-зрели години, за какво помага възрастта и за какво може да бъде ограничение?
- Като червеното вино е (смее се). Всеки има определена граница, но това е въпрос на летвата, която си поставяте. Проблемът е, че човек трудно може да определи къде е неговият таван. Лошото е, когато се получава разминаване между собствените амбиции и реалността.
- Има ли още непосетено място, за което мечтаете?
- Има много такива места, на които бих искал да отида. В последните години с мои приятели се заехме с изследването и изкачването на ниски, но девствени върхове. Всяка година с една група посещаваме долината Хунза в Пакистан. И се чувстваме като истински изследователи, макар и на по-ниски върхове - от порядъка на 6000 м. Така са се чувствали големите изследователи на планините отпреди Втората световна война.

Първан Симеонов: ГЕРБ си вкараха куриозен автогол

автор:Дума

visibility 15

След спешна среща с Борисов: ГЕРБ връщат преференциите

автор:Дума

visibility 92

Програма на телевизия БСТВ до 24 февруари

автор:Дума

visibility 212

100 тона месо гние край Войводиново

автор:Дума

visibility 87

10 оферти за строеж на "Струма" през дефилето

автор:Дума

visibility 260

/ брой: 33

Само 14,5% от жилищата у нас са застраховани

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 33

До 3% се увеличи инфлацията през януари

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 33

Пореден тормоз за бизнеса

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 33

Гръцките фермери пак готвят блокади

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 33

ВМРО-ДПМНЕ предложи жена за кандидат-президент

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 33

НАТО уважава неутралността на Сърбия

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 33

Тръмп: Европа да си прибере джихадистите

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 33

Нашите управници ни заблуждават с митове

автор:Дума

visibility 436

/ брой: 33

Персоналната държава

автор:Владимир Георгиев

visibility 284

/ брой: 33

Някаква се самозапалила, много важно!

автор:Константин Иванов

visibility 256

/ брой: 33

Датата

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 33