21 Август 2019сряда14:21 ч.

НАДЕЖДА САВОВА:

В Етиопия видях най-красивите хора, в Мексико ядох пържени скакалци

Къде е краят на света, къде е най-опасното място за живеене, къде климатът е най-ужасен, разказва младата българка, която е обиколила 76 страни и е обявена за "Пътешественик на годината" в престижната класация на "Нешънъл джиографик"

/ брой: 93

автор:Надежда Ушева

visibility 2689

НАДЕЖДА САВОВА е родена на 15 септември 1983 г. в София. Завършила е Италианския лицей в Горна баня и културна антропология в университета "Принстън" близо до Ню Йорк. Преди това учи международни отношения и испанска филология, бакалаварска степен, отново в САЩ. Завършва докторантура преди няколко месеца и ще преподава културология в Софийския университет. Надежда Савова е обявена за "Пътешественик на годината" за 2012-а от Националното географско дружество "Нешънъл джиографик", основано преди 125 г. във Вашингтон. Посетила е 76 страни със социална мисия. Говори седем езика.


- Как се озовахте отвъд океана?
- Заминах за САЩ, като спечелих пълна стипендия. Оттам ми се отвори интересът към Латинска Америка, преди не знаех нищо за тези култури, които в България не са популярни. Още докато учех испански, започнах да пътувам по време на бакалаварската си степен през тези четири години. Посетих над 10 държави в Латинска Америка като доброволка стажантка към различни организации. Работих за ООН...
- С каква цел обикаляте света?

Малките обитатели на необятната морска шир


- Първото ми пътуване извън САЩ беше в Куба. Странно е, че именно в Куба отидох от Щатите, тъй като за там се изискваха специални визи, но ние в университета имахме. Това пътуване беше със социална мисия, трябваше да видим какви нужди имат хората и как да организираме хуманитарна дейност с Куба. Тогава забелязах, че там има домове на културата (касас де ла култура), които приличаха на нашите читалища и разбрах, че ще е много ценно да се проучи каква е била връзката на културен обмен между България и Куба. Това пътуване отключи интересът ми към Латинска Америка и идеята да осъществявам социална дейност чрез изкуство. Видях, че танцът, музиката, рисуването правят хората щастливи и ги обединяват по уникален начин. В този смисъл смятам, че чрез изкуството можеш по-добре да развиеш социална дейност, отколкото просто да дадеш пари и да построиш път или кладенец например. Следващата страна, която посетих, беше Перу. Там живях три месеца, работих към УНИЦЕФ и помагах на бедни деца да имат достъп до здравеопазване.
- По колко страни сте посещавали на година?

Нашата героиня с традиционна носия в Етиопия
 
- Ако се сметнат, средно по около 7 държави на година през последните 10 г. Ако в някои страни престоят ми е бил само няколко дни, то в други съм оставала по 2-3 месеца, за да мога да направя съответните антропологически проучвания на местната култура. Университетът плащаше пътуванията, когато имах добър проект или ги плащаше организацията, към която кандидатствах. Спечелвах си стипендии, благодарение на което пътувах. Понякога по цели семестри съм изкарвала в Чили, Аржентина, Перу, Мексико, Вашингтон...
- Как станахте пътешественичка номер 1 за 2012-а?

Невероятните извивки на река Амазонка


- Номинирали са ме, но не знам кой и кога. Хора от цял свят се състезават в тази класация. Накрая определят десетина най-представителни пътешественици на годината, които обаче трябва да са пътували с мисия. От "Нешънъл джиографик" ме  избраха именно затова, защото моите пътувания са били винаги с мисия, а не просто за почивка. Задачата ми беше да изследвам културата и храната, която за мен бе средство, с помощта на което разбирах как хората живеят и общуват, как се обичат и грижат един за друг. Защото около масата човек най-бързо се сплотява. В доста от тези страни като Виетнам, Камбоджа, Лаос изследвах уличната храна. Във Виетнам ми беше любопитно да открия, че от френското влияние местните са взели хлебната традиция и навсякъде по улицата продаваха големи сандвичи, които се режат на две и пълнят със зеленчукови и месни специалитети. Във Виетнам срещах често с учудване хора, които говореха на български, защото са учили в България.
- Сега с какво се занимавате?
- От 2008 г. създадох неправителствена организация, която се казва Международен съвет на самодейните средища. Идеята е да се съберат подобни на читалищата мрежи по света. И вече съм установила контакти с 56 страни като председател на организацията.
- Каква е дейността й?
- Създаваме международни проекти. В момента работим по два основни - единия с Мексико, където искат да приложат нашия опит на Хлебните къщи и на читалищата в България. Интересно им е как чрез изкуство може да се помогне на маргинализираните групи. Другият проект - с Бразилия, където имах честта да се срещна с президента на страната Дилма Русев и да говорим за обмена между двете държави. Още работим по задачата да изградим Хлебни къщи у нас и по света, първата е открита в Габрово, родният град на моята прабаба, през 2009 г. Две години по-късно Хлебната къща е учредена като народно читалище "Св. св. Дамаскин и Онуфрий Габровски-2011". Идеята е габровският модел да се разпространи и в други градове.
- Какво представлява Хлебната къща?
- Тя е вид читалище. Има за цел да приобщи към обществото повече хора от уязвими социални групи като основен подход за това е кулинарията и най-вече хлябът, но не като цел, а като средство за комуникация. Използваме методики като например Театър на трохите - правим кукли от хляб и разиграваме сценки, като влизаме в различни социални казуси и решаваме проблеми. Така хората много лесно се сприятеляват и си помагат. Хлебни къщи съществуват вече и в Златарица, Варна, село Караново до Нова Загора, Кюстендил, Русе. Предстои да бъдат изградени още в Стара Загора, Пловдив, Ловеч. Идеята е да има на повече места по села и градове топло и уютно място, където всеки може да отиде и да замеси безплатно хляб с другите, да сподели радост и грижа.  
- А защо точно хлябът?
- Защото нищо не работи толкова добре, колкото хлябът, при месенето му участват ръцете и сърцето, няма нужда дори да говориш. Усмивката стига, за да се почувстваш по-добре...
- Тестото по-специално ли се замесва?
- И да, и не. От една страна, ние казваме, че тайната на хляба е в споделянето, а не в рецептата му. Замесваме най-обикновен хляб - с брашно, вода, сол, но ключовият елемент е квасът. И именно тук е другата му страна - хлябът е специален с това, че ние възродихме традицията на квасения хляб, който е уникален по вкус и много полезен.       
- Как ви дойде идеята?
- Съвсем искрено мога да кажа, че е божия идея. Вдъхновението ми дойде в град Витлеем, където бях на поклоническо пътуване по Светите земи. Тогава разбрах, че Витлеем означава "Къща на хляба" и ме озари мисълта, че в едно социално-културно пространство трябва да има месения на хляб с най-различни хора.                
- Най-необичайната и най-странната храна, която сте яли?
- Имах доста странни изживявания в Мексико, известно време трябваше да карам на пържени скакалци. Те са голям специалитет и мексиканците много ги обичат, наричат се чаполинес и са хрупкави като семки. В Южна Корея  храната е много пикантна. Там бях на световна конференция и останах няколко дни в гръцки манастир, оказа се, че в Сеул има гръцки манастир. Той е посещаван от православни поклонници от цял свят. Опитаха се да ме накарат да вкуся местния специалитет, който е полужив октопод - трябва да го топнеш в много лют сос кимчи и да го глътнеш.
- Къде е най-здравословната храна?
- Бях възхитена от индийската, защото тя е постна. Голяма част от индийците са вегани, т.е. не ядат нищо животинско. Тяхната храна е вкусна и полезна, но е прекалено люта. И заради това, докато пребивавах в един от щатовете, карах две седмици само на хляб и кисело мляко.
- Най-екзотичното място?
- Може би Ушуая - най-южната точка на Аржентина, където тя се събира с Чили. Ушуая е най-южната обитавана точка и на Земята. Краят на света, дори в паспорта ти слагат печат "Фин дел мундо" или "Край на света". Там от страната на Чили се намира световноизвестният национален парк "Торес дел Пайне". Невероятно красиво място - със зеленина и ледове. Бих добавила и Големия каньон в САЩ - гледката е неповторима.                        
- Къде хората са най-гостоприемни?
- Мнозина казват, че в България може би  хората са най-гостоприемни към чужденците. Запознах се с един човек в Йерусалим, който е обиколил над 40 страни, търсейки вярата. Когато стигнал в България, в Родопите, бабите започнали да го канят в домовете си и да го гощават, с каквото имат, дори само с корички хляб. И той бил толкова впечатлен от това гостоприемство, от тази искрена любов, че попитал каква религия са и щом разбрал за Православието, решил да го приеме! Не само това - дори станал монах и сега е в манастир в Йерусалим. Аз открих пък уникално гостоприемство сред мюсюлманските страни - Мароко, Египет, Ливан. В исляма гостоприемството е една от основните ценности. Те вярват, че всеки човек, който се появи на твоя праг, ти е пратен от Бога... Може да е скрит ангел...
- Най-щедрите?
- Мисля, че живеят в Етиопия. Там дори нямат дума за стиснат, а затова, забележете, открих с най-голяма изненада и смях, че са възприели думата "габров" като прилагателно за "стиснат", след като в Етиопия по време на социализма превели габровските шеги!
- Най-красивите?
- Според мен в Етиопия, другаде не съм виждала толкова красиви хора. Етиопецът, ако имаше бяла кожа, би изглеждал като най-красивият бял човек на Земята - имат много фини черти, тънък нос, изящни устни, те са по-различни от другите африканци. Много високи и слаби са и неслучайно са най-бързите бегачи в света. Много са добри и много се раздават. Те са най-старите християни в Африка. Имат интересни черкви и манастири...
- Най-опасното място?
- Не са ми се случвали неприятни неща в 76-е страни, в които съм била досега. Все пак беше опасно в Бразилия, в най-бедните гета, където живеят престъпници и има голям трафик на наркотици. Там съм била свидетелка на престрелки,  залягали сме и сме се криели по къщите. Но бих се върнала в Бразилия още хиляди пъти, дори бих живяла там. Посланието ми към всеки пътуващ е: Запознай се с поне един местен човек, той ще ти подаде ръка и може да ти помогне в труден момент.
- Къде още бихте живели?
- Друго мое много любимо място е Италия и винаги съм си мечтала да живея там. А Сан Франциско е най-любимият ми град в Америка. Там смятат, че имат най-вкусния хляб на света, тъй като притежават специална бактерия lactobacillus San Francisco, но и ние си имаме lactobacillus Bulgaricus и учени смело твърдят, че ние би трябвало да имаме най-вкусния хляб на света. Така че мога спокойно да си живея и тук, защото имаме квасен хляб. Именно мисия на организацията ни е да възродим квасът и в Габрово месим с квас съхраняван от векове, част от който е дарен от манастира в Света гора.                   
- Страната с най-неблагоприятните климатични условия?
- Може би в Монреал, Канада, където е изградена подземна система от тунели, защото половината от годината има ледове и снегове. Може би и Исландия, въпреки че я наричат рай на Земята, поради природната й красота. Страната е прочута и с горещите си извори, така че там, колкото и да е голям студът, можеш да преживееш...
- Какво обединява хората, колкото и различни да са те по света?
- Сърцето. То усеща отсрещното и ако ти се отнасяш с любов и топлина, ще получиш същото. Много малко му трябва на човек, за да се отвори към другия. Има случаи, в които на доброто се отвръща и със зло. Но дори и тогава трябва да продължаваме да обичаме, защото смисълът на любовта е да пребъдва, тя е единственият истински принцип в този свят.
- Какво научихте за себе си и за живота след толкова много пътешествия?
- Научих, че човек и с малко може не само да оцелее, но и да бъде истински щастлив. Щастието е нещо, което идва отвътре, носиш го в себе си. Ако нямаш очите и сърцето да го усетиш, където и да си, няма да си щастлив. Осъзнах, че много малко ни трябва, за да бъдем благодарни и да се радваме на всеки ден. Достатъчно е да си жив. Всички тези бедни хора, които видях и с които съм живяла по света, са благодарни, само защото са живи. А те най-добре знаят колко кратък и чуплив е животът. 
- Къде още искате да отидете?
- Много са местата! Примерно в Нова Зеландия и при племената на маорите. Те имат уникални занаяти и обичаи, които искам да изследвам. Желая да посетя още две места в Африка - Тимбукту и Занзибар в Танзания. Много ми се ще да отида и в Мадагаскар...
- Какви пътувания ви предстоят до края на годината?
- Най-вероятно до Мексико, където съм живяла близо шест месеца и е една от любимите ми страни. И там ще създаваме Хлебни къщи. Във връзка с работата ми ще посетя и Шотландия, Бразилия вероятно през ноември, където ще има световна конференция на мрежата им от "Точки на културата" - канена съм като експертка. Но най-правилно е да кажа: "Ако е Божията воля", защото в моя живот, а сигурно и при всички нас, най-хубавите неща не са били планирани.   
 

КЗЛД глобява НАП с милиони за теча на данни

автор:Дума

visibility 277

Запали се старото сметище в Перник

автор:Дума

visibility 1022

Тръмп подкрепя връщането на Русия в Г-8

автор:Дума

visibility 223

САЩ тестваха крилата ракета

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 160

Печатница или перачница

автор:Евгени Гаврилов

visibility 273

/ брой: 160

Ще влезе ли МО във война с работодателите?

visibility 259

/ брой: 160

За Георги Петрушев като за Жорж

автор:Лозан Такев

visibility 263

/ брой: 160

Двуличие и коварство

visibility 255

/ брой: 160

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ