Не правя компромис с изкуството

Миглена Иванова

Николай Узунов е завършил ВИТИЗ "Кр. Сарафов". Снимал се е в над 32 филма, в шест от които - в главни роли. Има три награди на кинофестифала във Варна, десетки отличия в радиото, за естрадно изкуство, участие в над 40 телевизионни театъра. Изпълнил е над сто роли в радиотеатъра, 25 роли в Българския есперантски театър, с представяне на национални и световни фестивали. Удостоен е с награда на ОИРТ за главна мъжка роля. Узунов е един от учредителите и организаторите на асамблея "Знаме на мира". Сред десетките му отличия е и наградата на САБ за естрадно изкуство през 1987 г. Работил в Русенския и в Младежкия театър. От 1968 г. е член на Съюза на артистите в България. Семеен е, с две деца. Има внучка Никол.

От години не бях виждала големия български актьор Николай Узунов. Имах телефона на този важен за поколения българи артист и просто звъннах. Разбахме се в удобно и за двамата време да поговорим. За всичко, както каза той. Настаняваме се удобно и започваме с обичайните разговори кой какво прави и как се справя с днешните предизвикателства. В момента Николай Узунов е пенсионер и се занимава с разпространение на билети в софийските театри. Напуска сцената още от началото на 1990 г. В един момент оставя някъде в годините назад своите над 32 роли в киното, в театъра, сред публиката в концертните зали. Незабравими са неговите герои във филмите "Шведски крале", "Иконостасът", "Князът", "Автостоп", "Откраднатият влак", "Един снимачен ден", "Тръгни на път", "Нефт", "Най-добрият човек, когото познавам", "Зарево над Драва", от сериалите - "На всеки километър", "Записки по българските въстания".
Спомняме си онези безпътни години, когато уволненията и политическите метли действаха навсякъде и метяха най-вече сред творческите среди. Първите потърпевши се оказват Владимир Смирнов и Николай Узунов.
През деветдесетте години на ХХ век Узунов и актрисата Вера Среброва откриват Първото частно кино в България. Тогава работили "по капиталистически" - с много труд и тичане, така близо 4 години. Киносалонът бил открит в Дома на търговския работник на ул. "Шести септември" в София. Вземали филми от Киноцентъра, където прехвъляли копията. Заимствали от опита на прохождащия бизнес у нас, лепели сами своите афиши, напипвали пулса на съвремието по отношение на вкуса на младите. Николай призна, че променял заглавията на филмите - за повече атрактивност. Пускали предпремиерни филми. Младите предпочитали тяхното кино, заради възможността хем да гледат филми, хем да пият бира и да похапват чипс. Което до момента било пълно табу за българската действителност. Конкуренцията била огромна заради американските филми, които пълнели салоните в столицата. Публиката липсвала. Въпреки този факт Първото частно кино просъществувало около 4 години благодарение на ниските цени и разнообразния репертоар. Николай припомня, че през онези времена подземният свят не оставал, без да хвърли око на подобни обекти. И така всичко с киното приключило...
Узунов смята, че и днешните млади хора ходят на кино. А пък любителите на театъра пълнят салоните само на определени постановки. "Има обаче спектакли, които буквално ни карат да напуснем преди антракта", казва той. И ми обяснява, че по принцип взима място в края на реда...
Разказва интересни спомени за съвместния си творчески труд с режисьори като Леон Даниел, Н. Люцканов и много други. Николай не е любител на съвременното родно кино. Дори не знае почти нищо за нашумелите напоследък нови екшъни. Отдава се на световното кино и така релаксира. Питам Узунов, не е ли канен да бъде част от персонажите в днешното ни кино?

- Никой не ме е търсил, но и аз се отдръпнах. Ако трябва да изразя чувството си днес, то е разочарование. От всичко. Все пак имам подадена биография и снимки в 5 филмови къщи, но... нищо. Знаете ли колко интересни типажи и образи има по улиците и рейсовете? Скоро видях човек, който си говореше сам на блестящ български език, по един много колоритен начин. Рангел Вълчанов например ползваше подобни персонажи.
- Кое ви е било по-интересно - киното или театърът?
- Щом един актьор може да бъде добър в киното, ще може и в театъра. Киното запечатва дадения епизод, а при театъра можеш да поправиш грешките на следващото представление. Сега, когато гледам своите филми, се упреквам и критикувам. Театърът е съвместен творчески труд между звукооператора, осветителя, сценичния работник, актьора и режисьора. Ако режисьорът направи грешка, представлението пропада. Зад себе си имам 22 години в Младежкия театър и зная с какъв ентусиазъм играехме тогава.
- Какво е халтурата за вас?
- Американците не учат Станиславски. Но те играят съвременно. Там завършват професионален курс от шест месеца или школа и започват. Важно е да се прецени дали го имаш отвътре или го нямаш. Публиката оценява твоя талант. Не е нужно да се мъчиш... Ставаше дума за халтура. Ами тя задоволява повечето хора, развеселява ги, пък и нас - финансово, които сформираме подобни групи. Нека обаче да сме наясно, че за създаването на халтураджийска група трябва да си добър организатор. Връщайки се назад в годините, мога да ви  кажа, че са ми предлагали да бъда директор на театър или асистент-преподавател. Може би трябваше да се съглася, защото сега щях да имам по-малко финансови проблеми. Обичам да се занимавам с млади хора. И днес го правя. Подготвил съм 12 души за НАТФИЗ, които успешно влязоха в института. Разбира се, това стана абсолютно без заплащане. Сред тях имаше железничар и монтьор. Но талантът оказа своето въздействие.

Николай Узунов споделя, че не харесва да говори по лични проблеми. За него публиката е най-важната му грижа и любов. Той е достоен глава на семейство от 42 години. Съпругата му е художничка, работила години наред в Националната телевизия. Артистичното семейство се радва на семеен уют и предизвикателствата на времето. Имат внучка, която ги обожава. Узунов е традиционалист. Когато постъпил в Младежкия театър, предпочел гримьорните до старите акьори. От опитните си колеги попивал и заимствал. От всеки взел по нещо.

- Г-н Узунов, какви са вашите политически настроения? Одобрявате ли левите възгледи?
- По време на т.нар. демокрация уволниха доста значими личности в изкуството. Съсипаха съдби. Който не можа да се адаптира, не оцеля. По това време ме каниха да работя в други държави, но аз отказах. Имах лични причини.
- Какво е вашето послание към артистичните поколения? Към българите, които си спомнят за вас?
- За себе си нямам оптимистична надежда. Едно време, като ме питат, винаги говорех за проекти. Пишех точки и идеи в главата си. Правех сценарии, спектакли. Но аз не правя компромиси. И съм дълбоко ляв човек.
- Как така ляв човек?
- Лявото идва от мисленето и от поколенията. Моите родители ме възпитаха по този начин. Старото ляво обаче е различно от сегашното. Не знам защо се казва Българска социалистическа партия, а не се казва социална партия. Живеем един малък живот и хората трябва да са социално задоволени. Сега ударите под кръста са всекидневие. Думата приятел за мен е загубена. Приятел си ми, докато ми вършиш работа. После изчезвам. Това е обяснението. Друго - мисля, че като член на соцпартия трябва да се раздаваш. И още нещо - чудя се как тези, които са получили най-много от властта преди 10 ноември, после най-много крещяха. Питам как за една нощ се родиха демократите и станаха над 50 процента. Това за мен не е истинска демокрация, а псевдодемокрация.

Николай Узунов е категоричен, че основната нишка в живота на човека е семейството. И на тази база да градиш нещата. Днес интелигенцията е завряна в... ъгъла. Когато има тоталитарна власт, културата винаги е на върха. Това го има и в годините на Средновековието. Николай не иска да забравя завещаните от Леон Даниел изречения. Че трябва да се прави разлика между простота, простащина и простотия. Простотата е движение напред, простащината е вид лоша проява, а простотията е даденост. Всъщност простотията е простотия. Тя влачи до дупка. Това важи за културата, образованието, за целия живот.
И така Николай Узунов продължава да разсъждава въху философията на живота. И да бъде верен на изкуството и изконните ценности, които крепят България.