22 Септември 2021сряда11:59 ч.

ново:

България празнува 113 години Независимост България празнува 113 години Независимост

Личности

Малко известно за трагичната съдба на Чудомир

На 26 декември 1967 г. големият български писател слага край на живота си в правителствена болница, което "документира" в предсмъртните си писма

/ брой: 300

автор:Веселин Стоянов

visibility 27662

Питам се дали Чудомир е водил разговор за смъртта с Петко Влаев*, за който последния си е замълчал, верен на обичая си да не разглася грижите на хората, споделени му на четири очи. Уверен съм, че такъв разговор е имало и за това говорят редовете от последното писмо на Чудомир до Петко Влаев, в което той тъжно докладва в "последния бюлетин".
Дъщерите на Петко Влаев ми предадоха копие от писмо на Чудомир, писано в последните му дни в болницата. То още веднъж показва здравата връзка между тези двама мъже и на практика е молба към Влаев той да уреди погребението на писателя. Ето и текста:

"София 17-ХII-967 Правит. болница
Нучил си, вярвам, че към известната ми болест се появи и пневмония, и аз, който бях 75 к.гр. сега съм 62. Може да се очаква значи, че болницата ще напусна по гръб. А искам в Казанлък да ми приберете кожата и костите и моля за вашите услуги. Жена ми също е болна и никаква не би я свършила без ваша помощ.
Това е последния бюлетин. Ракът и Берлин не можа да го опече, а пневмонията и десетките по-незначителни болежки, които се появяват напоследък, ще направят каквото трябва.
С най-сърдечни чувства и поздрави на всички казанлъчани - Чудомир
И още един текст писан на гърба на пощенска кртичка:
Мисля много за библиотеката. Жената я не бива, склерозира, не помни. Трябва да се запази, защото има много ценни книги. И много неща има да се уреждат, но..."
 Последното писмо на Чудомир до Петко Влаев - 15.ХII.1967 година
Малцина днес знаят, че на 26 декември 1967 година Чудомир сам слага край на живота си в Правителствената болница. Последните дни на писателя в болницата са белязани от самотата на отиващия си от живота човек. След некоколкократно лечение в чужбина и в Правителствената болница той страда жестоко, разяждан от рак на устната, който безвъзвратно е разпръснал метастазите си. Въпреки че двама-трима приятели от писателските среди наминават покрай болницата, самотата и мисълта за приближаващата смърт не напускат 77-годишния Чудомир.
От последните му дни е запазено едно писмо до съпругата му Мара Чорбаджийска, в което той описва самотата и страданията си и я моли да пристигне при него в София. Тя като че ли не разбира този последен и отчаян вопъл към нея и му отговаря, че сега не може да тръгне за столицата, защото е болна - има хрема.
Решението за самоубийство не е спонтанно. От запазените архиви в музея е ясно, че за това той е намеквал в отделни писма до свои приятели. Разбира се, без да го натрапва, а сякаш да ги подготви и да измоли прошката им. Чудомир е разбирал добре, че му остават няколко месеца живот. И то сред системи, адски болки и цялата агония на умиращия човек. Затова и решението е категорично, взето с трезв разсъдък, след един достойно изживян живот. Последните "Драсканици от болницата" писателят е предал още на 24 декември на Серфим Северняк. Същата вечер в кабинета на Гетман във Военното издателство Серафим Северняк и Александър Гетман ще въздишат над тъжните редове на този реквием.   
Последният ден настъпва на 26 декември. Сутринта Чудомир моли една от санитарките да отиде до пощата и да пусне десетина писма, които той е написал. Едно от тях е до Тодор Живков. По това време Чудомир е народен представител. В писмото той обяснява пред първия човек на държавата мотивите за самоубийството си. Другите писма са до Съюза на българските писатели, до Петко Влаев, близки в София и Казанлък. В едно от тях е и завещанието му.
Някъде по обяд Чудомир намира санитарката и я пита дали е пуснала писмата. Жената отговорила, че още не, защото изникнала някаква спешна работа. Тогава Чудомир вдига скандал, нещо, с което изненадал всички. Познавали го като тих и ненатрапчив болен. Имал навика да чете вестниците и да стои пред телевизора, без някой да подозира за личността му. Притеснена, санитарката излиза веднага, за да пусне писмата. Чудомир не се явява на обяд, но в онкологията на Правителствената болница това не било някакво изключение.
Малко след 13 ч. от болницата изписват майката на проф. Атанас Божков. Тогава той е още млад изкуствовед, а година по-късно ще стане първия председател на Фондация "Чудомир". Писателят взема куфарчето и помага на жената да напусне болницата и да се настани в колата, която пристигнала да я посрещне. В асансьора говори за това колко е талантлив нейният син и че го чака голямо бъдеще.
После се връща в сградата на Правителствена болница, влиза в асансьора и потегля за третия етаж. Прекосява коридора, стига до балкона и полита оттам. Преди фаталната крачка Чудомир оставя на перваза на прозореца такето си. Хвърля се назад, защото е считал, че така най-бързо ще стигне до смъртта. В суматохата никой точно не установил последния час на писателя, но в смъртния акт е написано между 13.30  и 14 часа. В моргата часовникът му още работеше, ще си спомни години по-късно д-р Баналиева, която веднага ще снеме смъртната му маска. По-късно, тя и съпругът й Пеньо Кирацов, които са много близки на Чудомир, ще дарят маската на музея в Казанлък.
Хората, които са били в болничното отделение с Чудомир на втория етаж, си спомнят, че малко след обяд сестри и лекари минали по стаите и наредили никой да не излиза. За смъртта на писателя те научили на другия ден, от вечерната емисия на телевизията.
В мукавяното куфарче на Чудомир е намерено още едно копие от завещанието, писано с молив, и бележка, в която той обяснява, че е оставил около 150 лв., за да бъдат превозени останките му до Казанлък, и връзката с ключове за архива в дома му. Извинява се и за главоболията.
Така свършва живота си човекът, който всели жизнерадостния смях в сърцата на българите. На 28 декември 1967 г. казанлъчани ще го оплачат искрено във фоайето на читалище "Искра", а под проливния дъжд примесен със сняг, катафалката ще понесе тялото му към дома му на ул. "Трапезица", където той е погребан с решение на ръководството на града.
Ето разказа на Георги Захариев за онези дни: 
"Няма да забравя, че в деня, когато почина Чудомир, се проведе заседание на Бюрото на БКП и Изпълкома на Общината, на което се обсъждаше предстоящото погребение.  Имаше предложение Чудомир да бъде погребан до Емануил Манолов, в двора на читалище "Искра", на почетната алея на гробищния парк.
След като изслуша всички накрая Петко Влаев каза: "Вижте, Чудомир е един в България. Някога, тъй като това е голяма личност в литературния свят, неговата къща трябва да стане музей. А щом имаме такава позиция, мисля, че ние няма да сбъркаме, ако погребем Чудомир в двора на неговия дом."
За да решим тази работа, трябваше да преодолеем два проблема. Единият беше съпругата на Чудомир художничката Мара Чорбаджийска, която трябваше да даде съгласие и второ, по тогавашните принципи ЦК на партията също трябваше да даде своето съгласие. Тъй като това е необичайно погребение.
Погребението на Димитър Христов Чорбаджийски-Чудомир. Траурното слово чете Петко Влаев.
Тогава беше натоварена една група начело с Георги Стоилов и Цвятко Цветков, на които беше поръчано да отидат и да разговарят с Мара Чорбаджийска. В разговорите за бъдещото на тази къща тя даде своето съгласие, а след това Петко Влаев веднага се свърза с ЦК на БКП. Големият му авторитет пролича и в този случай, защото оттам, без излишни увъртания, веднага дадоха своето съгласие. Така тялото на Чудомир намери своя последен приют в двора на къщата на ул. "Трапезица".
Влаев участва лично в решаването на още редица въпроси: узаконяване заещанието на Чудомир от Народното събрание, касаещо изцяло неговото творческо и материално наследство да бъде на държавата; обявяването на дома му за културен институт "Къща-музей Чудомир"; учредяване на ежегодна Национална литературна награда "Чудомир" на в. "Стършел" за най-добър хумористичен разказ; проектиране и изграждане на комплекс към къщата с фондохранилище и зали за музейна експозиция, изложби и дейност; честване 80-годишнината на Чудомир през 1970 година, посветена на мястото на Чудомир в българската литература и култура. Намеси се енергично и чрез органите на МВР осигури връщането на криминално отмъкнатите от фонда на музея Чудомирови творби. 

* Петко Влаев по онова време е първи секретар на ГК на БКП, а с Чудомир го свързва искрено приятелство
_____
Откъс от книгата "Оставете балкона отворен" София, 2012 г.


Факсимиле от писмото на Чудомир до Петко Влаев

Общините искат 2% от данъка върху доходите

автор:Дума

visibility 368

/ брой: 181

НАП спря 14 сайта за онлайн залагания без лиценз

автор:Дума

visibility 300

/ брой: 181

Обявиха банковите такси за пладнешки обир

автор:Дума

visibility 650

/ брой: 181

Девет места в Европа с най-евтини и слънчеви имоти са български

автор:Дума

visibility 387

/ брой: 181

В Германия застреляха касиер, помолил клиент да сложи маска

автор:Дума

visibility 315

"Единна Русия" с мнозинство в Думата

автор:Дума

visibility 508

/ брой: 181

Нов успех на лидера на ГСДП Олаф Шолц

автор:Дума

visibility 404

/ брой: 181

Франция иска ЕС да спре преговори с Австралия

автор:Дума

visibility 364

/ брой: 181

Моите песни

visibility 430

/ брой: 181

Независимостта не е гаранция за правилни решения

автор:Велиана Христова

visibility 741

/ брой: 181

Парламентът на провалените надежди

автор:Юлия Кулинска

visibility 980

/ брой: 181

Опасно и цинично

visibility 534

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ