23 Октомври 2019сряда04:46 ч.

Македонизмът не зачита ни права, ни факти, ни морал, ни наука

Българският отговор на македонското оруелианство трябва да прозвучи най-сетне категорично

/ брой: 203

автор:Чавдар Николов

visibility 1428

"Историографията" в Република Македония достигна през последните дни и месеци поредните високи върхове на абсурдизма. Гоце Делчев се бил чувствал българин, защото нямало кой да му каже, че е македонец, заяви с апломб тамошен академик. Интересно как точно стои положението да речем с Иван Михайлов, за когото македонизмът бе съвременност, и защо аджеба той твърдо заяви на Кеворк Кеворкян в култовото си интервю по БНТ през 90-те години на миналия век, че македонците са българи?   
Успоредно с изграждането на "Дисниленд - Скопие", където определено липсват още само "изконно македонските" Айфелова кула, Биг Бен и Голдън Гейт, бе предприет нов опит за присвояване на голяма порция българска история и култура. Това, че около Вардара започнаха посвоему да тачат "неупоменяемите" доскоро полковник Борис Дрангов, Тодор Александров, Иван Михайлов и дори Симеон Радев

съвсем не е е дружелюбен акт

по отношение на нашата страна и общата ни и неразделима българска история, не е стъпка към сближаване, каквито тълкувания се чуха тук-там у нас. Македонизмът не зачита не само свободата, демократичните стандарти, индивидуалните и колективни граждански права, моралните стойности, но също и научната добросъвестност и коректността в междучовешките и международните отношения. Публично обявилият нормалното си българско самосъзнание в Македония бива наказван с безработица, скалъпват му се съдебни процеси, в резултат на които бива изкарван криминален престъпник, властта трови неговия живот и живота на децата му по всякакъв възможен начин. И това през ХХI век!
Възгледът, че приемането на една Оруелианска страна като Македония в ЕС автоматично ще реши нейните демократични проблеми и проблемите й със съседите се явява наивистко идеалистичен. Напротив, евентуалното членство на Македония в ЕС означава абсолютно

неприемливи за националния ни интерес компромиси

и изправяне на българската държавност и нация пред практически неразрешими, перманентно възпроизвеждащи се сложни проблеми. Тяхното евфемистично обобщение се нарича тлеещ и разгарящ се сепаратизъм.
У нас безспорно продължава неползотворната традиция учените да не се четат помежду си, а политиците да не се допитват до учените. Но като че ли напоследък в българското общество започва осъзнаването на необходимостта от цялостно преосмисляне и промяна в политиката ни към Македония. В контекста визирам най-вече линията, начертана и последователно прокарвана в Европейския парламент от евродепутата от БСП Евгени Кирилов, заедно с евродепутатите отдясно Андрей Ковачев и Станимир Илчев. Процесът е положителен, необходим, макар доста позакъснял във времето и недостатъчно публично и официално афиширан.
Българска политика спрямо Македония би следвало ясно и относително бързо да се трансформира от безусловна подкрепа на евроинтеграцията на страната към строго кондиционирана политика и евентуална подкрепа. В това се мъча да убеждавам още от 2005 г., тоест непосредствено след приемането ни в НАТО и непосредствено преди встъпването на нашата страна в Евросъюза. Че не съм голословен, вижте поне публикциите ми в списанията "Международни отношения" и "Международна политика", във вестниците ДУМА и "Монитор", както и на сайта "Фрогнюз", в които е аргументирана включително и качествено новата геостратегическа позиция, придобита от България като членка на НАТО и Евросъюза конкретно спрямо Македония. Въпросната все по-потребна

трансформация на българската външна политика

означава нашата югозападна съседка да бъде задължена в непосредствена перспектива да компенсира и навакса не само видимия остър дефицит на демокрация и зачитане на човешките права на територията си, но и да се съобрази с европейските норми по отношение написването и преподаването на своята история, по отношение на дефинирането на историческото си и културно наследство, както и относно представянето на образа на България в учебниците си и по масмедиите. По-нататъшната политика на нашата страна спрямо Македония следва не само да е принципна и национално отговорна, но също и подробно разписана. Тоест пред страната следва да се представят ред взаимосвързани твърди изисквания (предписания), от които няма да отстъпим и без покриването на които

няма да подкрепим нейно бъдещо членство в ЕС

както собствено и в НАТО. Естествено е в контекста най-после България да се отърси от излишни сантименти и от перманентното оглеждане и съобразяване с чужда действителна или мнима диктовка.
Обичайната антибългарска пропаганда, непреставаща и през така наречения постюгославски период от развитието на Македония, няма място в модерната европейска действителност. Самите т. нар. македонци правилно се самоопределиха в един от публично така редките си мигове на проницателност и откровеност като силен дразнител, "трол на Балканот". Да си спомним най-новото и собствено

достойно за психиатрично освидетелстване:

"В България нема българи, сите са македонци" или последното "Македонско средновековно ръкописно наследство", състоящо се от българска средновековна книжнина, приготвена за показване пред Брюксел.
Пределно ясно е също така, че Западът твърде слабо познава и разбира историческите корени и причините за нашите взаимни проблеми и затова на кой знае какво съдействие от негова страна не може да се разчита поне в началния етап, ако не си свършим работата сами. В моята дипломатическа и научна биография съм се натъквал примерно на австрийци и германци, висши държавни служители и учени, които бяха убедени, че македонските граждани, щом се наричат македонци, говорят на някакъв вариант на гръцкия език. И останаха доста учудени, когато им обясних фактическата страна на нещата.
Така че изработването, отстояването и осигуряването на стабилна европейска подкрепа на една

променена официална национална българска позиция

по отношение на Република Македония и нейната евроинтеграция тепърва предстои. Безцеремонният грабеж на история, изсмуканите от пръстите фантасмагории на македонизма, подлярските теории и практики на извратения македонистки иредентизъм не са неща, на които и по-нататък може да се гледа от българска страна спокойно, пренебрежително или със станалата обичайна доза снизхождение от позицията на по-възрастния, по-опитен, по-умен и препатил брат.
Македонизмът дотам се е самозабравил, че започна да сяда непоканен на трапезата ни и да ни се качва на главата в собствената ни къща. От друга страна, освобождението на Македония от безизходицата на македонизма доказано няма начин да дойде само в резултат от вътрешни процеси, от само себе си, дошло е време да се помага и отвън, с налагане на изисквания и натиск.
 

Храните ще поскъпнат с над 5% догодина

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 203

Земеделците ще плащат повече за осигуровки

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 203

България отново с най-скъп ток в Европа

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 203

Управата на Берлин одобри замразяване на наемите

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 203

Тръмп щял да "пази" кюрдския петрол

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 203

ООН: Има демографска заплаха за България

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 203

Воля и сърце за добрите дела

visibility 103

/ брой: 203

Щрихи към един български патент

автор:Ева Костова

visibility 115

/ брой: 203

Винаги по петите на истината

автор:Тодор Коруев

visibility 99

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ