24 Януари 2019четвъртък00:14 ч.

Русия, каквато няма да я видите в новините

Политическият живот в тази страна е много по-различен от начина, по който го представят европейските медии

/ брой: 187

автор:Александър Симов

visibility 2246

Eдва на място в Русия човек може да види с колко неверни клишета описват политическия живот на тази огромна страна чуждите медии. Контрастът между медийните анализи в Европа и реалната ситуация на място е толкова голям, че дори и да не иска, случайният зрител веднага започва да се пита дали пък няма някаква голяма схема за манипулация, която цели напълно да разбърка мозъците на европейците.
Делегация от 15 млади българи от всички сфери на обществения живот - депутати, представители на партии, бизнесмени, журналисти, сред които и двама репортери на ДУМА, по програма на "Россотрудничество" и техния представител у нас - Руският културно-информационен център, получи възможност да опознае съвременния политически, обществен и културен живот на Русия. Посещението се оказа много повече от обикновена дипломатическа баналност, защото срещите бяха подбрани по начин, по който не оставаше съмнение, че е търсена максимална възможност чужденците да видят в широчина непознатата до този момент за тях страна. Българската делегация се срещна с представители на местното самоуправление, с работещи в сферата на младежката политика, и посети град Ярославъл. Там например не управлява партия "Единна Русия". Точно обратното - градът е известен със своята опозиционност. Кандидидатът на управляващите е загубил изборите с много, а новият кмет Евгений Урлашов тържествено е обявил, че Ярославъл е столицата на руската демокрация. Тоест повечето наблюдения на младите българи не се основаваха на някаква манипулирана извадка от обществото, а на истинския политически живот.

Коя е руската опозиция?

По време на всички срещи, където имах възможност, постоянно се интересувах от въпроса за това, какъв е характерът на руската опозиция, какво иска тя встрани от свалянето на Путин от власт, и какви са нейните планове за развитието на страната. Тук сериозно ударих на камък и причина за това се оказа абсолютно неверният медиен образ на руския политически живот, предаван от българските, а и от европейските медии.
Първо, никой никъде в Русия не прие моя термин "руската опозиция". По новините у нас това понятие смело се обобщава, но на руска почва абсолютно никой не го разбра. Хората веднага ме питаха: "Коя по-точно опозиция?"
Всеки руснак ясно вижда и осъзнава разграничителните линии в протестното движение и заради това никой не прие идеята за единна опозиция, както ни я представят тук. За тях определено има разлика в позициите и разграничение между един Алексей Навални, Ксения Собчак,  Михаил Прохоров или Сергей Удалцов. В редакцията на ярославълския в. "Градски новости" журналистите, повечето от които настроени срещу властта на Путин, споделиха, че проблемът на тази опозиция е, че нейният съюз е нетраен, а и че тя съществува и има влияние единствено в Москва.
"Хората от останалата част на Русия искат сигурност и заплати. В Москва вече забогатяха, те искат и свобода. Но това не означава, че можем да говорим за опозиционни настроения в цялата Русия", сподели журналистката Людмила Дискова. Според нея руснаците искат да видят от опозицията някакъв план за развитие на страната, но всъщност не са получили нищо повече от недоволство. "И аз съм недоволна. Искам промяна. Но знам, че тя не идва от само себе си, трябва да знаем какво правим. Ако утре Путин падне от власт, има ли кой да го смени?", риторично попита тя.
Повечето недоволни руснаци разсъждават по този начин. Те са наясно и с друго. Протестите срещу Путин са нещо естествено за една забогатяваща страна, която вече почва да мисли за нещо различно от своето физическо оцеляване. Големите градове в Русия имат проспериращ вид, а хората от по-бедните прослойки в последните години са увеличили своите доходи. Именно те са и социалната база на Путин, която никак не е за подценяване. Защото неговият успех на изборите не бива да бъде подценяван. Западните медии обичат да го отдават на фалшификациите на изборите и на контрола на властта, но това определено е изопачаване на фактите. Трябва да си сляп и глух в Русия, за да не видиш, че Путин има подкрепа.
Парадоксално е, но част от подкрепата на Путин е протестна. Доста руснаци по никакъв начин не могат да приемат опозицията, защото виждат в нея лицата от старата елцинова олигархия, която отново иска да вземе властта. "Трябва да си луд, за да мислиш, че в Русия има носталгия по времето на Елцин", сподели с мен един московчанин. Той е прав за себе си - от времето от края на Елцин досега Москва е станала истински европейски мегаполис. А за огромната част от московчани не е проблем да изкарат почивката си в Египет например. Или да си купят апартаменти в Созопол.

Как точно управлява Кремъл?

Идеята, че Путин е мракобесен диктатор, също е идеална за фантазиите на българската десница, но всъщност нищо в политическия живот на Русия не подсказва такъв извод. Путин обаче управлява по доста различен от описания в европейските медии начин. Вместо да политизира, той деполитизира управлението на Русия. Ако човек забележи управленските кадри на средно ниво, веднага ще види, че те не са политически лица, а експерти, които имат твърде слабо отношение към политиката. Всъщност идеята на властта е по места да има хора, които решават проблеми, а не произвеждат политически клишета.
Технократизираните бюрократи вероятно са един изключително мощен генератор на корупция, но същевременно са и единственият ключ тази грамадна страна да работи.
С очите си видях как действа заместник-губернатор на област. Единственото политическо послание, което той отправи към българите, беше, че му е писнало да гледа как всички говорят празни приказки и му се иска по-често да има хора, които просто си вършат работата. Името му беше Виктор Костин, заместник на губернатора на Ярославска област.
Заради това, когато се говори за политика в Русия, е ясно, че този разговор не покрива дори и една трета от страната, защото голямата част от управлението е изместено в тази безпартийна или технократизирана сфера, където политическите идеи нямат смисъл, а само управленските действия по вертикала.
Руският управленски елит вече е добил самочувствие и никак не е за подценяване. Това са хора с план за света, с поглед към нещата, които са усвоили западните похвати за правене на политика. Нещо повече - около тях ясно си личи аурата на властта. В Русия е лесно да разпознаеш човека с власт, около него просто има силово поле. Май това е голямата трагедия на олигарсите - те трупаха пари, а всъщност единствената истинска валута, която се котира в Русия, е властта. Според западните формули парите водят до власт, но руският случай, както винаги, е изключение. Путин направи това - сложи властта пред парите и олигарсите минаха на втора позиция. Между другото, не казвам, че това е правилно, но това е политически факт за тази огромна и интересна страна.
А това дава плодове. Русия сериозно е изпреварила България по доходи, а статистика показва, че 2011 г. е първата за тази държава, когато по-малко от 50% от БВП са формирани от продажбата на нефт и газ. Властта търси начин да изгради различна от това икономика. Дали ще успее, ще покаже единствено времето.

Другата държава

Русия вероятно е последното място на тази земя, където думата "българин" предизвиква положителни емоции. Дори у нас не сме настроени толкова позитивно към самите себе си. През последните 20 г. казваха, че двата народа са изгубили връзката помежду си, че вече не е останало нищо общо, което се оказа просто поредният балон на прехода.
През цялото време се виждаше, че руснаците се интересуват от българското мнение, че искат да усетят как младите хора на България виждат тяхната страна. Просто Русия наистина е по-различна от държавата, която показват в новините. Там няма как да ти покажат, че една обикновена продавачка на сладолед ще откаже да ти вземе парите, само защото си българин, а тя толкова обича българите, че настоява да ти даде сладоледа безплатно.
В новините няма как да видиш, че руснаците съвсем нямат имперско усещане към България, а просто искат нормални човешки връзки, неусложнени от излишна истеричност и измислена идеологизация на неясна база.
Някои могат да кажат, че това е било показност и манипулация.
Но в България и без това се дрънка прекалено много.


Българската делегация в департамента по младежка политика на Москва


Големите градове в Русия имат проспериращ вид

БАБХ не казва има ли умрели от чума животни в Болярово

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 16

ГЕРБ пуснаха предизборната машина

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 16

Очакват износ за над 57 млрд. лв. тази година

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 16

Кога ще си научим уроците?

автор:Зорница Илиева

visibility 118

/ брой: 16

Конгресът спря Тръмп да напусне НАТО

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 16

Фронтекс: Не отнемаме суверенитета на държавите в ЕС

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 16

Русия е за мирен договор с Япония

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 16

Лихвоточките - 30 години по-късно

автор:Евгени Гаврилов

visibility 88

/ брой: 16

Преход без изход

visibility 55

/ брой: 16