04 Декември 2020петък01:44 ч.

Малко известно за Здравко Сребров

110 години от рождението на писателя

/ брой: 99

visibility 5

Лилия Константинова


Здравко Сребров е роден на 14 март 1902 г. във Велико Търново в семейството на интелектуалци. Едва осемгодишен остава кръгъл сирак. За себе си пише: "Аз съм от това "белязано" поколение, което почна суровата си биография в началото на века. На десет години по голите поли на Арбанашките възвишения край Търново събирах с връстниците си гилзи от изстреляни патрони, слушах всяка сутрин отсечения пукот на картечниците и вечер над Картал баир гледах Голямата мечка... През лятото на 1912 г. разбрах - идеше война! За войната се говореше като за свършек на света..."
Момчето израства в Севлиево в семейството на дядо си Христо Спиридонов, съмишленик на Левски. След Освобождението той е пръв кмет на града, а по-късно народен представител в Първото Велико народно събрание.
Бъдещият писател завършва гимназия в Севлиево, а по-късно следва педагогика и философия в Софийския университет. Започва да участва в литературния и обществения живот още като студент. Печата есета, публицистични статии, фейлетони, литературна критика и очерци върху изкуството. Подписва се с редица псевдоними и името си. Работи като учител и библиотекар. За писателската си и обществена дейност често е уволняван, преследван и арестуван.
По време на Отечествената война Здравко Сребров ръководи така наречената Военно-осведомителна служба. По-късно участва в създаването на обществените издателства "Детиздат" и "Физкултура". Десет години работи като зам. главен редактор в сп. "Септември".
С романа си "Утопин", издаван още няколко пъти под заглавието "Роман на едно откритие", той  е между първите писатели в нашата литература, които пишат на научнофантастична тема.
В годините след 9 септември 1944 г. излизат от печат книгите му "Идващи светлини", "Балванската битка", "Невероятна история", "Свят от чудеса" и др. Автор е на сборниците за деца "Великанът вятър", "Малкият спасител", "Пролетен ручей" и др. Съставител е на няколко антологии: "Златна книга на песните", "От век на век", "Да бъде ден" и др. Известен е като преводач от руски език.
Предлагаме на нашите читатели есето на писателя "Изкуство и действителност", публикувано преди повече от 80 години, което поразява със своята злободневност и непреходност на идеите, гражданска острота.


Изкуство и действителност

В епохи на жизнен упадък, на задръстване пътя на прогреса, голямото изкуство гасне. Духът на човека бива разкъсван от отчаяние или подавян от страстта по груби удоволствия. Психичният афекционал бива понизен. Самочувствието - сведено до инстинктите на животното... Алчност за наслаждение. Трескава жажда за физиологично изживяване на живота. Усещането за смърт създава неспокойна и егоистична психика, жадна да се налапа с наслаждения, докато трагичният финал не е угасил живота. Дордето не е звънило вечерня.
"Животът е кратък - едно мигновение..."
Оперетъчната психика доминира. Един груб хедонизъм става философия на времето. Няма творчество. Няма себеизгаряне. Няма жертва. "След мене - потоп!" Подлостта става меродавна. Користта - върховен закон.
Тази психика обяснява и намалението на ражданията в огнищата на съвременната култура. Увеличаване на разводите. Шествието на бленорагията и сифилиса. Угасващият творчески дух не желае нищо да създава. Не копнее за вечност. Не търси свободата. Да се налапа. Да се насити. Да заспи. Вечността е лъжа. Свободата е мираж. Творчеството е самоизмама. Привидният кипеж днес в областта на духовната култура се изразява не в създаване, а в изразходване на стари ценности. Трупане, размяна, консумация - феномените на съвременния културен упадък.
В тази психична среда "чистото" изкуство става... нечисто. Порнография и... кулинарно изкуство. Тържеството на пола и "пищеварението". "Идеите и красотата - за поетите и глупците! Дайте ни магията на любовната тръпка и благоуханието на ароматната кухня..."
В своите последни напъни изкуството се трансформира в техника. Тук се изгражда материалната цивилизация в шпенглеровски смисъл, за сметка на духовната. Сянката на Форд закрива Мьостровича и Бетховена. Наред с низката чувственост израства мистицизмът. В страшната епилепсия на духа - един чудовищен синтез: шабатът. Распутин става универсален символ. Оргийство и мистика...
В една епоха, наситена с гниене, едно вулгарно, цинично, грубо еротично изкуство (булевардни пикантни романи, модерни танци, сексуални балети и филми, оперети, джазбандна музика, порнографни картини) и едно мистично, безкръвно изкуство завършват цикъла на една култура с изчерпан дух...

в. "Простори" 1928 г.

 

ГЕРБ гласуваха срещу безплатни ваксини

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 232

Радев не мисли да отлага парламентарния вот

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 232

Властта компенсира бизнеса с едва до 20% от оборота

автор:Дума

visibility 126

/ брой: 232

С 40 строители на щат "Автомагистрали" прави "Хемус"

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 232

Отхвърлиха президентското вето за промените в Закона за ДДС

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 232

Българинът ще похарчи по Коледа 25% от доходите си

автор:Дума

visibility 188

Ваксината на Moderna дава имунитет поне за три месеца

автор:Дума

visibility 22

Еврокомисар ни подкрепи в спора със СР Македония

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 232

Италия забранява литургиите по Рождество

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 232

НАТО подсилва черноморския си фланг

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 232

Христо Цеков: Животът е съдбовна загадка

автор:Спирдон Спирдонов

visibility 122

/ брой: 232

Човекът Кръстопът

visibility 114

/ брой: 232

Датата

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 232

Заслужава ли паметник в София президентът Уилсън?

автор:Христо Георгиев

visibility 697

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ