20 Ноември 2019сряда14:31 ч.

Малко известно за Здравко Сребров

110 години от рождението на писателя

/ брой: 99

visibility 1307

Лилия Константинова


Здравко Сребров е роден на 14 март 1902 г. във Велико Търново в семейството на интелектуалци. Едва осемгодишен остава кръгъл сирак. За себе си пише: "Аз съм от това "белязано" поколение, което почна суровата си биография в началото на века. На десет години по голите поли на Арбанашките възвишения край Търново събирах с връстниците си гилзи от изстреляни патрони, слушах всяка сутрин отсечения пукот на картечниците и вечер над Картал баир гледах Голямата мечка... През лятото на 1912 г. разбрах - идеше война! За войната се говореше като за свършек на света..."
Момчето израства в Севлиево в семейството на дядо си Христо Спиридонов, съмишленик на Левски. След Освобождението той е пръв кмет на града, а по-късно народен представител в Първото Велико народно събрание.
Бъдещият писател завършва гимназия в Севлиево, а по-късно следва педагогика и философия в Софийския университет. Започва да участва в литературния и обществения живот още като студент. Печата есета, публицистични статии, фейлетони, литературна критика и очерци върху изкуството. Подписва се с редица псевдоними и името си. Работи като учител и библиотекар. За писателската си и обществена дейност често е уволняван, преследван и арестуван.
По време на Отечествената война Здравко Сребров ръководи така наречената Военно-осведомителна служба. По-късно участва в създаването на обществените издателства "Детиздат" и "Физкултура". Десет години работи като зам. главен редактор в сп. "Септември".
С романа си "Утопин", издаван още няколко пъти под заглавието "Роман на едно откритие", той  е между първите писатели в нашата литература, които пишат на научнофантастична тема.
В годините след 9 септември 1944 г. излизат от печат книгите му "Идващи светлини", "Балванската битка", "Невероятна история", "Свят от чудеса" и др. Автор е на сборниците за деца "Великанът вятър", "Малкият спасител", "Пролетен ручей" и др. Съставител е на няколко антологии: "Златна книга на песните", "От век на век", "Да бъде ден" и др. Известен е като преводач от руски език.
Предлагаме на нашите читатели есето на писателя "Изкуство и действителност", публикувано преди повече от 80 години, което поразява със своята злободневност и непреходност на идеите, гражданска острота.


Изкуство и действителност

В епохи на жизнен упадък, на задръстване пътя на прогреса, голямото изкуство гасне. Духът на човека бива разкъсван от отчаяние или подавян от страстта по груби удоволствия. Психичният афекционал бива понизен. Самочувствието - сведено до инстинктите на животното... Алчност за наслаждение. Трескава жажда за физиологично изживяване на живота. Усещането за смърт създава неспокойна и егоистична психика, жадна да се налапа с наслаждения, докато трагичният финал не е угасил живота. Дордето не е звънило вечерня.
"Животът е кратък - едно мигновение..."
Оперетъчната психика доминира. Един груб хедонизъм става философия на времето. Няма творчество. Няма себеизгаряне. Няма жертва. "След мене - потоп!" Подлостта става меродавна. Користта - върховен закон.
Тази психика обяснява и намалението на ражданията в огнищата на съвременната култура. Увеличаване на разводите. Шествието на бленорагията и сифилиса. Угасващият творчески дух не желае нищо да създава. Не копнее за вечност. Не търси свободата. Да се налапа. Да се насити. Да заспи. Вечността е лъжа. Свободата е мираж. Творчеството е самоизмама. Привидният кипеж днес в областта на духовната култура се изразява не в създаване, а в изразходване на стари ценности. Трупане, размяна, консумация - феномените на съвременния културен упадък.
В тази психична среда "чистото" изкуство става... нечисто. Порнография и... кулинарно изкуство. Тържеството на пола и "пищеварението". "Идеите и красотата - за поетите и глупците! Дайте ни магията на любовната тръпка и благоуханието на ароматната кухня..."
В своите последни напъни изкуството се трансформира в техника. Тук се изгражда материалната цивилизация в шпенглеровски смисъл, за сметка на духовната. Сянката на Форд закрива Мьостровича и Бетховена. Наред с низката чувственост израства мистицизмът. В страшната епилепсия на духа - един чудовищен синтез: шабатът. Распутин става универсален символ. Оргийство и мистика...
В една епоха, наситена с гниене, едно вулгарно, цинично, грубо еротично изкуство (булевардни пикантни романи, модерни танци, сексуални балети и филми, оперети, джазбандна музика, порнографни картини) и едно мистично, безкръвно изкуство завършват цикъла на една култура с изчерпан дух...

в. "Простори" 1928 г.

 

Турция въвежда данък за хотелско настаняване

автор:Дума

visibility 281

С 2 ст. на киловатчас поскъпва токът

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 223

От ИПИ прогнозират по-високи местни данъци

автор:Дума

visibility 192

/ брой: 223

14% ръст на заемите от бързи кредити

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 223

Борис Джонсън победи в дебата с Джереми Корбин

автор:Дума

visibility 145

Евросъюзът договори бюджета за догодина

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 223

Брюксел съветва Киев да купува газ от Русия

автор:Дума

visibility 290

/ брой: 223

ЕС и САЩ на различни позиции за Израел

автор:Дума

visibility 147

/ брой: 223

Успех без фанфари

автор:Георги Георгиев

visibility 426

/ брой: 223

Възкръсналият свидетел

visibility 397

/ брой: 223

Датата

автор:Дума

visibility 115

/ брой: 223

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ