22 Септември 2019неделя07:35 ч.

ИВАН МАДЖАРОВ:

Рисувам, значи съществувам

Художникът може да се съобразява с пазара, но не бива да се подчинява на модата

/ брой: 99

автор:Надежда Ушева

visibility 2163

ИВАН МАДЖАРОВ е роден на 13 август 1986 г. в Търговище. Завършва Националната художествена гимназия "Димитър Добрович" в Сливен, специалност "Иконопис". После се дипломира във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", специалност "Живопис". Има самостоятелни и общи изложби в България и Унгария. Негови картини са собственост на наши и чуждестранни колекционери. С Кристиан Радев, негов съдружник, създават Сдружение за изкуство и култура, насочено изцяло към младите хора в България, то се казва "Елесар" (http:elesar.org). Иван Маджаров е един от лауреатите на националния конкурс за млади български художници и литератори "Душата на един извор 2012". Най-новото му участие е в изложбата "Тук и сега", която продължава до 7 май в галерия "Арт Виза България" на ул. "Искър" 9.

 
- Имате художествено образование и предполагам, че от съвсем малък рисувате. Кога разбрахте, че точно това искате да правите?
- И аз като всяко дете обичах боичките и флумастрите. Спомням си, че вкъщи често използвах тапетите като основа за моите рисунки. С времето това се превърна в страст и удоволствие. В момента, в който влязох в художественото училище в Сливен, бях сигурен, че ще стана художник.
- Сега основно с изобразително изкуство ли се занимавате? Къде живеете? Работите ли нещо друго?
- Често, когато хората ме попитат с какво се занимавам и отговоря, че съм художник, следва въпросът: "А какво работиш?". Ето, и вие си мислите, че художникът трябва да има и друга работа, за да се издържа. Това разбирам напълно. Аз познавам много художници, но истината е, че много малко от тях успяват да се издържат само от продажба на картини. Обикновено се занимават с преподавателска или друга дейност, така имат сигурен доход. Аз имам късмета да бъда само художник. Живея в Търговище, но възнамерявам да се преместя за постоянно в София.
- Успявате ли да се издържате с рисуване?
- Да, успявам.
- А може ли млад художник само с изкуство да се издържа и да покрива разходите си за материали и други пособия, които са му нужни за работа?
- Продадох първата си картина, когато бях на 16 години. От втори курс като студент досега имам добри и постоянни приходи. Разбира се, че началото е трудно. Смятам обаче, че с много труд и воля човек може да постигне всичко. В България средата те кара да се съмняваш в собствените си възможности и перспективи за успех. Смятам, че човек не трябва да се поддава на течението и всеобщия негативизъм. Например имах колеги, които още като студенти бяха решили, че няма да могат да се издържат от продажба на картини. Те вече в главата си бяха взели това решение, с което се обричаха на неуспех. В такава ситуация никой не може да ти помогне. Успехът започва от тебе, от мисълта ти за него. Когато вярваш в себе си, че ще успееш, независимо от обстоятелствата, ще го постигнеш. Знам, че това напомня за модерното в последните години "позитивно мислене". Но то е факт.
- Вие сте сред най-високо оценените млади автори на конкурса "Душата на един извор" и вашите изложби предизвикват голям интерес от страна на публиката. Как си обяснявате този успех?
- Благодаря за милите думи! Не знам, не мисля за тези неща. Аз не рисувам заради публиката, рисувам, защото чувствам необходимост да го правя. Предполагам, че всеки човек, харесал някоя моя картина, е намерил нещо от себе си в нея - спомен, чувство, изживяване, мисъл. Тогава се получава истинско взаимодействие между автор и зрител. А най-хубавото е, че този контакт не е преднамерен. Поне при мен е така.
- Трудно ли се организира една изложба?
- При моя начин на рисуване (подробно изследване на натурата и формата) чисто физически нещата няма как да се случат бързо. Имам колеги, които за месец могат спокойно да подготвят изложба от 15-20 платна. Просто техният експресивен начин на рисуване им позволява да изпреварят времето. Точно това е една от причините за разликата между цените на моите картини и на моите колеги. Не е трудно да се уреди изложба. Трудно е да се доведат хората, за да я разгледат.
- Имали сте изложби и в Унгария. Защо там?... 
- Появи се възможност и аз се възползвах от нея. Не съм си поставял за цел да правя изложба точно там. Нямам достатъчно наблюдения за това дали нещата извън България се случват по-лесно. Нещото, което знам със сигурност, е че в Унгария хората имат отношение към живописта и са готови да платят съответната цена, за да й се насладят.
- Автор сте на различни пейзажи - селски, планински, сезонни, натюрморти, портрети... както се казва, за всекиго по нещо. Какви теми ви вълнуват? В кой жанр изразявате себе си най-добре?
- Истината е, че тези сюжети в началото ми доставяха огромно удоволствие. След това започнах да работя предимно за пари. С възрастта естетическият критерий на човек се променя. Не казвам, че пейзажите и натюрмортите са нещо лошо. Просто престанаха да предизвикват в мен онова предизвикателство, което кара твореца да даде всичко от себе си. Една от последните ми изложби се състоеше от сюжети като авточасти, кашони и кукли. Винаги съм се вълнувал от теми, излизащи извън общоприетите схващания и естетика. Сега мога да си позволя лукса да правя неща, които ме вълнуват само мен. Художникът понякога трябва да се съобразява с пазара и да отговаря на неговите изисквания, но е и много важно да съхрани себе си, да не се подчинява на модата.
- Хората купуват ли картини? Какви са най-често техните предпочитания? Какво търсят?
- Трудно ми е да направя такова обобщение. Купуват предимно онези, които могат да си го позволят. Няма някаква формула, т.е. ако нарисуваш нещо - да го продадеш или не. Аз самият понякога изключително много съм се учудвал от избора на публиката. Всичко е въпрос на късмет и стечение на обстоятелства.
- Най-много ви се отдава да рисувате портрети. Видимо този жанр ви приляга. Как намирате моделите си? Какво е специфичното в случая?  
- Благодаря! Портретът е много особен жанр. При него не е толкова важно да хванеш външните характеристики и пропорции на дадения модел, а по-скоро да усетиш излъчването му, неговото вътрешно аз. Правил съм много малко портрети. Етюди съм рисувал повече. Смятам, че има още много да уча в този жанр и тепърва ще развивам уменията си в тази посока. Намирането на модели е много просто. Виждам някого, общувам с него и решавам, че искам да го нарисувам. Роднини, близки и приятели също са ме вдъхновявали за подобни картини. За мен портретът винаги ще бъде предизвикателство, към което ще се връщам.
- Учили сте и иконопис. Рисувате ли икони?
- Да, завърших иконопис в НХГ "Димитър Добрович" - Сливен. Мой преподавател беше Александър Дойчинов. Никога рисуването на икони не ми е доставяло удоволствие. И все пак сега, когато виждам нещата от позицията на миналите години, разбирам колко много съм научил за живописта от иконописта и от моя преподавател. Истината е, че не успях да завърша авторската си икона, която представляваше дипломната ми работа. На практика никога не съм завършвал икона и най-вероятно няма и да го направя. Технически смятам, ще се справя добре, но за една икона това съвсем не е достатъчно. Човек трябва да има определена нагласа, желание, вяра.
- Какво ви вдъхновява и зарежда? Как идват идеите ви? Кога рисувате?
- Могат да ме вдъхновят много неща. Понякога вдъхновението идва с работата. Винаги съм смятал, че ако един творец чака богинята на вдъхновението да кацне в скута му, има голяма вероятност да остане гладен и жаден. И по-лошото - безполезен.
Как се зареждам? Зареждам се, като почивам. Не е нужно да пътувам и да ходя някъде или да се срещам с различни хора. Просто бездействам, докато в един момент решавам, че е време да започна нещо ново. Не бих казал, че ме озарява някакъв лъч на просветление, по-скоро се появява потребността да творя. Рисувам от сутрин до вечер. Случвало се е в месеца да почивам 2-3 дни. Обикновено след няколко месеца си давам няколко седмици почивка. И после пак...
- Кои са любимите ви художници? Има ли някой, който е оказал особено влияние върху стила ви?
- Като ученик лепях стените на квартирата си с множество репродукции. Спомням си, че тогава най-голямо влияние ми оказваха руските художници и по-точно передвижниците: Перов, Ге, Репин, Шишкин, Саврасов и много др., да не ги изреждам всичките. После бях на холандска и испанска вълна. С възрастта предпочитанията се променят. Сега преоткривам художници, които преди въобще не забелязвах. Може би един ден, когато имам възможността да обиколя по-големите музеи в света, ще мога да кажа със сигурност кое ми е направило най-голямо впечатление.
 

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 345

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 439

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 381

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 285

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 626

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 519

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 419

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 331

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ