22 Март 2019петък15:04 ч.

Атанас Лазовски разсейва лъжи и спекулации

Две нови книги на известния литературен критик за Никола и Бойка Вапцарови

/ брой: 180

автор:Дума

visibility 3159

Проф. Иван Цветков

В навечерието на стогодишнината от рождението на Никола Вапцаров литературният критик Атанас Лазовски ни поднесе две свои нови книги: едната за великия поет и другата - за неговата съпруга Бойка Вапцарова, посветила всичките си дни на изследването и популяризирането на творчеството на поета.
Атанас Лазовски е критик с характер и със строго индивидуални творчески търсения. Той ни кара все по-често да си спомняме една мисъл на Атанас Далчев, че в българската литература има много таланти, но характерите са по-рядко явление. Да устоиш срещу модата, да отстояваш своето верую и оценки при всички обстоятелства, да не се поддаваш на клишетата и шаблоните и винаги, както казва Пастернак, да се стремиш във всичко да стигнеш до самата същност на явлението, до неразкритите му източници - ето това означава да си критик с лице и с характер. В това русло се движи Лазовски, макар и да живее сега далече от литературните стъгди. Спомням си как навремето иронизираше един свой колега, проявил голяма изобретателност в съставянето на вътрешноредакционните правилници - кога да постъпва "искуемият материал".
За Вапцаров са написани вече много книги, тук не слагам съчиненията на неговите отрицатели, тях ги очаква само забвението. Малко от тях ще останат, защото се движат в познатия кръг от разсъждения, не излизат от границите на епохата му. В своята книга "Вапцаров - поетът праведник" Лазовски търси дълбоката духовна съдържателност на поезията му, нейния общочовешки непреходен смисъл, който бе уловен от проницателния поглед на Салваторе Куазимодо, италианския лауреат на Нобелова награда. Изглежда, че в хуманизма на Вапцаров има нещо много универсално (то личи и в стиховете му за Испания), за да бъде той възприет така нашироко по света от най-големите световни поети. За да бъде забелязан и от Световния съвет на мира, който го награди посмъртно през 1952 г.
Вапцаров е поет на "простата човешка драма". Първата отличителна черта на неговата личност, според Лазовски, е "изключително острата му чувствителност към човешкото страдание", към човешката болка. Но това качество е съчетано с "неукротимото чувство за безгранична вътрешна свобода". Оттук и полетите на духа срещу живота-затвор, оттук и гигантският устрем към бъдещето. Притегателната сила на Вапцаровата поезия се обяснява с нейния стремеж към суровата истина за народния живот, с нейната безгранична вяра, че човекът ще излезе победител от живота-затвор, че той е способен да се извиси до звездното небе.
Бих желал да цитирам и своеобразното обобщение и заключение към тази нестандартна книга (а мнозина може би ще оспорят някои мисли на автора):
"Минава времето и вместо да се смалява, все повече се извисява фигурата на Вапцаров, именно защото той единствен като пророк успя да види най-важните неща в тяхната закономерност. Устремен към личностно съвършенство, душевно чист, целенасочен и всеотдаен, нежен и суров, добър и безпощаден, той се възправя срещу "дивия, объркан свят" и изтръгва от самата му сърцевина, от глъбините му реална вяра и реален изход."
Втората книга на Лазовски е посветена на Бойка Вапцарова. Тя е озаглавена "Съпруга на безсмъртен" и проследява семейния живот на Никола Вапцаров. За нея се писа много и аз ще бъда пределно кратък. Още в далечната 1983 г. Лазовски започва своята анкета за семейния живот на Вапцаров и Бойка, не за да го идеализира, а за да опровергае многото неистини по тази тема. Той така и пише: "Портрет без чернилка, но и без идеализация." За силните и слабите страни в характера на Бойка Вапцарова. За нейната вярност към паметта на великия поет. А тя бе пословична, свидетел бях на това. В края на краищата не всеки човек има силите да се хвърли в огъня на борбата, има и други пътища да се служи на великото дело на свободата.
Тази книга на Лазовски е документална. Още навремето бях дълбоко възмутен и омерзен от кощунството на едно предаване по българската телевизия, озаглавено с явното злорадство "Професия съпруга". Авторката беше небезизвестната "дружинка" на Асен Агов - Нери Терзиева. Човешката злоба често пъти е без граници. А прочетете изповедта на Бойка, цитирана на четвъртата страница на корицата, и всички жалки злословия ще рухнат пред вас.
И с двете си книги Атанас Лазовски се изяви като достоен творец и гражданин. В едно време, в което все по-често си спомняме един стих от Некрасов: "Бывали времена по-хуже, но не было подлей" ("Имало е и по-лоши времена, но не е имало по-подли").


 

Няма да има дълго отлагане на Брекзит

автор:Дума

visibility 104

ЕС готов да отложи Брекзит до 22 май

автор:Дума

visibility 189

"Брекзит" се заплете още повече

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 56

Апартаментът

автор:Павлета Давидова

visibility 709

/ брой: 56

Полюсите на българската фило-фобия

visibility 245

/ брой: 56

В Испания няма давност за фашизма

visibility 274

/ брой: 56

ПРИКАЗНА ЖЕРАВНА

автор:Петра Ташева

visibility 152

/ брой: 56