Страстите Чернопееви

Чудо нечувано и невиждано в ловешкото село Дерманци! Гвардейският представителен духов оркестър към Националната гвардейска част преминава с маршова стъпка под звуците на "Шуми Марица" по главната улица "Васил Левски". Хората от останалите все още обитаеми къщи излизат пред портите, гледат и не могат да повярват. Напети млади музиканти в парадни униформи и бели ръкавици свирят и набиват пети, опъват крака като струни под съпровода на марша. Толкова е тържествено! Повели са празнично шествие от площада по покритата с асфалтови кръпки главна улица. Дерманци празнува 150-годишнината от рождението на Христо Чернопеев - славния македонски войвода и борец за освобождението на поробените българи в Македонско-Одринския край. Най-видният дерманчанин в 800-годишната история на това голямо българско село.
Прекрасен ден, топло, слънцето грее, истинско "циганско лято". Най-накрая след месеци на организация, съпътствана до последно с пречки и изпитания, мечтата на кмета-социалист Николай Зашев се сбъдва. Преди края на втория и последен мандат като кмет той иска да остави на дерманчани едно впечатляващо преживяване - достойно за паметта на Чернопеев. Затова лично проверява всеки детайл - сцената на площада, подготовката на учениците в програмата, озвучителната техника на естрадата и при паметника на Чернопеев, където официалните гости ще изнасят речи, пакетите с храна за участниците, приготвени от семейството му, защото в селото вече няма ресторант. За негов ужас, а вероятно и нарочно, точно този ден от ЧЕЗ са решили да правят профилактика на системите, да режат дървета и да му опънат нервите. Накрая час преди празника благоволяват да пуснат тока в селото.

Шествието върви...

При величествената гледка на свирещите и припяващи гвардейци, повели след себе си стотици щастливи и празнично облечени хора с венци и цветя за войводата, набрани от дворовете им, отрудените дерманчани забравят и всекидневните грижи, и недоимъка, и селската работа, и болежките. След гвардейците веднага вървят официалните гости. Малко са - щеше му се на кмета да докара в Дерманци и президента Румен Радев, но от президентството не отговориха на поканата. Интерес към празника на своя велик предшественик в родното му село не проявиха и наследниците на Чернопеев. Не дойде и министър, макар до последно Зашев да се надяваше на вицепремиера и военен министър Красимир Каракачанов. Нали е лидер на ВМРО, та не би пропуснал да почете македонския комита. Партията му се счита наследник на някогашната ВМРО, в чието ръководство е бил и Чернопеев. През годините Каракачанов винаги е идвал на годишнините от раждането или от героичната смърт на Чернопеев през 1916 г. в Първата световна война. Сега обаче като военен министър е много зает с търговете за модернизацията на армията, обясни депутатът от ВМРО (Обединени патриоти) Юлиан Ангелов, който бе на честването заедно със зам.-председателя на ВМРО Милен Михов. Честването на дерманчани уважи народният представител от БСП Милко Недялков. Сред официалните лица бе и кметът на Луковит Иван Грънчаров. Не са се отзовали на поканата нито кметицата, нито областният управител на Ловеч. Едва ли някой е очаквал да дойде и премиерът Бойко Борисов при положение, че няма ни с какво да се похвали, ни някоя лента да пререже. Много въпроси тук не са уредени - улиците не са ремонтирани от социализма, ВиК инсталациите са калпави, лятото често са на режим, а водата е некачествена, ЧЕЗ постоянно им спира тока... Но

сега е празник и всички проблеми са забравени
 
За пореден път община Луковит и ВМРО помагат на Дерманци да организира подобаващо честване на войводата, признава Зашев. Благодарение на това хората в селото наблюдаваха с възторг тържествените фойерверки в нощното небе, насладиха се и на концерта на ансамбъл "Гоце Делчев", с чиито танцьори извиха хоро на площада. А и гвардейците "без връзки в МО" едва ли щяха да маршируват и свирят из селото.
Всеобщият ентусиазъм завладя и местните участници в програмата. По ноти мина възстановката на битката на Чернопеевата чета с турците край село Баярци. Вълнуващо се представи и женската певческа група към местния пенсионерски клуб "Христо Чернопеев", която е гордост за селото с множество национални награди. Справиха се и детските танцови и певчески състави към основното училище. Празникът в центъра на селото продължи над шест часа. Дерманчани ще запечатат в паметта си този прекрасен ден в прослава на Христо Чернопеев, направил нещо нечувано за времето си - да жертва семейството си, изоставяйки жена и четири невръстни деца, за да хукне да освобождава братята българи на стотици километри от родното село.




Кметът на Луковит Иван Грънчаров:
Наричаме го "Дерманският Левски"

На 16 юли, точно преди 150 години, в Дерманци се ражда Христо Чернопеев, останал в историята с делата и подвизите си като легендарен войвода, капитан от Българската армия и деец на Националноосвободителното движение в Македония и Одринско, ръководител на Струмишки окръг на ВМРО. Неслучайно е наричан от много летописци "най-романтичният деец на народоосвободителното движение".
За жителите на община Луковит той е национален герой, почитан и от българи, и от македонци. Дори го сравняваме с Апостола и го наричаме "Дерманският Левски". Личности като Чернопеев ни вдъхват чувства на гордост и признателност. Това са герои, които децата и внуците ни трябва да познават. Затова тържественото честване по случай 150-годишнината му се организира през есента, за да могат в него да участват повече деца и ученици.
Христо Чернопеев живя и загина в името на българските национални интереси, в името на свободата и на обединена България. Нека неговият пример присъства в умовете и сърцата. Чернопеев се е сражавал редом до Гоце Делчев и Яне Сандански и на тях днес има кръстени градове. Дерманци заслужава да се нарича Чернопеево и това да остане за поколенията като уважение към големия борец за свобода.






Милен Михов, зам.-председател на ВМРО:
Днес малцина биха разбрали саможертвата му за България

Днес биографията на Христо Чернопеев не може да бъде разбрана. Трудно бихме си представили човек да напусне семейството и добрата си работа и да отиде да се бори за свободата на другите. Трудно разбираемо е днес да се докоснеш до хиляди организационни пари и да не вземеш нищичко за себе си и за семейството си. Трудно е за разбиране как един депутат напуска удобното си кресло в София и без да е принуден от никого - да поведе своята рота на война, за да загине. Трудно разбираемо е за онези, които са лишени от чест, родолюбие и достойнство. Но за всички нас той е пример и герой. Той полага своите кости и кръв в далечната македонска земя не за македонска нация и държава, а за българския народ. Днес неговият дух може би някъде витае между Щип и Ново село - Дерманци и Плевен. Това е важно да се повтаря и да се знае, защото неговото дело не е довършено. Да помним неговия пример за живот и саможертва за България.




А попът бързаше за сватба...
Варвари заличиха гроба на войводата в Щип

Чували сме за поругани гробове в Македония на български войници. Но когато го видиш с очите си, страшно боли. Гробът на Христо Чернопеев в Ново село - квартал на Щип, не е просто осквернен. Той е заличен, изобщо го няма. Сега има равен площад с плочки на мястото, където през 1916 г. е положено тялото на капитан Чернопеев, надупчено от френски куршуми в битката при Криволак. Редом до него са погребани и 18 души от полка му. Героите са изпратени с почести в последния им път от местното българско население на Ново село, на които дори и не е хрумвало, че наследниците им след 100 години ще се тупат в гърдите, че са македонци.
За тържествеността на погребалната церемония и уважението на новоселци към падналите във войната герои свидетелстват стари снимки, увековечили момента. На тях се виждат 19 ковчега с телата на падналите за Отечеството воини. Те са от различни краища на тогавашна България, включително и от македонския. Друга снимка от погребението и вероятно от същия фотограф показва, че 19-те военни гроба са един до друг. Погребани са на гърба на новопостроената тогава църква "Покров Богородичен", а името на всеки от тях е било написано над кръста на стената. На един от тях е и името на капитан Христо Чернопеев.
Казват, че допреди двайсетина години гробовете на българските военни в църквата в Ново село все още са съществували. Какво обаче заварихме, когато посетихме преди два месеца гроба, за да поднесем венец на Чернопеев по случай 150-та му годишнина? Сега там няма нищо, а деца от близките къщи играят и карат колелета буквално върху бетонираните кости на загиналите герои от войната. Никой обаче не знае със сигурност дали тленните останки още са там или македонските шовинисти, извършили това пъклено дело, са ги изровили и захвърлили някъде.
Чувството пред този ужасяващ факт е необяснимо. Мълчим онемели, без думи. Правим снимки за сравнение със старите фотоси. По допълнителната мазилка на каменната основа на храма търсим знаци от издълбаните преди 102 години имена на погребаните. Откриваме вдлъбнати остатъци от малки кръстове и чертички от букви. Не знаем олеква ли ни от това или още повече боли. Невероятно колко усилия е положила измислената македонска държава, за да заличи от лицето на земята падналите в бой български войници и офицери. Брутално кощунство! Как изобщо човек би дръзнал да извърши това!
А най-отвратителното е, че "заличеният" в Щипско български войвода е посветил 16 години от живота си, жертвайки семейство и деца в Северна България, за да освободи прадедите на същите тези скопски вандали, лишили го след век от гроб.
Групата от Дерманци не остава незабелязана. Негодуваме, спорим на площада със старите снимки в ръце, разпалени сме. Чудим се къде да поднесем венеца. Ако го положим на мястото на предполагаемия му гроб, рискуваме шовинисти веднага да го изхвърлят. Палим свещи в памет на 19-те герои в параклис до църквата, изброяваме ги поименно. Отнякъде се появява клисарят - мрачен и мълчалив, пита ни какво искаме. След като му обясняваме, става по-враждебен. Обяснява ни лаконично, че храмът е затворен и работи само в събота и неделя. Съветва ни да питаме свещеника, ако дойде, ама и той едва ли щял да знае нещо за гробовете. Малко по-късно попът изникна от някъде, но и той не е от приказливите. Казва ни, че нямал време и бърза за сватба. Събираме му пари, за да спомене Чернопеев и загиналите му другари от полка в съботната литургия. Обещава ни.
На тръгване минаваме покрай издигнатия от другата страна на храма величествен паметник на Гоце Делчев - някогашния съратник на Чернопеев във ВМРО. Нелепо е, че Република Македония е отдала почит към националния си герой - техният "Левски", само на метри от заличения гроб на българския войвода Христо Чернопеев.
Бизнесменът от Дерманци Марин Гаврилов разказа, че от няколко години преговаря с властите в Щип за поставяне на паметна плоча на Чернопеев на стената на църквата, където е бил гробът му. За момент дори е щял да успее, след като преди година Общинският съвет в Щип взема решение за паметната плоча. Когато обаче надписът е готов, Общинският съвет възразява и отменя решението си. Ако България е държава, трябва да повдигне въпроса пред властите в Скопие.