15 Декември 2018събота21:44 ч.

Възможна ли е лява революция в САЩ?

Американският избирател все по-често гласува за хора, определящи се като социалисти

/ брой: 156

автор:Георги Христов

visibility 358

Когато споменем "социалист" в американски контекст, всички си представят сенатора от щата Върмонт Бърни Сандърс. Въпреки световната слава, която той придоби покрай битката си с Хилъри Клинтън за номинацията на Демократическата партия за президентските избори през 2016 г. обаче, Сандърс е разглеждан по-скоро като екзотично изключение в американския политически пейзаж, а не като представител на масирано течение. И това наистина е така – много често Сандърс се оказва в ролята на самотния войн сред своите колеги. Но самият факт, че не особено известен кандидат успя да се бори с абсолютния – поне според медиите и експертите – фаворит Клинтън до последната права, показва, че идеята за социализъм, демонизирана в продължение на десетилетия в американската публична среда, никак не е чужда за милиони американци. 
Тази есен в САЩ отново ще има избори – така наречените "мидтърмс". Това са междинни избори, които се възприемат като лакмус за политиката на президента и управляващото мнозинство в двете камари на американския парламент преди следващите президентски избори, които, както знаем, са основното политическо събитие отвъд океана. Резултатите от тези избори дават най-добрата оценка на свършеното за първите две години на мандата и разкриват тенденциите в настроенията на избирателите по-добре и по-достоверно от всякакви социологически проучвания. За да се стигне обаче до окончателната победа и място в Конгреса или Сената, често кандидатите трябва да преминат поне две нива на селекция – вътрешнопартийни избори и чак след това победителят се изправя срещу съперниците си от други партии. Разбира се, основната борба по традиция е между Демократическата и Републиканската партия, а всички останали са само декор в пейзажа и тази година едва ли ще бъде по-различно.
И въпреки това изненади се случват. Такъв е случаят с 28-годишната Александрия Окасио-Кортес, кандидат за демократическата номинация за Конгреса от нюйоркския 14-и избирателен район, който обхваща известния квартал Бронкс. Въпреки че Ню Йорк е градът на Уол Стрийт, Бронкс е едно много различно място от лъскавия Манхатън. Бронкс е квартал с много бедни и с много имигранти. Бронкс е място, където американската мечта не е точно като в холивудските филми. Бронкс е реалният свят отвъд телевизията и киното.

От бара до Конгреса

Окасио-Кортес е родена именно там в семейство от средната класа с корени от Латинска Америка. Бащата на Окасио-Кортес е архитект, което все пак осигурява сравнително добър живот на семейството. Окасио-Кортес показва и интелектуални заложби, което й осигурява стипендия в Бостънския университет, добро образование и диплома по икономика и международни отношения. Всичко това обаче се променя рязко през 2008 г., когато баща й умира от рак на белия дроб. Това е годината на голямата финансова криза, а Окасио-Кортес е принудена да работи почти денонощно, за да може да изплаща ипотеката на фамилното жилище. След като завършва образованието си, се налага младата жена да работи като барманка и сервитьорка в различни заведения, а майка й чисти домовете на по-заможни нюйоркчани и дори става шофьор на училищен автобус. Всичко това (а вероятно и възможността да се запознае с опита на страни като Куба и Венецуела) формира политическите й възгледи вляво и тя се определя като "демократичен социалист".
През 2016 г. Окасио-Кортес е един от активистите в кампанията на Бърни Сандърс за президентските избори, а след това започва да пътува из страната и да се среща с други активисти. В свое интервю тя разказва, че тази обиколка е била повратната точка за нея, тъй като до този момент е смятала, че успешна кампания може да се проведе само ако имаш много пари, социално влияние и власт. Но срещата с хора, които "залагат целия си живот и всичко, което имат, в борбата за запазването на своите общности", я кара да започне да мисли за своя собствен квартал.
14-и избирателен район се представлява от Джо Краули, който повече от 20 години представлява различни райони на Ню Йорк, а специално в този е от 2013 г. Личността на Краули рязко контрастира с демографията на района – той е бял, заможен, професионален политик, с много връзки и власт. Ситуацията напомня българската комедия с покойния Тодор Колев "Господин за един ден" – депутатът идва, говори, а след това отново се връща към охолния си живот и благините на голямата политика. Нещо повече – както почти всички представители на Демократическата партия, Джо Краули е либерал. И макар в Америка либералите да се смятат за леви, тяхната допирна точка с лявото е т. нар. политика на идентичността, т. е. защитата на малцинствата (расови, религиозни, сексуални). В икономически план обаче либералите са просто едни неолиберали. Но точно икономическите проблеми са голямата грижа на хората и затова Демократическата партия, отказвайки да се занимава с тях, изпада във все по-голяма криза. А Хилъри Клинтън е може би най-добрата илюстрация на разрива между гласоподавателите и тези, които уж трябва да ги представляват и защитават интересите им.
Така че, когато на сцената се появява младата, енергична и говореща на техния език Александрия Окасио-Кортес, голяма част от жителите на Бронкс най-накрая виждат избор. Средствата за кампанията й са събрани предимно от малки дарения на местни хора, докато тези на противника са предимно от големи корпорации, които после разчитат на неговия глас в Конгреса. С платформа, която се обявява за държавно здравеопазване за всички, безплатно висше образование, федерални програми за гарантирана заетост, край на частните затвори и по-строг контрол върху притежанието и носене на оръжие, Окасио-Кортес спечели с 57% от гласовете срещу 42% за нейния противник и така го лиши от мястото му.

Една жена срещу върхушката


Но победата не идва лесно. Освен чрез парите на богатите донори Краули е подкрепен и от практически цялата върхушка на партията, а медиите постоянно "пропускат" да отразят кампанията й. Изразходваните средства от страна на Краули са 18 пъти повече от тези на Окасио-Кортес. Но всичко това се оказва безсилно пред ентусиазираните жители на Бронкс, много от които се записват като доброволци и вървят неуморно от врата на врата, за да убеждават съседите си да гласуват за Окасио-Кортес. Самоувереността на Краули също допринася за загубата си, след като по време на дебатите е твърде неубедителен и разчита на общи приказки, а на един от тях дори не се явява и изпраща свой заместник. Впечатлението от посланията на Окасио-Кортес е толкова силно, че речникът "Мериам-Уебстър" отбелязва, че търсенето на думата "социализъм" онлайн нараства с 1500% след победата й.
Загубата на Краули е голям шок за американската политика, защото това е четвъртият по ранг демократ в йерархията на партията. Победата на Окасио-Кортес също така ясно показва, че американските избиратели вече не се идентифицират с посланията и програмата на демократите. Неолибералните политики на уж лявата партия, започнали още от времето на Бил Клинтън и ревностно защитавани и досега от демократи като съпругата му Хилъри, оставиха милиони американци в блатото на бедността. Бедните квартали на Ню Йорк като Бронкс са едно от местата, където това се усеща особено остро. Появата на Сандърс, Окасио-Кортес и други е революция вътре в самата партия, която има за цел един закъснял, но въпреки това много необходим ляв завой.
Колкото и невероятно да звучи, неслучайно най-бързо разрастващото се течение в американската политика в момента е именно това, което там наричат демократичен социализъм. Погледнато от Европа, това е една доста умерена лява политика, следваща принципите на социалната държава, които доминират на нашия континент от десетилетия и които тук се приемат за нещо съвсем нормално.
Не така стоят обаче нещата отвъд океана, в Меката на капитализма. Там, където здравеопазването, образованието, транспортът и дори затворите са най-вече в частни ръце, социалната роля на държавата в осигуряването на добруването на гражданите е нещо като табу и веднага предизвиква обвинения в "комунизъм". Това се случва и с Окасио-Кортес - медиите на републиканците веднага започнаха да чертаят апокалиптични картини, ако тя спечели. Наистина за американската върхушка е трудно да обясни възхода на левите идеи, след като СССР беше разгромен, а някои дори обявиха "края на историята". Но може би най-добрият отговор дойде от един от избирателите от Бронкс, който заяви пред медиите след вота, че американците започват да се обръщат към социализма не заради някаква пропаганда или нещо друго, а защото осъзнават, че не е необходимо огромни групи хора да живеят в бедност и мизерия.
На 6 ноември Александрия Окасио-Кортес ще се яви на същинските избори срещу кандидат на Републиканската партия, но този път тя е в ролята на фаворита за място в Конгреса на САЩ. Победата на вътрешните избори вече й осигури национална и международна слава, а благодарение на хора като нея и Бърни Сандърс табуто върху левите идеи е на път да бъде разрушено. Още повече че и други кандидати с подобна програма печелят все повече подкрепа сред редовите американци. И кой знае, Америка може би някой ден ще се сдобие с истинска социалистическа партия.

Стотици почетоха паметта на шестте ястребинчета

автор:Дума

visibility 30

Президентът даде Бюджет 2019 на Конституционния съд

автор:Дума

visibility 546

ВСС даде Лозан Панов на Инспектората

автор:Дума

visibility 346

"Малки призми" сменят "рибните перки" по "Графа"

автор:Дума

visibility 348

Швеция свали цената за Грипените

автор:Дума

visibility 210

Месото и хлябът поскъпват след Нова година

автор:Дума

visibility 390

/ брой: 243

Кутия цигари поглъща 17% от дневния доход на българина

автор:Дума

visibility 301

/ брой: 243

16 000 "жълти жилетки" отново заляха улиците на Франция

автор:Дума

visibility 2

Франция очаква нови погроми на "жълтите жилетки"

автор:Дума

visibility 122

Косово ще прави армия

автор:Дума

visibility 273

ЕС удължи санкциите срещу Русия

автор:Дума

visibility 274

Косово се разпада на две?

автор:Дума

visibility 267

Гафа за "Графа" и покрусеният Крусев

автор:Деси Велева

visibility 638

/ брой: 243

Независимият зависим

автор:Евгени Гаврилов

visibility 438

/ брой: 243

Да почетем ястребинчетата заедно!

автор:Дума

visibility 507

/ брой: 243