"Шеф, все пропало"

Десет дни преди срещата на американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин в Хелзинки, двама британски граждани от Еймсбъри, уж случайно намериха флакон с "Новичок", отровиха се и сега Чарли Роули и Даун Стърджис са в критично състояние в същата болница, където преди месеци беряха душа Юлия и Сергей Скрипал. Събитията пак се случват близо до британската военна химическа лаборатория в Портър Даун и Великобритания пак иска обяснения от Русия, въпреки че този път от Лондон побързаха да обявят, че руснаците нямат непосредствено отношение към поредното отравяне с "Новичок".
Не е ясно кое е по-тревожещо в случая - продължаващото тровене на британски граждани с една и съща химическа отрова, в един и същи район (все около една и съща химическа лаборатория) или трагичната липса на фантазия у правителството на Тереза Мей. Съмняващите се във вината на Русия за отравянето на семейство Скрипал и без това не са малко, а след новия случай, който се развива по същата схема, нищо чудно техният брой да се увеличи още повече поради все по-силни подозрения, че британските власти използват темата с химическото оръжие не просто, за да вредят на Русия, а да

пречат на нормализацията

на отношенията между Москва и другите световни столици.
Десетината дни преди срещата в Хелзинки са напълно достатъчни, за да се разпали нова информационна истерия, чийто главен рецепиент ще бъде не редовият европеец, пред когото и без това всеки ден развяват плашилото "Русия", а президентът на САЩ. Така вместо в разведрената атмосфера на твърде удачно протичащото за Русия световно първенство по футбол, срещата на върха ще протича в удушливите изпарения на "Новичок" и поредната порция, ако не обвинения то лошо скривани намеци към Москва.
Правителствата на редица западни страни, сред които и Великобритания, не крият крайното си притеснение от предстоящата среща Тръмп-Путин. Грандът на британската преса "Таймс" би тревога, като съобщи, че министри от кабинета на Мей се опасяват, да не би Тръмп да подрони НАТО като отмени планирани военни учения и да обезсмисли с преговорите си отговора на това, което те наричат "руска агресия". "Ню Йорк таймс" приглася на британските си колеги. Според американското издание членове на НАТО били обезпокоени, че срещата между Путин и Тръмп ще бъде приятелска, което, смятат те, е голям проблем на фона на проблемите между САЩ и западноевропейските им партньори. Бившият посланик на САШ в Русия Майкъл Макфол също се е покатерил на барикадата: "Боя се, че готовността да се разбере с Путин (Тръмп-бел.ред.) може да бъде повод за отстъпки, които да не отговорят на американския национален интерес. Ако той засипе Путин с похвали, както направи с Ким Чен Ун, това ще е гигантска победа за Путин. Това е всичко, което е нужно на Путин, за да обяви срещата за успех", казва бившият посланик на САЩ пред "Ню Йорк таймс".
Примитивността в съжденията на Макфол може да обясни защо предишната демократическа администрация на Барак Обама имаше неадекватна политика спрямо Русия, но тя е нагледен пример за жестокото противопоставяне вътре в американската политическа система, което дава отражение и върху световните дела. Макфол далече не е сам в това мислене. То е преобладаващо не само в САЩ, но и в редица държави в Източна Европа където дори минимално подобряване на отношенията между двете велики сили ще бъде разглеждано като

поражение за самите тях

с далеко отиващи последици. Полша, Литва, Латвия, Естония, Румъния, Хърватия, България са все държави, които разглеждат връзките си с САЩ като жизненоважни за оцеляването на политическата прослойка. Отношенията между Москва и Вашингтон достигнаха до такова ниско ниво не само заради деградацията на Украйна, вината за което двете велики сили си приписват взаимно. Прибалтика и Полша, а и дори Румъния позволиха, дори поискаха, историческата им русофобия да бъде експлоатирана, но не в тяхна полза, а в полза на американските им ментори. Те заложиха прекалено много не просто на русофобията си, а на конкретен модел в американската политика, чието отрицание сега е Доналд Тръмп. Сега се страхуват, че техният интерес няма да съвпадне с американския и може да изпаднат в положението на влошени отношения с две велики сили едновременно, което при вътрешната им политическа и икономическа нестабилност е крайно неблагоприятно.
Държавният секретар на Полша Анна Мария Андерс, цитирана от РИА "Новости", е прелестно откровена: "Ние сме обезпокоени. Ние еднозначно сме обезпокоени. Ние сме обезпокоени, защото е невъзможно да се предскаже какво ще бъде казано. Путин може да бъде много очарователен и въпросът е в това как нашият президент (Тръмп-бел.ред) ще реагира". Полската чиновничка вероятно неволно, но нанася обида на американския президент, като намеква, че той не е достатъчно разумен, за да води подобни преговори. Впрочем нейният тон е напълно в унисон с покровителствено-пренебрежителното отношение на либералните среди към Доналд Тръмп и способността му да "сключва добри сделки", както той се изразява.
Всички политици от Източна Европа, а и присъдружните им журналисти и общественици, които съзират в опитите на Тръмп за някакъв диалог с Русия, заплаха за себе си, обаче трябва да си спомнят един подслушан през януари-февруари 2014 г. разговор на тогавашния полски външен министър Радослав Сикорски, публикуван от списанието "Впрост". Като се обръща към своя събеседник финансовият министър Яцек Росковски, първият дипломат на Полша, казва: "Знаеш ли защо полско-американският съюз нищо не струва. Той дори е вреден, защото създава фалшиво чувство за безопасност у Полша... Така ще се скараме с Германия и Русия и ще смятаме, че всичко е супер, защото... на американците като глупаци. Като последни глупаци". На мястото на многоточието Сикорски използва вулгарна дума обозначаваща орална любов. От дистанцията на времето виждаме, че Радослав Сикорски, който много трудно може да бъде заподозрян в симпатии към Русия, е успял сравнително точно да предвиди развитието на ситуацията след началото на украинската криза.
 
Предистеричната ситуация

в политически кръгове и медиите в навечерието на срещата в Хелзинки на 16 юли бе доста удачно сравнена от руския публицист Максим Соколов със знаменитата реплика от комедийния филм "Диамантената ръка" - "Шеф, все пропало" ("Шефе, всичко пропадна"), произнесена от пишман-бандитите. За типажа на държавния секретар Анна Мария Андерс е политически смъртоносно всяко затопляне на отношенията между САЩ и Русия, дори то да се изразя в чисто статусни неща като възстановяване на броя на работещите в двете посолства, връщането на руските консулства. Това неизбежно ще бъде изтълкувано като "началото на края" за западната доминация от хистерични коментатори. Едва ли има нещо по-далече от истината в момента, но ако някои полици и журналисти искат да се тресат като желе в чиния заради страховете си от фантомната руска заплаха и от гняв към "глупавия Тръмп", никой не може да им помогне. На фона на хора в хватката на тежка обсесия от Русия, Доналд Тръмп изглежда напълно здравомислещ, въпреки че е обвиняван във всички смъртни грехове. Както казват герои в "Диамантената ръка": "Льолик, но това е неестетично… - Затова пък е евтино, надеждно и практично!"
В петък, по време на реч пред хора от град Грейт Фолс, Монтана, президентът Доналд Тръмп каза, цитиран от телевизия "Фокс Нюз": "Всеки път, когато им предлагам нещо (става дума за вноските за НАТО-бел. ред.) те казват: "Вижте го, то е сърдит на НАТО и вероятно обича Русия". "Аз обичам Русия... Ще се срещна с президента Путин следващата седмица и имам намерение да се разбера с Русия, да се разбера с Китой и с другите страни. Това е добро дело, не е лошо".
Не бива да се вярва на всяка дума на Тръмп. Той е бизнесмен и като президент използва бизнес подходи, преди преговори казва това, което искат да чуят неговите събеседници. Нямаме никаква представа какво ще се случи на 16 юли в Хелзинки, но самият факт на провеждането на нарочна среща на върха Русия-САЩ е много добър знак. Той показва, че президентът на най-могъщата държава в света вижда, че силата на САЩ има ограничения, които изискват от него да се договаря с Русия, за да не излезнат нещата извън контрол. Тръмп проявява в случая точно този здрав разум, който имплицитно му отказва полският политик. Дори да не последва нищо конкретно от срещата му с Путин, точно надделяването на здравия разум е онова, от което светът има нужда днес.