19 Декември 2018сряда08:50 ч.

Северна Македония се пръкна на българска земя

Има ли страната ни гаранции за отстояване на историческото ни минало и съхранение на българската идентичност

/ брой: 121

автор:Зорница Илиева

visibility 734

Договорът между Скопие и Атина за ново име на Македония осигурява на нейния премиер Зоран Заев политическо бъдеще в личен и партиен план. Датите за получаване на покана на членство в НАТО (11-12 юли) и решение за започване на преговорен процес за членство в ЕС (28 юни) са достатъчно условие, за да се гарантира не само "стратегическо партньорство между Македония и Гърция", не само да се заяви приятелство на високо ниво, но и да се говори за "историческа победа" и "постигнахме защита на идентичността за векове" (Зоран Заев в Собранието).
Ние можем да се утешим с факта, че подписите под това споразумение между Атина и Скопие се извърши на историческо българско място, каквото е село Нивици (Псаредес) на Преспанското езеро, недалеч от гроба на Цар Самуил, на остров "Св. Ахил", където е и базиликата от Първото българско царство. Разбира се, че България приветства споразумението и се надява то да допринесе за стабилността на региона. Само не става ясно дали и ние ще сме задължени да наричаме Кукуш Килкис, защото там са родени и Гоце Делчев, и Христо Смирненски например. Това всъщност са условия за Македония, те да му мислят, но в стратегически план

България се отдалечава още повече от корените си

каквото и друго да ни внушават новите космополити у нас.
Разбрахме, че Договорът ни с Македония от 1 август м.г. гарантира териториалната ни цялост, т.е. Скопие няма как да има претенции към Пиринска Македония например. Независимо, че на север е и Благоевградският окръг. Не се разбра обаче има ли страната ни гаранции за отстояване на нашето историческо минало и истина, за съхраняване на българската идентичност в Македония или ще защитим интереси, когато започне преговорният процес на Македония за членство в ЕС? Тогава при всяка отворена глава ще можем да поставяме свои условия. Сигурно ще се разчита и на сформираната съгласно условията на Договора за сътрудничество между София и Скопие комисия, която да съгласува взаимно приемливи позиции относно деформациите в   представянето на историческата истина в Македония, която засяга нашата история и национални герои. Известна е практиката комисиите да протакат, да отлагат или размиват с мъгляви тълкувания дадени исторически факти, които не устройват политиките на изпратилите ги да заседават. Като прехвърлиха тежестта на проблема на историците, управляващите в Македония и България съдействаха за постигане на цели като членство в НАТО например. Защото се бърза с конкретна дата, за да се оформи окончателно онзи военен обръч около Русия, който да я изолира и да я свие без влияние в декларирани нейни зони на сигурност. Каквато зона Балканите винаги са били за нея по исторически, културни, религиозни и стратегически причини. Страхът, че Китай ще използва бедните балкански страни, за да ускори своя "един пояс, един път", с който да реализира стратегия за достъп до богата Европа, също ускорява процеси и политики. В цялата тази суматоха от прескачане на геополитически играчи на Балканския полуостров, гърците като по-практични и с богат византийски опит  постигнаха своето при подписване на самото споразумение за името със Скопие. Гарантират си не само отказ от "архаизацията", както се изразява македонският външен министър, но и редица други искания, конкретно посочени в самия договор. Включително и за използването на гръцките наименования на селища като Лерин (Флорина), Костур (Костурия), Воден (Едеса) и т.н. Връзката с наша история ще се загуби окончателно. Нашите репортери, отразяващи "историческото споразумение" в Нивици, не си позволиха да  използват това име, а само Псаредес. 
Прав е в. "Катимерини", когато коментира  "Денят след Преспанския договор". За изданието този договор дава идеална възможност

"Гърция да застане начело на Западните Балкани

постилайки евроатлантическия път за северната съседка". Нямало време за губене, защото "трябва да се балансира турското проникване в Северна Македония", което допълва думи на Никос Кодзиас, че "по-добре Македония да бъде наш приятел, отколкото да стане част от Велика България". Дали обаче има българин, който да си мисли, че ние сме в състояние на "Велика България"?
Сега е ред на Македония (на 11-12 юли) да бъде поканена за започване на процес за членство в НАТО. Няма спор, че  политическата обстановка в страната е достатъчно напрегната и предстои дълъг път със сътресения. Споразумението с Гърция допълнително раздели македонското общество,

но този път и сред православните

Едните го определят за "предателство", а другите - за исторически успех. Албанците, разбираемо, се интересуват само от членство в НАТО и името за тях е "несъстоятелен проблем". С гласовете на всички албански партии в Собранието споразумението с Гърция бе ратифицирано без проблеми - 69 гласа "за" (от 120 депутати общо) при неучастие в гласуването на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Протестните митинги на възразяващите срещу промяната на името на страната не се приемат за сериозна заплаха за управлението. То е в еуфория и е убедено, че "гражданският сектор ще подкрепи евроатлантическото бъдеще на Македония" и ще гласува утвърдително на предвиждания за 8 септември референдум за името. Спори се дали референдумът да е с консултативен или задължителен  характер. Управляващите социалдемократи разчитат, че поне половината от православните и 100% от албанците ще бъдат "за" на този референдум. Опозицията в лицето на лидера на ВМРО-ДПМНЕ, Християн Мицковски, казва, че "има съмнения за достоверност на резултатите" и разчита, че участниците в референдума ще са под 50%, което ще означава, той "няма да мине".  Това на фона на твърдения на някои коментатори в Скопие, че "ЕС се размахва като морков, за да се прокара членството в НАТО", което  не е най-популярната идея в Македония. Но решението за започване на преговорен процес с Брюксел за членство не е в кърпа вързано поради заявени позиции на Франция, Холандия и Австрия относно разширяването на ЕС на този етап. Условието първо да се реформира ЕС, а после да се разширява към проблемните Балкани, превръща преговорния процес в "бъдеще несигурно". Поне за следващите 10-20 години. И не само за Македония от региона на Западните Балкани.
Не е сигурно, че православните в Македония ще се вслушат масово в искането за подкрепа за договореното име Северна Македония. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, всъщност спечелила последните парламентарни избори, категорично призовава за "не" на този референдум

и обвинява управляващите в предателство


Президентът Георге Иванов е заплашен с "импийчмънт", ако продължава да спира процеса за утвърждаване на споразумението с Гърция. Той вече заяви, че ще наложи "вето" на ратификацията в Собранието, както го направи за приемането на албанския език за "държавнотворен", и това ще наложи процедурата да се повтори. Промяната на конституцията, договорено с Гърция в споразумението за името, не се приема от президента.
А само след промяна на македонската конституция гръцкият парламент ще гласува за договора и той ще влезе в сила. Тогава и НАТО ще може да каже, че Македония ще е 30-я член на Алианса. Дълъг път с неясен на този етап изход. Дали "Заев е цунами, което опустошава Македония икономически и политически" или че "Мицковски е толкова мек, че не е правилният човек, който трябва да води ВМРО-ДПМНЕ в такива ключови за Македония времена" е част от вътрешнополитическия пейзаж на Вардара днес. Същественото е, че обществото е разделено, стабилността не изглежда реална, а външните сили търсят предимно своя интерес. Както винаги.
В това време българите все още чакат пояснение от нашите компетентни институции относно нашите договорености с Македония. Не се разбра дали и на паметниците на наши герои в центъра на Скопие ще се сложат пояснителни табели за тяхната националност, която са декларирали в известни исторически документи. Така, както са договорили гърците за паметниците на Александър и Филип Македонски. Дали е приемливо за българското общество казаното от външния министър Никола Димитров, че "гражданите на Македония са славяни", че "езикът е един от южнославянските езици, както е и нашата култура и традиция"? Да се избягва конкретен отговор на въпрос за началото на македонската история  и да се прехвърля отговора върху историците дали е далновидно по отношение на нашите интереси и защита на нашето историческо наследство и население в Македония?

По тези теми Заев и Димитров шикалкавят

- ту признават наше общо минало, поднасяйки венци на паметници на исторически личности като Цар Самуил, ту се отричат с мъгляви фрази за славянски корени и "работа на историците".
Добре, Македония не ни е вече кауза, не робуваме на отживелици като българска идентичност на Вардара. Но на Балканите се ценят силните, умеещите да налагат волята си, онези, които остават верни на традиции, история и родни ценности. Затова не се приемат с възторг и разни т.нар. джендър политики. Кой каза, че да отстояваш теза "един народ в две държави" е грешен ход и противоречи на геополитическа ориентация? Та геополитическите играчи не се интересуват от нашата история, нрави и традиции. Защо да не подкрепят наша историческа истина, ако тя не им бърка членството в НАТО например? Не стана ясно дали сме поставяли такова условие. Но едни разединени общества, конфликтни политически сили, натиквана в ъгъла православна църква, уязвими с миналото си политици и отказващи се от предците си народи могат да имат като последица разпад на самата държавност. Това устройва ли ни?
 

ЕК не е искала приватизация на "Булгартрансгаз"

автор:Дума

visibility 1

Нощният труд остава 25 стотинки

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 246

БСП: Чии интереси обслужва КЕВР?

автор:Павлета Давидова

visibility 83

/ брой: 246

За 10 години тежките престъпления нарастват

автор:Дума

visibility 44

/ брой: 246

Проблемът "Зелена карта" може да ни спре за Шенген

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 246

Жирардели не казва от кого е купил "Юлен"

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 246

Разрешиха на Банка ДСК да купи Сосиете

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 246

Само 12% от българите планират зимна ваканция

автор:Дума

visibility 35

/ брой: 246

ООН одобри вредната политика на Киев

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 246

Хиляди унгарци отново протестираха срещу Орбан

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 246

Путин предупреди за крах на световната сигурност

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 246

Гласуват "Брекзит" след месец

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 246