13 Ноември 2018вторник01:36 ч.

Интервю

Н.Пр. Анатолий Макаров: Космосът зададе тон за сътрудничество между държавите

Лесно е да разрушиш сигурността, създавана с години, но колосални усилия трябват, за да се възстанови изгубеното доверие, казва посланикът на Русия в България

/ брой: 70

автор:Велиана Христова

visibility 724


"На нито една уважаваща себе си държава няма да й хареса, когато й извиват ръцете и я принуждават да отстъпи от националните интереси в името на прословутата солидарност, основана на голословни, че и на съвсем истерични твърдения."


- В разговор за Космоса неотдавна споменах, че с тази тема е добре да се заемем по-близо до 12 април, а журналистка от една българска телевизия ме попита какво се е случило на 12 април. Ваше Превъзходителство, какво е според вас значението днес на Деня на космонавтиката за Русия, за България и за целия свят?
- Според мен 12 април, който в Русия се отбелязва като Ден на космонавтиката, е нещо повече от просто паметна дата, обозначаваща първия полет на човека в Космоса. Това е празник от световен, общопланетарен мащаб, който ни напомня за това, че човешкият гений и героизъм са безгранични. Преди 57 години подвигът на Юрий Гагарин, станал възможен благодарение на конструктора Сергей Корольов, раздели историята на "до" и "след". Той разшири нашите хоризонти и доказа, че човечеството, ако се изразим с думите на Константин Циолковски, "израсна от люлката", в която се е намирало хилядолетия наред.
Не е чудно, че 12 април, който е обявен от ООН за Международен ден на полета на човек в Космоса, днес се празнува в целия свят, а паметници на нашия знаменит съотечественик - космическия първопроходец Гагарин, има на всички континенти. В това отношение и България не е изключение - тук помнят посещенията му в София и Пловдив, в много градове на името на съветския космонавт са наречени улици и училища, в негова чест са издигнати паметници и мемориали. Така тази година например в гр. Банкя ние ще проведем паметна церемония с участието не само на официални лица, но и на младежта.
- Пренася ли се днешният безпрецедентен натиск на Запада срещу Русия и в космическата област? Това територия на съперничеството ли е или територия на сътрудничеството? Още повече че и в момента руснаци и американци работят заедно на Международната космическа станция?
- След края на Втората световна война космическата надпревара наистина започна като военна и идеологическа. Въпреки че именно тогава - в епохата на студената война, на борда на скачилите се "Съюз" и "Аполо" се състоя първото  ръкостискане между съветски и американски граждани в Космоса, което зададе единствено правилния вектор за по-нататъшното усвояване на околоземното пространство. По мнението на мнозинството експерти от отрасъла в момента областта на космическите изследвания придоби съвсем мирно, научно-техническо измерение, за което не може да не се радваме.
Въпреки санкционните, пропагандните, а в  последно време и дипломатически войни Космосът демонстрира в добрия смисъл на думата взаимовръзките и взаимозависимостите между страните. Ами, на борда на МКС няма граници, няма паспорти и визи и на разстояние от неколкостотин километра над Земята, далеч от каквито и да било политически конфликти, заедно работят за общия резултат космонавти, представители на най-различни нации.
Нещо повече, Космосът е една от тези немногобройни области на сътрудничеството между Русия и Запада, които не претърпяха негативни промени в последните години. Ние, както и досега, сме единствената страна, която осъществява доставянето на орбита на екипажите на космическата станция. Нашите предприятия активно си сътрудничат с американския "Боинг", доставят в САЩ ракетни двигатели и компоненти. А съвсем наскоро "Роскосмос" получи най-крупния в историята търговски договор за извеждането на над 20 спътници за връзка на една британска телекомуникационна компания.
- Историята на руско-българското космическо сътрудничество се измерва с десетилетия. А какви са според вас неговото актуално състояние днес и перспективите за по-нататъшно развитие?
- Нашето взаимодействие в Космоса има много богата и славна история, изпълнена не само с върхови открития, но и с наистина героични подвизи, достойни да бъдат възпети от кинематографите. Да вземем само съвместната експедиция на Николай Рукавишников и първия български космонавт Георги Иванов през далечната 1979 г., която едва не завърши с трагедия.
Ако говорим за най-ярките страници на нашето дълголетно и - подчертавам, взаимноизгодно сътрудничество, това са преди всичко изстрелването на първия български спътник "Интеркосмос-България-1300" и споменатият полет на Георги Иванов, който направи от вашата страна шеста космическа държава в света. Разбира се, това е и твърде наситената в научен план мисия на Александър Александров на станцията "Мир" в рамките на съветско-българския проект със символичното название "Шипка".
Днес нашите страни работят една с друга вече в многостранни формати. В частност, в рамките на руско-европейската програма "ЕкзоМарс" за изследване на Червената планета беше изведен автоматизиран апарат с български радиометричен прибор на борда. Така че руско-българското космическо сътрудничество не е останало в миналото и, надявам се, ще продължи и в бъдеще.
- Въвеждането в действие на космодрума "Восточный" открива нов етап в постиженията на Русия в областта на усвояването на околоземното пространство. Разкажете накратко има ли вашата страна планове за далечни космически мисии?
- Построяването и въвеждането в действие на собствен космодрум с гражданско предназначение е един от приоритетите в отечествената космическа политика. На сегашния момент "Восточный" е най-съвременната и технологична площадка в света и на нея вече са проведени изпитания на стартовото съоръжение за ракети със средна мощност. Изгражда се комплекс за тежки ракети, а в перспектива - и за свръхтежки, които може би ще отворят пътя към далечния Космос.
Тази година ще бъде сериозно увеличен броят на гражданските полети и ние ще можем да се преборим да излезем по този показател на второ място след американците. В съответствие с Федералната космическа програма до 2025 г. ние възнамеряваме да разширим радикално орбиталната групировка от спътници за информационно-комуникационни връзки, а също - да разгърнем мащабна научна инфраструктура. В плановете на Русия влиза по-нататъшното развитие на пилотираната космонавтика, в това число - с цел изучаване на Луната, разширяване на руския сегмент на МКС и създаване на нов пилотиран блок "Федерация".
- Няма как да не ви попитам, все по-ясно става, че "отравянето" на Скрипал бе чиста проба провокация. И целта й е да бъде откъсната Европа от Русия. Вашата прогноза: възможно ли е такова начинание да пожъне успех и как трябва да се действа, за да се провалят подобни пагубни и за двете страни опити?
- Радва ме да чуя, че вие също смятате т.нар. случай "Скрипал" за истинска и най-безпардонна провокация. Аз следя внимателно какво се говори в българските медии, какво се пише във вестниците и не може да не ме радва, че истински мислещите хора "не клъвнаха" на тази история. В частност, много свестни, а главно - доказателствени, материали подготви вашата колежка Велислава Дърева - у този, който им е обърнал внимание, едва ли са останали съмнения кой е прав, а кой - виновен за днешната ситуация.
Като цяло аз съм убеден, че нашите англосаксонски партньори няма да успеят да откъснат Европа от Русия. На нито една уважаваща себе си държава няма да й хареса, когато й извиват ръцете и я принуждават да отстъпи от националните интереси в името на прословутата солидарност, основана на голословни, че и на съвсем истерични твърдения. Решението на българското правителство и позицията на редица други страни, в частност - на Австрия, показаха това прекрасно. А виж, да се върне нормалната атмосфера на международното взаимодействие наистина няма да бъде лесно.
Лесно е да разрушиш това, което се е създавало с години - цялата архитектура на сътрудничеството и сигурността, разбира се - не идеалния, но ефективно работещия международен правов режим. В същото време за възстановяване на изгубеното доверие ще трябват колосални усилия и в пъти повече време. Но главното е, че обратът трябва да стане не на геополитическата карта, а в главите на хората. Ние сме готови за конструктивно и равноправно сътрудничество. Ще чакаме кога до това ще стигнат и нашите колеги от Запада.
- Може ли да твърдим, че "доктрината за Западните Балкани" и натискът над държавите в този регион имат за цел да разгърнат дъгата на НАТО в ущърб на Русия? По какъв начин може да се съхранят традиционните икономически и културни връзки на Русия с балканските славянски и православни страни?
- Разбира се, активността на НАТО на Балканите не може да не вселява опасения. След привличането в своите редове на Черна гора, при това - без да се отчете мнението на самото население на тази страна, Северноатлантическият алианс увеличава усилията си, за да ускори процеса на присъединяване на съседна Македония. Планове от този род има и по отношение на Босна и Херцеговина. При всичко това НАТО се оказа, че не е в състояние да даде адекватен отговор на основното предизвикателство на съвременността - международния тероризъм, и се създава впечатлението, че е поставила за своя главна задача да "усвои" все нови и нови територии по пътя към Русия.
Буквално пред очите ни в последните години в пъти по-чести станаха опитите на "атлантистите" да подкопаят многовековните отношения на нашата страна с балканските държави, с които Русия я обединяват най-тесни цивилизационни, културно-исторически и духовни връзки. В много балкански столици нашите западни партньори неприкрито и в ултимативна форма призовават да се загърби нашата страна, да се въведат санкции срещу нас, да се изгонят дипломати и да се направи окончателен избор на принципа "който не е с нас, е против нас". С това се укрепват разделителните линии на континента, разклаща се архитектурата на европейската сигурност, което, съгласете се, едва ли отговаря на интересите на балканските народи.
От своя страна ние ще продължим да лансираме позитивен дневен ред в региона и гледаме на Балканите като на територия на конструктивния диалог, на взаимоизгодното сътрудничество в интерес на всички заинтересовани държави.
- След отказа на България от съвместните енергопроекти и след като Русия започна да строи АЕЦ в Турция, смятате ли, че за такива проекти като "Белене" има перспектива?
- Най-напред бих отбелязал, че диалогът в енергетиката между нашите страни продължава в нормален режим, при това виждаме конструктивен настрой у българското ръководство за реализиране на съвместни енергийни проекти.
Що се отнася до "Белене", според нас необходимостта да се строи в България втора ядрена мощност не предизвиква съмнение. Сред конкретните причини за това ще отбележа ръста на енергопотреблението на Балканите, извеждането от експлоатация на редица топлоелектрически мощности във връзка с ожесточаването на екологичните изисквания на Евросъюза и не на последно място - възможността България да реализира своя потенциал за експорт в областта на енергетиката. Както многократно бе казано, силен аргумент в полза на възобновяването на този проект е и това, че вие вече имате в ръцете си готово оборудване, построена площадка и необходимите лицензи.
Наред с това въпросът за перспективите за рестартиране на проекта за АЕЦ "Белене" е в ръцете на българското ръководство. Както знаете, решението на Народното събрание за спирането му от март 2012 г. остава в сила. От своя страна ние неведнъж сме заявявали, че в случай, ако България вземе положително решение за възобновяването на проекта, Русия ще е готова да разгледа всякакви възможности за своето участие, в това число - в качеството си на изпълнител или на един от инвеститорите.




 

Поредна вечер на протести

автор:Дума

visibility 0

Антикорупционната комисия привиква Лозан Панов

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 220

Калин Калпакчиев оглави Съюза на съдиите

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 220

Делото срещу Боршош тръгва след два месеца

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 220

КАТ вдига двойно глобите

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 220

Горанов: Данъкът за колите ще скочи въпреки протестите

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 220

Очакват лоша реколта от зърно догодина

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 220

Отварят процедури за еврофинансиране с 1,1 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 220

Ердоган: Ще продължим да работим за членство в ЕС

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 220

Демократите засилват натиска върху Тръмп

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 220

Кратки новини

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 220

Македония коригира по преспански конституцията

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 220

Има едни специалисти антикомунисти...

visibility 141

/ брой: 220

Новият краен неолиберализъм

автор:Мирослав Попов

visibility 80

/ брой: 220

САЩ: Реквием за една левица

автор:

visibility 94

/ брой: 220

Датата

автор:

visibility 25

/ брой: 220