Ще оцелее ли българското кисело мляко

В началото на месеца на общественото внимание изскочи скандал, свързан със законови промени, които, ако бъдат приети от Народното събрание, традиционни български хранителни продукти с проверено качество може да останат без защита на национално ниво и дори да изгубим изключителните права върху тях. Става въпрос за промени в Закона за марките и географските означения. Така след приемането на поправките и тяхното обнародване ще бъде прекратено действието на всички регистрации на географски означения за земеделски продукти и храни, които са били предоставени по силата на нашето законодателство. Защита няма да има за продукти като български кашкавал, българско кисело мляко, карловска луканка, българско бяло саламурено сирене, българската лютеница...
До влизането на България в Европейския съюз традиционните продукти като българско кисело мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал и други са били защитени по Лисабонската спогодба. Има обаче европейски регламент, който ни задължава да защитим тези продукти по схемите за качество. Това не е направено повече от 10 години и досега страната ни продължава да поддържа тези продукти по Лисабонската спогодба, което пък нарушава европейския регламент.
Според експертите някой в държавата или пък производителите

са проспали възможността

да защитят традиционните продукти на ниво Европейски съюз.
Българското кисело мляко например не е вписано в Европейския регистър за "Защитено географско указание". В момента освен България Япония и Финландия имат права да произвеждат българско кисело мляко. След промените в закона е възможно "българското кисело мляко" да остане само "кисело мляко".
Заявление за защита е трябвало да бъде дадено веднага след присъединяването ни към ЕС. Заради този пропуск страната ни нарушава европейското законодателство и ЕК готви наказателна процедура срещу България. Сега има три възможности. Първата е да продължим да поддържаме същия регистър по спогодбата и да плащаме глоби. При глобите се заплаща еднократно около 100 хил. евро, а след това


глобата е между 15 хил. и 40 хил. евро на ден

обясни българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите Момчил Неков. Втората възможност е да падне защитата. Това обаче означава, че ще загубим правата за производство на тези световноизвестни продукти, с които България е известна по света - българско кисело мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал. И третата възможност е тези продукти да бъдат по най-бързия начин защитени със съдействието и подкрепата на Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на икономиката.
Ако защитата падне, гърците могат да защитят гръцкото кисело мляко и ние няма да можем да ползваме наименованието българско кисело мляко. Европейската схема за качество има предимството, защото защитата е не само на национално, но и на европейско ниво, също и гаранцията за качество. Отдавна е трябвало сдружение от поне три производителя да подаде заявление в Министерството на земеделието, което да препрати заявлението на ЕК. Нямало е национална стратегия и производителите не са се сдружили.

Изтекли са всички дерогации и ЕК върви към санкции


спрямо България, прогнозира евродепутатът Неков. Има само два български продукта, вписани в този регистър - розовото масло и горнооряховския суджук. За сравнение - Италия е защитила над 300 продукта, Гърция - 106. Според Момчил Неков България има последна възможност да защити като традиционен продукт българското кисело мляко. Ако пропуснем тази възможност, няма да имаме друга, предупреди евродепутатът.
Неков дори се срещна с министъра на икономиката Емил Караниколов и министъра на земеделието Румен Порожанов във връзка с казуса за защита на българското кисело мляко и другите традиционни наши продукти. Той съобщи, че е постигнато единно мнение, че по въпроса трябва да се действа бързо, за да се защитят българските традиционни продукти. Самият той се е ангажирал с подкрепа и съдействие по казуса на европейско ниво.
Единственото, което Порожанов спомена по тази тема, бе при едно официално откриване, където заяви, че МЗХГ насърчава земеделските производители да се сдружават и да се възползват от възможностите за регистрация на европейско ниво на продукти със защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер. Толкоз.
 А промените в Закона за марките и географските означения са изготвени и предложени от МС още през ноември миналата година. Според мотивите промените са изготвени заради постъпило запитване от ЕК за поддържането на национална закрила на географските означения за земеделски продукти и храни. Според съобщението на МС "поправките целят привеждане на действащия закон в съответствие с изискванията на европейското законодателство и по-конкретно с разпоредбите на регламента относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни". Съгласно разпоредбите на документа държавите членки нямат право да предоставят национална закрила на географски означения за земеделски продукти и храни.
Законопроектът трябваше да бъде разгледан и гласуван на първо четене в парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм още в края на миналата година, но поради липса на информация за произтичащото от неговото приемане

депутатите отказаха да го разгледат


На Министерството на икономиката бе даден срок до края на март да внесе яснота по него. Дали сме срок на министъра на икономиката Емил Караниколов да внесе пълна информация, за да сме наясно с негативите и позитивите от промените в закона, обясни председателят на икономическата комисия Петър Кънев. Според него това е деликатен въпрос от национален интерес и трябва да сме наясно с всички подробности.
Според експерти обаче предложеният законопроект не е съобразен с приложимото европейско законодателство. Не само това, но и имало абсолютно разминаване както терминологично, така и в правните последици от дадените предложения за решение на този проблем в оценката на въздействието, мотивите и самия законопроект.
Повече от 10 години след присъединяването ни към ЕС, когато заявление за защита е трябвало да бъде дадено, след милиарди изхарчени европари, след безброй кампании колко много държавата прави за производителите, институциите продължават да се ошумоляват. Даже откакто темата се нажежи миналия месец, досега не сме чули нито едно смислено обяснение за това

кой и защо е "пропуснал" всякакви разумни срокове

Нито от министъра на икономиката Емил Караниколов, нито от министъра на земеделието Румен Порожанов, нито пък от Патентното ведомство, което само ни съобщи официално, че то не може да инициира действия по подаване на заявки за регистрация пред ЕК, вместо сдружение на производители на съответните продукти, за които се търси закрила. Да не говорим, че по принцип у нас сдружаването е мръсна дума. На него и законът, и институциите не само не помагат, но даже пречат.
Това не е единственият, а поредният скандал с българското кисело мляко за последната година. През юни миналата година три фирми поискаха промяна в БДС за българското кисело мляко, а се оказа, че едно от предложенията за промяна е минало дори през Министерството на земеделието, горите и храните. Това предизвика скандал, като особено остро реагираха експерти. Те обясниха, че ако се промени стандартът, на практика ще се занижи качеството на българското кисело мляко. Експертите от Българския институт по стандартизация обаче оставиха без промяна стандарта за киселото мляко.
Поредният скандал с киселото ни мляко обаче поставя въпроса какво правят институциите в държавата, които отговарят пряко или косвено по темата. И още - ще оцелее ли то и като наименование, че и като качество?