29 Февруари 2024четвъртък05:29 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Образование

Защо забравихме що е ТНТМ?

Как можем да станем инициатори в ЕС за издирване и развитие на млади таланти в областта на иновациите

/ брой: 57

visibility 445

Георги Атанасов

През последните месеци покрай работата ми върху юбилейна книга за живота на мой приятел, бизнесмен и автор на десетки изобретения, размишлявах за израстването и нагласата на иновативно мислещите хора. Този въпрос ме е занимавал и преди като дългогодишен деятел в областта на техническия прогрес, както се казваше тогава. Склонността към новаторство е човешка дарба с изключителна полза за обществото, която у някои избуява и дава щедри плодове, а у други умира, без дори те да са осъзнали, че я притежават. Такава дарба не всеки притежава, но ако бъде открита и стимулирана навреме, тя се развива и става начин на мислене.
За всяка нация е изключително важно тази дарба да се насърчава у колкото е възможно повече хора, и то от по-ранна възраст, за да даде своя максимален резултат. Днешните българчета обаче няма как да знаят, че между 60-те до 90-те години на миналия век техните дядовци и баби участваха в едно увлекателно младежко движение, наречено ТНТМ - техническо и научно творчество на младежта. Тогава то запали младите хора и бе почти като днешното увлечение на подрастващите към мобифоните. Разликата е, че по онова време, за да стигнеш до иновация, трябваше да посетиш поне една специализирана библиотека, каквито имаше немалко, да издириш и прочетеш необходимата литература, която днес чрез интернет е постоянно достъпна за учениците например. Стига вниманието им да се насочи натам, а не към плеймейтките и големите бицепси.
По онова време държавата беше изградила и финансираше стройна система от подходящи за всяка възраст творчески занимания чрез т.нар. клубове за ТНТМ. В учебните заведения най-масовата форма бяха кръжоците за извънкласна дейност по ракето-, корабо- и авиомоделиране, по приложна математика, физика, химия, електроника, роботика, индустриални, строителни, транспортни и други технологии, агробиология, овощарство, животновъдство, зеленчукопроизводство и пр. Кръжочната дейност в училищата помагаше да се откриват децата с нагласа към иновации, ръководеха кръжоците опитни учители и специалисти от производството и научните институти, на които се заплащаше от специално предвидени средства в училищните бюджети.
Всяка година за всички участници в различните форми на творческа дейност се организираха конкурси и прегледи на постиженията, както и класиране според тяхната значимост. Най-добрите технически решения участваха в училищни, вузовски, фирмени, общински, окръжни и национални изложби на ТНТМ и получаваха публичност и съответни стимули. На всеки две години най-добрите разработки, наградени на националните прегледи и изложби, участваха в международни конкурси. През 80-те години на миналия век малка България се нареждаше на 12-13-о място в света по изобретателска активност!
Днес България има проблем - пореден. Проблемът е, че държавата ни занемари тази дейност, няма целенасочена политика за развитие на творческото мислене у децата от ученическа възраст. Защо се чудим, че след средното образование няма достатъчно кандидати за инженерните специалности във вузовете? Единствената институция, която се грижи на национално ниво целенасочено за младите в това отношение, остана фондация "Еврика".
Интересно е, че самият живот подсказва такива форми. Наскоро прочетох, че по инициатива на млади IT специалисти от Враца от години се води обучение по информационни технологии в няколко училища. Поради големия интерес се организират и курсове за възрастни. Постепенно в града се създава IT център "софтуер общество", което увлича все повече млади хора. Голяма част от тях успяват да се реализират по-успешно с новата си квалификация и се задържат в града. Има и някои други добри примери в страната. Но цялата финансова тежест понасят единствено родителите. Наблюденията показват, че за сериозен курс по математика и програмиране годишният разход на семейството е минимум 2000-3000 лв. Едва ли и 10% от българските семейства могат да си позволят такъв разход. А останалите 90%? Който е беден, ще си остава неук, с неразкрити творчески заложби и ще живее още по-бедно, в бедна държава.
В последните години, когато болезнено ясно се очерта липсата на квалифицирани кадри за производството, е задължително да се осигурят ресурси и за развитие на творческото мислене на младите хора. Т.нар. дуално обучение се осъществява само в сравнително малка част от училищата, а българската икономика се нуждае преди всичко от иновации, и то на ниво изобретение, за да повиши своята конкурентоспособност и да започне да догонва поне средното ниво в Европейския съюз.
Нека признаем, че тези близо два милиона българи, емигрирали по света, са предимно по-младата, по-образованата и по-предприемчивата част от населението, която едва ли ще се върне отново. С други думи, влошава се генофондът на страната. Демографската ситуация не вещае нищо добро. Нацията се стопява за разлика от нашите съседи на запад и юг.
Какво се получава? Българите научават за поредния успех на младите ни математици при посрещането им на столичното летище и след това всичко се забравя. А тези хора са бъдещи изобретатели, програмисти, управленци, които могат да издърпат България напред. Но те не са героите на днешното време. Колко от медалистите от ученически международни олимпиади от последните години днес са в България? Държавата ни не ги поощрява с нищо. Същевременно не държи сметка какво става след гимназията с тези таланти? Най-често те завършват престижни университети на Запад и остават в чужбина. От техния потенциал се възползват други държави, а най-бедната в ЕС страна е плащала разходите за тяхната подготовка и обучение. Такава ли е целта на нашата държава? Та тя би трябвало да трепери над тях, да ги обгражда с грижи и внимание, да създава най-добри условия за развитие на техния талант.
Малките по население и територия страни не развиват всички отрасли на икономиката, а си поставят за цел да осъществят пробив в определена област, където имат добри постижения и кадрови потенциал. Така Финландия пробива на международните пазари с "Нокиа", Швейцария - с банковото дело и фината механика, Словения - с бялата техника и т.н. Нашата страна има своите математици и най-логично е да се насочи към програмната индустрия и високопроизводителните цифрови технологии. Времето просто крещи да се възползваме от това.
Интересно, че тук проблемът дори не е финансов, а е преди всичко в липсата на държавна политика. По оперативните програми "Наука и образование за интелигентен растеж" и "Иновации и конкурентоспособност", макар че тече петата година на програмния период, все още има свободни средства. Защо с финансиране от тези програми на основата на нашия добър опит не се разработи система, която да открива, да подготвя и излъчва най-добрите млади хора в науката и техниката? Щели да се създават научни центрове за върхови постижения и за компетентност - къде са бъдещите млади кадри за тях?
Идеята за новаторството от ранна възраст би трябвало да се превърне в лична мисия на всеки президент и министър-председател на страната. В тази област пробивът е възможен и е изключително перспективен. Нима не е възможно да станем инициатори и за подобно движение за техническо творчество сред младите хора в ЕС като цяло?
В ЕС вече се работи за изграждане на суперкомпютърна инфраструктура. Логичната паралелна стъпка в тази посока е подготовката на кадри за реализацията на амбициозните програми, за обслужването, развитието и използването на тази инфраструктура. Наложително е да бъдат открити и привлечени най-добрите млади изобретатели, математици, програмисти, които да овладеят и развиват новите технологии. От друга страна, наложително е да се подготвят и кадри, които са способни да работят с тази модерна инфраструктура. Това са инженери по роботика, кибернетика и автоматика, лекари, икономисти, генетици, футуролози, климатолози, специалисти по подземни богатства и много други. Опитът, натрупан от движението за ТНТМ в България, би бил много полезна форма за привличане на младите в постигането на тези грандиозни цели.
 


Държавата ще ползва конфискуваните коли

автор:Дума

visibility 393

/ брой: 40

Увеличават се плащанията по "Гражданска отговорност"

автор:Дума

visibility 397

/ брой: 40

Връщат до 50 млн. лв. на превозвачите от тол такси

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 40

Самолетните билети в Европа поскъпват с 10%

автор:Дума

visibility 343

/ брой: 40

Разногласие в Европа заради Украйна

автор:Дума

visibility 424

/ брой: 40

Ветото на Австрия за Шенген остава

автор:Дума

visibility 377

/ брой: 40

Хутите повредиха подводни кабели

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 40

Накратко

автор:Дума

visibility 297

/ брой: 40

Клоунада

автор:Ина Михайлова

visibility 1164

/ брой: 40

Правителството е вредно за енергетиката

автор:Мая Йовановска

visibility 456

/ брой: 40

Миш - маш с цената на тока

автор:Евгени Гаврилов

visibility 387

/ брой: 40

Министър на истината

автор:Александър Симов

visibility 397

/ брой: 40

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ