21 Ноември 2018сряда00:48 ч.

Паралелната реалност на Америка

Параноята, истерията и изкривяването на фактите отвъд Океана вече взимат застрашителни размери

/ брой: 35

автор:Георги Христов

visibility 616

Има една страна на света, която не е като останалите. Има една страна, където почти всичко е различно от световните норми. Дълги години тази страна бе пример – или поне ни бе представяна за такъв – и всички трябваше да се стремим към нея. Страната на неограничените възможности, страната на сбъднатите мечти, на демокрацията, „домът на смелите, земята на свободните“, както се пее в химна й  С две думи – това беше еталонът, по който ние от останалата част на земното кълбо трябваше да се равняваме.

И наистина: след падането на Желязната завеса, след краха на комунистическите управления в Източна Европа единствено САЩ останаха като някакъв ориентир в световен план, защото СССР се разпадна, а наследилата го Руска федерация потъна в такава криза, че сама бе на път да се разпадне. Мощната пропагандна машина, развита и усъвършенствана във времената на Студената война, продължи да бълва на същите обороти, но вече без конкуренция. Логично беше САЩ като единствената останала супер сила да се почувстват като господарите на света. И като заваля, та цели 20 години – то не бяха приказки за  края на историята (по Фукуяма), то не бяха теории за американската изключителност. Последваха и Ирак, Югославия, пак Ирак, Афганистан, Либия, Сирия…

Но докато навън пропагандата – и бомбите – превземаха нови и нови умове и територии, във вътрешен план нещата не стояха точно така. Наистина, атентатите от 11 септември 2001 г. подействаха много сплотяващо на нацията, но още тогава се появиха първите пукнатини в наратива за добрата, демократична, принципна Америка. Окуражени от успешните бомбардировки в Югославия, американските елити единодушно решиха, че могат да правят каквото си искат по света, без да се съобразяват нито с други държави, нито с международното законодателство и самодоволно съвсем го подкараха през просото. Такъв подход обаче нямаше как да не даде резултат и американската идилия стана все по-трудна за поддържане. Защото докато Америка стоеше на едно място, светът продължаваше да се върти. Едва няколко години по-късно се появи  конкурентната на западните блокове организация БРИКС. След Ирак и Афганистан дори  верните европейски съюзници бяха разколебани в подкрепата си за безочливата експанзионистка политика на САЩ. Но може би най-големият удар, който имаше ефектът на ядрена бомба в спокойно езеро,  дойде отвътре. Финансовата криза от 2008 г. разкри огромните пропасти и социалната дезинтеграция  в американското общество и рязко дръпна завесата пред много от дълго и умело прикриваните проблеми. Милиони хора останаха без работа, много и без дом. Оттам се завъртя колелото, което 8 години по-късно доведе до избирането на считания за абсолютен аутсайдер Доналд Тръмп за президент.

Глава в пясъка
 
Вместо обаче да обърнат внимание на фактите, елитите предпочетоха да заемат позицията на щрауса и да не видят проблемите в собствения си заден двор. Защото фактите не говорят никак добре за тях. През 2014 г. изследване на университета „Харвард“ потвърди с научни методи това, което всички знаят – САЩ не са демокрация, а олигархия. Според авторите на изследването политики, които не се подкрепят от тази миниатюрна част от населението, успяват да се превърнат в закон едва в 18% от случаите. Обратно, подкрепяните от елита политики имат успех в 45% от случаите. Един силно овластен елит контролира икономиката, медиите, политиката. В най-богатата държава на света почти 50 милиона души разчитат на социалната помощ купони за храна, за да преживяват. Нормално беше хората да потърсят алтернатива и я намериха първо в Бърни Сандърс, а след неговото елиминиране със силно съмнителни методи – в Доналд Тръмп. Когато бомбата избухна обаче, кой се оказа виновен? Точно така – Путин.

В противен случай трябваше да се каже истината за Хилари Клинтън. А ако се кажеше истината за Хилари Клинтън, любимката на елита, това щеше да отвори кутията на Пандора за проядената от корпоративни и олигархични интереси американска политическа система. Някакси не е удобно. Последвалата антируска истерия, която наблюдаваме вече година и половина, и която кулминира в петък с обвиненията към 13 руснаци, че разпространявали подривна информация, като по този начин успели да повлияят на нация от над 300 милиона души (на това ще се спрем след малко), разкри в пълна степен размерите на Оруеловата реалност, в която живее американското общество след всички тези години на пропаганда. И преди руснаците са били обвинявани за имагинерни злини.  Печално известен  е периодът на маккартизма, в който ФБР арестува и/или просто проваля живота на хиляди хора по подозрение в „симпатии към комунистическата идеология“. Днес тази полиция на мисълта вече не се състои от един сенатор – тя е навсякъде. Абсолютно всеки, позволил си да изрази несъгласие с очевидно несъстоятелната теза за „руската намеса“ веднага бива  дамгосан като агент на Путин. А ако обвиненията не издържат, то има и резервен вариант – тогава сте просто полезен идиот в злокобната игра на подлите руснаци. Въпреки че в историята на САЩ се е водила дори гражданска война заради робството, въпреки, че чернокожите американци получиха граждански права чак в средата на 60-те години на ХХ в., въпреки че и днес те са подложени на полицейски тормоз в несравними пропорции спрямо белите си сънародници, Путин се оказа виновен дори за бунтовете във Фъргюсън и възникналото впоследствие движение Black Lives Matter. Абсурдите, разбира се, не спират дотук. А приликите с романа „1984“ стават все повече и повече. Какво друго е мантрата за „руската намеса“, ако не новговор за „провалихме се в игра, която сами започнахме“? Какво друго са американските медии, където се заглушава или разпъва на кръст всеки с критично мислене освен Министерството на истината? Какво друго е ФБР, където всеки, който е имал контакти с руснаци, е потенциален заподозрян, освен полиция на мисълта? Този фарс, тази смесица от параноя, истерия и откровен натиск продължава вече повече от година, но американските служби – най-могъщите служби на света – така и не могат да представят никакви доказателства за твърденията си. Бе назначен дори специален прокурор с цял екип разследващи в лицето на Робърт Мълър. И въпреки това…

„Напъна се планината и роди мишка“

Това е единственото заключение, което можем да направим, след като в петък Мълър обвини 13 руснаци и 3 руски компании, че са повлияли на президентските избори през 2016 г., като публикували реклами в социалните медии през фалшиви профили. Това обаче е толкова разпространено и се използва толкова често от всевъзможни компании по света, че предизвиква само смях. Дори самото обвинение е смехотворно – опитали се да посеят разделение в американското общество. Сякаш то не беше разделено вече. Сякаш милионите поддръжници на Тръмп от деиндустриализирания Среден Запад и евангелисткия Юг на САЩ не бяха наричани с презрителни епитети именно от същата Хилари Клинтън, чийто образ така отчаяно се опитва да защити американският елит. Същата Хилари Клинтън, за която стана ясно от изтеклите вътрешни документи от кампанията й, че сама е давала нареждания да се подкрепя именно Тръмп като най-удобния за нея кандидат от страна на републиканците. И не на последно място същата Демократическа партия, за която се разкри, че собственоръчно е поръчала прословутото досие на Кристофър Стийл, пълно с фактологични неточности, което сега се използва като "неопровержимо доказателство".
На всичкото отгоре в обвиненията на Мълър няма и следа от някаква връзка между кампанията на Тръмп и руската държава. Изрично бе посочено, че по принцип действията на тези 13 руснаци дори не представляват нарушение на закона! В крайна сметка напълно законно е (все още) да си платиш и да си публикуваш каквото си пожелаеш в социалните медии (разбира се, стига да не попада в категориите, изключени от свободата на словото като разпространяването на нацистка пропаганда например). А ако една цяла държава може да бъде разтърсена от 13 руснаци, какво говори това за тази държава? Целият комплот да бъде обвинена Русия за бедите на САЩ е съшита с бели конци конспирация, достойна за уж отминалите времена на Студената война. Тръмп има много недостатъци, но правилно отбеляза тези дни, че ако наистина руснаците имаха план да дестабилизират Америка, то в момента сигурно умират от смях, защото всички основни рупори на държавата – изпълнителна, законодателна,  съдебна, че дори и медийна власт – са се впрегнали да им вършат работата. За да прикрият моралния фалит на американския елит, на онази прикрита олигархия, която дърпа конците поне от времената на Джон Рокфелер-старши насам – още дори преди да съществува големият лош Съветски съюз.
Повече от година след началото на сагата с "руската намеса" можем да кажем, че има много пушек, но огън липсва. А междувременно именно Америка - уж меката на свободата - се оказва много по-близо до описания от Оруел свят, от която и да е друга страна в света.


След месеци разследване, екипът на Робърт Мълър не откри никакви съществени доказателства за намеса, но въпреки това много американски медии сравниха "разкритията" с Пърл Харбър...

Над 2 г. се бави ремонтът на мотрисите "Сименс"

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 226

Птичият грип погуби над 1 милион пернати у нас

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 226

Забраняват пластмасата в ски зоната в Банско

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 226

Прогнозират 5% ръст на туристите през зимата

автор:Дума

visibility 25

/ брой: 226

В Румъния уволниха шестима министри

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 226

65% от гърците против договора със Скопие

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 226

Груевски получи убежище от Унгария

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 226

Евросъюзът държи на договора за ракетите

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 226

Да подадем ръка на сънародниците ни зад граница

visibility 60

/ брой: 226

Искам съд за виновните!

visibility 112

/ брой: 226