16 Декември 2018неделя23:00 ч.

Актуално

Едно мнение за историята и нейните "автори"

/ брой: 31

visibility 468

Йордан Йорданов,
студент по история в СУ*


В последните седмици се повдигна сериозно въпросът за новите учебни програми по История и цивилизация за Х клас. Това ме провокира да си задам въпроса какво е историята и колко е полезна тя за нас.
Историята, това е нашето минало. Тя е тази, която показва грешките на предците ни, за да не може ние, техните наследници, никога да не ги повтаряме и затова тя трябва да се изучава обективно.
Но историята също така е безпристрастен разказ за нашето минало. Историкът трябва да се старае да гледа колкото е възможно безпристрастно на събитията. Още през епохата на Двуречието (Месопотамия) хората, създавайки царските надписи, преувеличават подвизите на своите господари и умишлено принизяват техните противници. В Древна Гърция Омир обвързва историята с митологията и тя е по-скоро фантастично представяне на минали факти, разказите за които нямат почти нищо общо с реално случилите се събития. Херодот представя личностите, за които пише, като трагически герои, марионетки в ръцете на боговете. Римляните, създавайки своите исторически съчинения, използват патетични речи на героите, за които пишат. Римските историци създават ореол около портретите на историческите личности и така често историята бива "изкривявана" и идеологизирана в полза на определени лица - политици или военачалници.
Всички тези похвати звучат ли ви познато? На мен да. Днес за съжаление отношението на авторите на новите програми по история към миналото ни, напомнят много това на античните историци. В новите учебници се наблюдава тенденциозно представяне на социалистическия период у нас. Споменати са лагерите, които наистина са жестока грешка на тогавашните управляващи. Споменато е интернирането като средство за наказание. Говори се за цензурата, горяните, политическия терор и Народния съд. В същата тази програма обаче никъде не се споменава защо има Народен съд и че той издава и справедливи присъди. Говори ли се, че правителството на Добри Божилов, чиито министри са осъдени от същия трибунал, обявяват награда 50 000 лв. за партизанска глава; споменава ли се за Александър Белев, комисар по еврейските въпроси, който има водеща роля за репресиите над евреите? Споменат ли е като исторически извор Законът за защита на нацията? Щом в периода след Втората световна война се говори за политическата цензура, описани ли са хилядите избити, убийствата на Гео Милев, на Христо Ясенов, на видния журналист Йосиф Хербст (през 20-те години на XX век)? Не, не са. Когато се описва периодът на социалистическия режим, споменава ли се, че именно по това време България е 28-мата индустриална сила в света? Поместено ли е, че именно тогава България изпраща своите двама космонавти? Не, не е.
Къде е тогава обективността? Къде е историята? Нали още през XVIII в., епохата на Просвещението, Волтер заявява, че е важно да се изучават не просто политическите събития, а социалната основа, върху която те се случват. Важна е именно историята на народа, а не конкретното събитие, защото то се случва именно заради редица социални предпоставки. Къде отиват идеите на Леополд Ранке за обективност, безпристрастност в оценката на историята и нейните извори? Нали Хегел споменава, че историята не е само емпиричното, но и невидимите неща. Редица философи от XIX век прокламират в своите философии на историята, че тя описва как се получава социалният прогрес. Нали обаче, за да продължи един народ към бъдещето, трябва да има обективна представа за миналото. Каква ще е тази представа за миналото у бъдещите поколения, които ще учат по такива програми? Те ще знаят, че българският народ спасява своите евреи, но от какво ги спасява? Нима ще трябва учителите по литература да преподават на своите ученици каква е политическата обстановка в България през 1923 г., когато стигнат до "Хоро" на Антон Страшимиров или "Септември" на Гео Милев? Как ще обяснят смъртта на основополжника на експресионизма в българската литература?
Не трябва да допускаме този парадокс да се превърне в реалност. Дори той да стане факт, националната памет, която не се преподава в училище, а се предава от родителите на техните деца, не може да бъде изкоренена. Именно тя, както и традициите запазват българския етнос в тежките времена на османското владичество - което в новата програма е представено едва ли не като по-добро от периода на социализма! Имам надежда, че този опит за подмяна на националната и историческата памет на българите рано или късно ще завърши с неуспех.

*Авторът е на 19 години, завършил е 9-та Френска езикова гимназия в София, лауреат на X национална олимпиада по История и цивилизация (2017 г.), в момента изучава История в СУ, стажант към НС на БСП.
 

Президентът даде Бюджет-2019 на КС

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 244

Стотици почетоха паметта на 18-те ястребинци

автор:Дума

visibility 14

/ брой: 244

Сняг блокира страната

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 244

АФИС: За 11 години доверието в ЕС се е сринало с 20%

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 244

Тръгва поръчката за нов газопровод за 2.8 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 25

/ брой: 244

3.5 млрд. лв. е печалбата от контрабанда на цигари

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 244

Над 61% достигнаха загубите на вода

автор:Дума

visibility 23

/ брой: 244

Нови столевки с по-добра защита пуска БНБ

автор:Дума

visibility 23

/ брой: 244

Европа кипи от протести

автор:Дума

visibility 41

/ брой: 244

Набор от правила прие форумът за климата в Катовице

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 244

В Страсбург почетоха жертвите на атентата

автор:Дума

visibility 16

/ брой: 244

Украйна създаде новата църква

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 244

Фейлетонни щрихи на труда

visibility 30

/ брой: 244

Дълговите роби

visibility 49

/ брой: 244

Датата

автор:Дума

visibility 28

/ брой: 244