Пред нас са блеснали житата

Какво се случва, когато медиите пишат и говорят обратното на онова, което виждат хората? Ами, хората просто се смеят и същото нещо, което медиите не искат те да виждат, се набива още по-надълбоко в съзнанието им. Защото послушните медии плодят недоволни граждани.  
Гледаш например на цяла вестникарска страница опнато заглавие: "Борисов - човекът, на когото всички разчитат да е мирен регионът", гарнирано с невероятното допълнение "По време на европредседателството ни той ще задмине по дълголетие като премиер Стамболов". Оставям настрана гафа, понеже пази, Боже, Борисов да следва съдбата на Стамболов като премиер! Но как коментира подобни откровения нормалният български читател? В съзнанието му те се обръщат обратно: "Тя, България, на нищо не разчита с този премиер, камо ли регионът". Или - президентът Радев прегръща Борисов преди КСНС, като му благодари за усилията за откриването на еврепредседателството (нормално държавническо поведение), а на първата страница цъфва сладострастна прегръдка с едро и лаконично заглавие: "Благодаря, Бойко по европейски)". Нов смях. На следващия ден - пак дитирамб: Юнкер казал ни повече, ни по-малко: "Европа е в сигурни ръце с Борисов. А Европа пък "ще помогне на България да влезе в еврозоната и да просперира". Няма, разбира се, и намек защо маса страни в ЕС не искат да влизат във въпросната еврозона - с по два референдума отказаха...   
Няма нужда от повече примери - всеки ден ни заливат от вестниците на властта, от присъдружните им сайтове, телевизионните екрани, от радиата. Едни "здрави публични обществени медии", които далеч надминаха едновремешните пропагандни рупори от 70-те години на миналия век, да речем. Които днешните властници, владеещи медиите, иначе оплюват от сутрин до сутрин.
Преди десетилетия Оруел е казал, че журналистика е, когато публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано, останалото е връзки с обществеността, сиреч пиар. Е, нашите медии все повече преливат от пиар - хеле пък от началото на прословутото европредседателство, но в тях има все по-малко журналистика. И хората все повече виждат в журналистите слуги на политиците и на олигарсите, та се умиляват, ако някой от пишещите братя обърне внимание на обикновения човек и на неговите интереси.
Гледаш или четеш някое интервю, в което някой от елита (задължително) говори пълни лъжи и инсинуации, усмихнат до уши заради прекрасното си положение я в Брюксел, я на "Дондуков" 1. Но интервюиращият не смее да гъкне насреща с някой неудобен въпрос, който всеки мислещ човек би задал веднага. Чудиш се от некомпетентност по темата ли го прави, заради автоцензура или направо заради цензурата в уж свободните и независими медии. Да не говорим за масираната обработка на умовете в полза на строителството в Банско вече дни наред - до срамотност. Малко от малко да имаш мозък, схващаш, че те плъзгат по пистата с главата надолу в полза на оня, дето ще прибере милионите. Често хваща дикиш, понеже медиите отучиха хората да мислят.  
Тема табу у нас е състоянието на самите медии, които в мнозинството си станаха вече откровен параван за политически, финансови и всякакви корпоративни интереси. На пръсти се броят вече печатните издания, които не са се поддали на слугинажа. В които се задават въпроси и се пускат сериозни анализи. И ще стават все по-малко, умирайки пред безразличния поглед на обществото - едни от бедност, други от откровен геноцид откъм властта. Защото само послушните медии - инструмент за манипулиране на обществото в "правилна" посока, получават пари, блага или награди (първа справка - милионите, разпределени от ЦИК и общини на ГЕРБ по време на изборите).             
Затова - пригответе се. Поне 6 месеца ще се нагледаме на хор от момичета и момчета, които с възторжени погледи ще наместват ценностния ни мироглед и ще ни пеят "Пред нас са блеснали житата!"