Златото в задния двор на София

Използването на минералните извори в София е типичен пример как градът не успява да печели от безплатното природно богатство, което извира около нас. Излиза, че имаме имане в задния двор, но не знаем как да го използваме. Години наред в Столичната община се обсъждат стратегии, програми, дават се насоки за развитие на хидротермалния потенциал, току се правят проекти как ще се отопляват сгради с топла вода или се заговаря за концесия. И накрая... едно голямо нищо.
В момента огромно количество ценен ресурс се излива в канала, сградите на старите бани се рушат, а общината утвърждава поредните документации, които вещаят светло бъдеще за потенциалните ползватели на губещото се богатство.


Само преди няколко седмици официално бе прекратена процедурата за даване на концесия на част от емблематичната Централна баня в София. Широко рекламираният проект, с който управляващите даваха възторжени обещания за зашеметяващ успех, се провали напълно. Явно условията по концесионирането не са се видели изгодни на никой, защото през всичките години на чакане и променяне на параметрите не се появи нито един кандидат. Целта на Столичната община бе да даде банята на концесия за 20 години и в нея да има водолечебен и СПА център. Допускаха се също дейности като ресторантьорство, фитнес, фризьорски и козметични услуги, организиране на културни мероприятия.

Първата оферта на общината

бе още през 2008 г., като тя бе променяна на три пъти до 2011 г. с все по-смекчени условия. Един от вариантите бе за концесия от 12 години без годишна такса и задължителни вложения от 6 млн. лева, вторият - за 15-годишна концесия, отново със същия размер на инвестиции, но с годишна вноска от 160 000 лева. Един от последните опити за издирване на инвеститор бе през 2015 г., който също завърши без успех. Тогава кметът Йорданка Фандъкова се зарече, че ако не се намери стопанин за сградата, част от която е Музеят на София, той ще се разшири на цялата й площ. Предстои да видим окончателното решение на кметицата след официалния финал на акцията по търсене на частен инвеститор.

С фиаско завърши и друг опит

за отдаване на концесия на минерална баня - тази в Банкя. Казусът с нея се плете и заплита близо 5 години - започна с протести на местните хора срещу идеята на столичната администрация за концесия и завърши преди няколко месеца с нов вариант за даване на право на строеж на частник на балнеоложки хотел. През 2015 г. след спорове между съветници от БСП и управляващата партия в СОС от трети опит бе официално решено да се предостави възможност за строителство на Градски балнеоложки комплекс. Намерението на общината бе банята да се реставрира, а до нея да се изгради балнеоложки хотел. Офертата даваше право на концесионера да направи инвестиция от 7,5 млн. лева за възстановяване на 100-годишната сграда, която е затворена от 2001 г., като той трябваше да е освободен от плащането на такса през първите 15 години. В следващите 20 години обаче инвеститорът се задължаваше да плаща не по-малко от 200 000 лева годишно такса на общината. "Време е банята да си върне славата на балнеоложки център", коментира тогава кметицата Йорданка Фандъкова. Две години по-късно

нито има слава, нито център, нито концесионер
 
Новата идея на общината и на кмета на Банкя Рангел Марков от април тази година бе да се даде само право на строеж на балнеохотел в градчето, а срещу това кметството да получи 9,7 млн. лева. Целта е парите да бъдат използвани за реставрация на минералната баня, а след 35 години инвеститорът да предостави построеното на общината. Само преди седмици стана ясно, че пенсионно дружество е закупило правото на строеж и се очаква да изгради балнеоложки хотел, открити и закрити басейни, летен театър с над 200 седящи места, подземен паркинг и подземна топла връзка между новия хотел и минералната баня. Самата сграда се очаква да бъде възстановена в автентичния й вид.
Страсти съпътстват и още една изоставена сграда на минерална баня в София - тази в кв. "Овча купел", която също тъне в забрава и разруха, въпреки че е паметник на културата. Точно преди година Столичният общински съвет даде съгласие имотът да се придобие от собственика му - Министерството на здравеопазването. Успоредно с това обаче мнозинството в СОС прие странното решение за смяна предназначението на сградите на баните в "Овча купел" и Горна баня и те да станат Център по музеология и Център за изследване на минералните води!? Идеята на общината бе да се кандидатства за финансиране на проектите по ОП "Наука и образование за интелигентен растеж". През лятото обаче от думи на главния архитект Здравко Здравков стана ясно, че плановете май са променени и двете бани ще се развиват именно като такива. Последно за банята в "Овча купел" се чу преди повече от месец, когато

пожар се опита да унищожи малкото оцеляло

от постройката. Така че очевидно понятието "баня" няма да бъде актуално и в близко бъдеще време, защото в изкорубените сгради нито някой ще се къпе, нито ще тече минерална вода.
Не само към оцеляването и развитието на бивши бани носи отговорност Столичната община. През 2011 г. Министерството на околната среда реши да й предостави безвъзмездно за стопанисване и управление за 25 години осем находища на минерални води. Каптажите са в центъра на града, в кварталите "Лозенец", "Баталова воденица", "Овча купел", "Надежда", "Свобода", "Панчарево" и "Железница", но някои от тях изобщо не се експлоатират. Тяхното бъдеще е заложено в приетата преди три-четири месеца амбициозна програма за оползотворяване на хидротермалните ресурси от находищата на минерални води и стратегия за използване на потенциала от минерални води и земна топлина. В тях направление "Архитектура и благоустройство" към общината се зарича да превърне София в Европейски балнеоложки център чрез "възраждане и модерно развитие на античната хидротермална култура и традиция". На фона на разпадащите се емблематични сгради на бани и неразработени от години находища обаче е смехотворно да се очаква, че с няколко листа документи общината се приближава до извличането на всичко ценно от минералния ресурс.
 
Иначе очакванията не звучат зле

въпросът е дали ще се стигне до реализацията им. Според главния архитект се водят разговори със "Софийски имоти" за използване на част от парк "Възраждане" за построяване на СПА център с аквапарк. За него ще се използва минералната вода от находището "Баталова воденица", което е в най-добро състояние от всички осем, стопанисвани от общината. Има инвестиционен интерес и към използване на водата от находището "Централна баня" за СПА хотел. Нови спа центрове се залагат и между софийските села Локорско и Войнеговци, както и в "Симеоново", "Бояна" и "Панчарево". Докато се чудим дали всичко това може да се случи, е добре да си припомним, че години наред слушаме как НДК ще се топли с минерална вода, а всеки желаещ ще може да си прокара ценния ресурс по тръбите до дома. Нито едното, нито другото се е случило. Затова и занемаряването на баните и каптажите е не просто грешка, а простъпка, която не може да се оправдае с нищо, освен с безотговорност. А столичани ще продължат да ходят, да работят, да живеят върху златното гърне, без да могат да се възползват от преимуществата му.