От дома най-много зависи успехът на малкия ученик

Международното изследване за уменията за четене (PIRLS) на учениците след края на четвъртата година от началото на тяхното училищно обучение се реализира от Международния център TIMSS & PIRLS към Бостън Колидж, САЩ, и Международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието (IEA). Изследването има две основни цели: да измери уменията на учениците в четенето с разбиране и да извличат информация от научно-популярни текстове. То съдържа два вида текстове - литературен и информативен, към всеки от които има 15-ина въпроса, учениците трябва да отговорят на тях за 40 минути, правят се и допитвания до тях, учителите и родители. В теста през 2016 г. са участвали 4281 български ученици, 214 начални учители, 153 училища, 4242 родители.
В последното изследване PIRLS българските ученици се класират на 14-то място сред връстниците си от общо 50 държави. Интересно е, че в следващия випуск на изследването през 2021 г. ще участват деца, които вече са преминали през задължителната предучилищна подготовка за 5- и 6-годишните и тогава ще може да се види какви са резултатите от новите политики и реформите в образованието, каза вчера Неда Кристанова, директор на центъра за оценяване към МОН. Тя представи резултатите от изследването през 2016 г., което е било оповестено вчера и в центъра на ЮНЕСКО в Париж.
България участва в PIRLS още от първото проучване през 2001 г. Интересното е, че тогава нашите деца са били на 4-то място, но резултатът им е бил 550 точки, а миналата година е бил 552 точки, макар че в класирането те са заели 14-то място. Това показва, че учениците от някои държави са "дръпнали" напред в резултатите си повече от нашите. Това се отнася например за децата от Русия и САЩ. Големият срив за нашите четвъртокласници е бил през 2011 г. - главно заради това, че е намалял броят на тези от тях, които постигат най-високото ниво (над 625 т.) на четивни умения. Ако през 2001 г. на високото ниво са били 17% от българските деца, през 2011 г. броят им спада на 11%. В последното изследване обаче най-добре представящите се ученици от България са се увеличили на 19%, докато средният процент за всички участници по този показател е 10. Според Кристанова обаче, добрите резултати не бива да ни успокояват, защото 5% от четвъртокласниците у нас не успяват да се справят с текстове дори на най-ниското ниво - 400 точки.
Изследването PIRLS показва, че най-голямо значение за постиженията на четвъртокласниците има семейната среда - ранните занимания за ограмотяване, образованието на родителите, говоримият език в семейството. Много зависи от това колко книги има в семейството. Когато в дома има над 100 книги, от които 50-60 детски, има интернет и поне единият родител е с висше образование, постиженията на децата са по-високи. У нас учениците от такива семейства са 15% при средно 20% за света. Децата от семейства с ниски възможности (социално слаби) в България са 14%, докато в света с средно 7%.  Между резултатите на четвъртокласници от образовани семейства и тези от семейства с малко възможности е 144 точки.
Има спад също в процента на децата, които са се занимавали с игри с букви и с приказки от ранна възраст. През 2001 г. тези деца у нас са били 62%, докато през 2016 г. техният процент е само 43. В България 8% от четвъртокласниците в ранна възраст никога не са се занимавали в годините преди училището, докато в света такива деца са средно 3%. Но пък се е увеличил процентът на децата, които преди училище често са прелиствали книжки - у нас те са 43%, докато в света средно са 39%.
Значение има и майчиният език. В изследването се посочва, че в семействата на 83% от българчетата се говори на български, а в 6% от тях никога не се говори на официалния език на държавата, в 11% пък се говори само понякога. А пък според отговорите на директорите, за 20% от учениците им българският не е майчин и те показват резултат с около 100 точки по-нисък от връстниците им, които са от български семейства.  Детска градина през 2001 г. за три години и повече са посещавали 57% от българските деца, през 2016 г. - вече 79%. Тези, които са били в забавачка в течение на 1 до 3 години обаче, са намалели от 16% през 2001 г. на 8% през 2016 г., а децата, които не са посещавали детска градина у нас, сега са 3%. Учениците, които заявяват, че обичат да четата, имат с 47 точки по-висок резултат от тези, които не обичат четенето и имат негативно отношение към него.