Дефицити на четенето

Напоследък все повече проучвания сочат, че днешното поколение рядко посяга към книгите, родителите предпочитат да прекарват свободното си време пред компютъра, а не да четат на децата си. Съвременните майки и бащи са толкова уморени от всекидневните грижи, че максимумът, на който са способни, е вечер да лайкнат някой пост в социалните мрежи, докато приспиват отрочетата си.
Кариерата и битовизмите волю-неволю изтласкват в периферията вниманието, което възрастните би трябвало да отделят на своите деца. Много по-лесно и по-неангажиращо е да се тикне в ръцете на малчуганите смартфон или таблет, отколкото да се отвори подходяща книга. Поне за работещите родители е така. За завиждане са тези - с млади или жизнени баби и дядовци, които не само пазят хубави спомени от детството с книга в ръка, но и са готови да приложат това и днес - върху своите внуци.
Кога и какво да се чете на децата, а и от тях самите, са въпроси, надхвърлящи експертизата дори на коментаторите във фейсбук. Вероятно затова по-адекватно е да се тълкуват изследванията за дефицитите на четенето като недостиг на общуването. В крайна сметка фактът, че родителите нямат време да разлистват детски приказки, прераства в нещо повече от игнориране на книгите.
Литературните томчета вече не се смятат за "най-добрия подарък". Не се възприемат и като "учител" или "приятел". Списъците с препоръчителна литература за лятото, дори когато ги има, не само нямат задължителен характер, но и се тълкуват като атавизъм. И в този смисъл: какви изследвания трябва да се направят, какви инициативи, конкурси и тв формати, за да стане четенето не просто отново модерно, а да е естествена потребност? Май няма правилен отговор. А иначе, който е чел достатъчно, знае, че една от главните мисии на книгите е да вдъхновяват и стимулират към творчество, към развитие, към добри дела дори. И нямат заместител в това отношение.