"От дружбата никой още не е умрял. От омразата са загивали цели цивилизации!"

Ядвига Юферова е родена гр. Иве, Беларус. Живее и работи в Москва. Завършила е журналистика в Беларуския държавен университет "В.И.Ленин". Заместник главен редактор на в."Российская газета". Работила е и във в. "Комсомолска правда" и "Известия". Организатор на Международния пушкински конкурс за преподаватели - русисти в чужбина и председател на журито. Академик на Академията за руска преса. Заслужен работник на културата. Член на Съвета по руски език при Президента на Руската федерация.


- Ядвига, вие сте главният организатор на Пушкинския конкурс за педагози - русисти и председател на журито. Разкажете на нашите читатели за възникването на конкурса, за неговата история.
- Ако говорим честно, дори не можех и да предположа, че една вестникарска бележка ще бъде актуална вече 17 години. И хиляди хора ще повярват в себе си в минути на отчаяние. И много от тях ще бъдат в Москва сред почетните гости на Червения площад. Когато рухна СССР и "великият и могъщ" стана език на малцинството, те станаха невидимите атланти, които продължиха да поддържат купола на огромната шатра, за да можем както преди да се виждаме, чуваме, обичаме и най-важното, да се разбираме един с друг.  
Да, отначало бе словото. В редакцията на вестника имахме кръгла маса на тема: "Моята родина - руският език". После заедно с правителството на Москва, с Людмила Швецова, обявихме конкурс на тази тема, за да подпомогнем  морално и материално неуморимите лодкари на културата най-вече в бившите съветски републики. В крайна сметка нашият Пушкински конкурс беше подкрепен от Министерството на външните работи на Русия, излезе от границите на бившите републики, стана ежегоден, международен. 

- Имаше ли тази година интересни работи, трудна ли беше работата на журито?
- Тази година в конкурса участваха рекорден брой страни, включително имаше участници от САЩ и Австралия. Ние осъзнаваме и мъжеството на учителите от Украйна, които също се включиха. Така в Москва се събраха представители от 30 страни. Измисляйки нова тема всяка година, ние на практика измерваме реалната ситуация с преподаването на руски език в чужбина. Трудно е да се определят победителите - няма такъв вълшебен кантар, затова доброволческият проект на журналистите от "Российская газета", подкрепен от правителството - това е нашият поклон към всички преподаватели по руски език в съвременния бушуващ свят, а 50 от тях ежегодно стават наши лауреати и гостуват в Москва. 

- Кои са най-интересните тези, които защитаваха участниците?
- През тази година темата бе: "Да учиш руски. Възможно ли е? Модно ли е? Изгодно ли е?" Уви, свещените заклинания, че това е езикът на Пушкин и затова трябва да се учи, не действат на всички. Сега руски учат още, защото: с руския език можеш да направиш кариера; защото "рунет" е най-интересният сегмент от интернет; защото, за да работиш в Русия, ти трябва руски език; защото висшето образование в Русия е много силно; защото това е езикът на моите предци. 

- Ако обобщим работите на участниците, възможно ли е, модно ли е, изгодно ли е да учиш руски език?
- Да, любовта към руския език и култура днес спокойно може да ти донесе и финансова изгода. Но рефренът на нашия конкурс е: "Доброто дело няма причина и награда"!

- Вие сте заместник главен редактор на "Российская газета". Това е най-популярният вестник в Русия. Кои са вашите читатели? С какво вестникът се отличава от другите и в какво е секретът на неговия успех?
- Преди всичко, нашите читатели са хора, взимащи решения. Ние сме вестник на правителството, но мисля, че не в това е нашата сила. Големият ни творчески екип прави актуален, общонационален ежедневник, без жълтини, където могат да бъдат намерени актуални новини и коментари. Не сте ли забелязали, че колкото е по-голям пазарът за СМИ, толкова по-объркан е читателят, защото не знае на кого да вярва. Ние имаме много силни страници за култура, наука, образование, при нас работят шестима писатели.
Да правиш хубав вестник не е лесно. Ако не се съобразяваш с предпочитанията на читателите, ще го унищожиш. Но и не трябва да бъдеш и елементарен, да се занимаваш с клюки, макар че читателите и това търсят.

- Има ли бъдеще хартиеният вестник или интернетът победи?
- Преди казваха, че киното ще унищожи театъра. Но двете съжителстват успешно. Казват, че електронната книга ще победи хартиената. Книжарниците и книжните изложения не потвърждават тази тенденция. Вярно е, че тиражите на хартиените издания намаляват, включително и на "Российская газета". Нашият ежедневен брой е с тираж 160 хиляди, а дебелият брой всяка седмица - 3 милиона и 200 хиляди. В същото време посетителите ни на сайта са около 1 милион всеки ден. Затова журналистите ни работят и за хартиеното издание, и за сайта.  

- Имате огромен журналистически опит. Кое е най-важното, за да бъдеш добър журналист?
- Въпрос като за изповед. Може би същото, както и за да бъдеш добър учител, артист, лекар. Много да работиш. Да мислиш. Да не създаваш нещо, от което да се срамуваш. Да страдаш в името на истината. Да бъдеш честен. Да бъдеш във форма - и информационна, и физическа.

- Сега против Русия в Западна Европа, и не само там, върви мощна идеологическа пропаганда. Защо?
- Силна и достойна Русия, като ключов играч на международната арена, пречи на страни, които повярваха в еднополюсния свят начело с ЦК от Вашингтон. Русия беше приятел, когато през 90-те години беше поставена на колене, с протегната ръка към Международния валутен фонд. Аз не съм политолог, аз съм за мир и дружба, но ми се струва, че да проповядваш ненавист към Русия - това е безумие! Не може с такъв наркотик да тровиш народите. Русия е голяма, богата и талантлива страна. Да изграждаш без нея адекватна международна политика днес е невъзможно. Вече не може като преди да "внасяш демокрация" с бомби, както стана в Ирак, в Либия, да сменяш неудобните правителства с послушни, като преобръщаш целия свят, да провокираш милиони бежанци.
Във вестника често се шегувам, когато възникне проблемна ситуация: има два изхода - разговор или гилотина. И понеже нямам гилотина, започваме разговор.

- Започна ли новата Студена война?
- Да, за съжаление. Замразени са много проекти. Хората започнаха да смятат за врагове своите съседи и предишните си съюзници. Историята се пренаписва, за да е угодна на новите временни политици. Покажете ми един нормален човек, който да има изгода от това? Не говоря за транснационалните монополи, които печелят от всяка война - студена или гореща.

- Какво ще кажете за санкциите срещу Русия? Струва ми се, че те не постигнаха желания резултат и дори съживиха руската икономика?
- Да, това е факт, и той се потвърждава от статистиката. Ние се учим много бързо благодарение на забраните и капризите. Например някои мои приятели се чудеха какво ще правят без френския камамбер и италианския пармезан. Но в Русия започнаха да произвеждат великолепен кашкавал, организират се специални изложения. Макар да не са все още известни по света, но на  пазара много бързо се появиха качествени руски марки. Дръпна напред и аграрният сектор. Оказа се, че вместо вносни домати, можем да ядем и родно производство. Аз помня вкуса на българските червени чушки. Кому те се оказаха неугодни? Пазарът трябва да е свободен. А Русия беше длъжна да вземе ответни мерки. Надявам се, че загубите на производителите в Евросъюза ще се окажат чувствителни и за политиците, които няма да могат да пренебрегнат в един момент избирателите си.
Но най-важният резултат от санкциите не се измерва с пари. Това е усещането за собствено достойнство, вярата в собствените възможности, желанието да подобриш живота в собствената си страна, а не да търсиш спасение в чужбина. 

- Ще се съберат ли отново в мощна река славянските ручеи?
- Аз не съм пророк. Мога да кажа само, че строителството на здрав, добросъседски дом изисква огромен труд. Само луди хора могат да бродят с кибрит в ръка и да мечтаят да изгорят всичко, да го превърнат в пепел. Аз съм човек на две култури. Родила съм се в Беларус, а живея и работя в Русия. Когато в Минск говорят добре за Русия, а в Москва - за Беларус, аз се чувствам като племенница на английската кралица. Защо всеки един от нас да не бъде по-богат с културата на близки по дух народи? Необходимо е само прозрение.

- Били ли сте в България?
- Да, идвала съм няколко пъти в "Камчия" заедно със заместник-кмета на Москва и заместник-говорителя на Държавната дума Людмила Швецова, която, за съжаление, напусна твърде рано този свят. Видях какъв огромен проект реализират те със Станка Шопова, изграждайки Санаторно-оздравителния комплекс "Камчия". За първи път, от много години, чух да тостове за дружба между народите. Хората, уморени от антируска реторика, си казваха забравени от всички думи, които даваха смисъл на взаимноизгодната идея. Добре е да се срещаш с хора, които те разбират, не преписват миналото, не интерпретират настоящето в угода на смазващата конюнктура. 

- Руско-българските отношения. Какво е тяхното бъдеще?
 - От дружбата никой още не е умрял. От омразата са загивали цели цивилизации. Мисля си, че трябва да бъдем благодарни на лодкарите на нашите култури, на големите черноработници - учителите по руски език. Те не само преподават езика, но и без идеологически завеси и лъжи помагат да се разбере животът в съвременна Русия. Затова се радвам, че ги има лауреатите на нашия конкурс.