ИПИ:
Българите с най-ниска покупателна способност в ЕС
Около 60-70% от стоките в хипермаркетите са от български доставчици
/ брой: 173
България остава сред частите на Европа с най-ниска покупателна способност за миналата година. Това показва изследване на Института за пазарна икономика, цитирано от "Инвестор". Експертите на ИПИ се позовават на проучване на компанията за проучвания на пазара и потребителите GfK. Според изследването за нагласите на потребителите от 2016 г. се разбира, че потребителското доверие в страната е достигнало най-високото си ниво от 2007 г. насам, но за сметка на това потребителите пазаруват все по-рядко, но в по-големи обеми.
Стоките от български доставчици съставляват приблизително 60-70% от общия обем на изделията, продавани в магазините на търговските вериги. Това е един от изводите в изследването "Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове" на ИПИ.
Търговските вериги извършват сериозни инвестиции в страната - към края на 2015 г. преките чуждестранни инвестиции в търговията на дребно са 2,6 млрд. лв., или 5,8% от общите ПЧИ с натрупване към този момент, сочи проучването. В него се посочва, че един от митовете около модерните търговски формати е този за масовите фалити на малки магазини и загуба на работни места.
Статистиката показва, че между 2005 г. и 2015 г. заетите в търговията на дребно нарастват с около 12%. Този ръст сочи, че навлизането на модерните търговски формати води до нетно увеличение на заетостта в сектора, коментират от ИПИ. Експертите посочват и факт, който разбива друг мит, че навлизането на модерната търговия изтласква традиционните търговци от пазара. Фирмите с над 250 заети държат едва 26% от търговията на дребно, пише в още анализа.
Според изследването търговските вериги предлагат чувствително по-високи заплати на своите служители в сравнение със заетите в малките фирми. Средната брутна месечна заплата в супермаркетите през 2015 г. е била 976 лева, или над два пъти по-висока от тази в най-малките предприятия с до девет заети (449 лева).
Според тях трудът в най-големите фирми в сектора е и много по-производителен. За пример от ИПИ дават средната годишна добавена стойност на един служител в хипермаркетите - 22,2 хил. лева, докато при малките фирми тя е едва 5,1 хил.лева.
Експертите са категорични, че модерната търговия влияе положително за изсветляване на икономиката, защото големите търговски вериги помагат за повишаването на събираемостта на данъците, деклариране на сделките с бързооборотни стоки и спазване на трудовото и осигурителното право. През 2015 г. търговските вериги са внесли ДДС на стойност около 1,4 млрд. лева и данъци върху труда на стойност около 170 млн. лева.
В доклада се посочва, че през последното десетилетие броят на обектите и оборотът на фирмите за модерна търговия в България расте. Въпреки това тази тенденция няма почти никакъв ефект върху традиционната търговия, твърдят от института. Сравнението на годишния темп на растеж на продажбите в отделните сегменти в търговията на дребно потвърждава извода, че в страната понастоящем най-бурно се развива сегментът на дискаунтърите (25% ръст между 2010 и 2015 г.), следвани от независимите магазини-бензиностанции (8,4%) и хипермаркетите (7,8%). Спад има само при независимите малки хранителни магазини - 1,9 на сто. Прави впечатление ръстът от 2,8% при специализираните магазини за храни, напитки и тютюневи изделия.