От пусто в празно

Оползотворява си лятото МОН, няма две мнения. Предлага промени, разбунва духовете, предизвиква вълна от родителски жалби към администрацията си, подтиква синдикална активност, накрая се отмята от идеите си. Изобщо прелива от пусто в празно, за да симулира дейност. За няма и седмица се отказа от намеренията за промени в графика на учебното време и ваканциите, които уж бяха аргументирани и добре премислени. Престояването им на нечие чиновническо бюро и прехвърлянето им на друго, нагоре по етажите, се оказва недостатъчно ефективно, за да получи очаквания положителен обществен отклик.
Публичната вихрушка, която предизвикаха недомислиците на МОН обаче съвсем не трябва да се асоциира с важността на проблема. Защото не толкова измислените промени и отмятането от тях са проблем. Те са част от периферията на реалните образователни въпроси, на които трябва да се получи адекватен отговор. Вместо да се поставят те на дневен ред, цялото съсловие се занимава с юлски жеги в класната стая, тригодишна уседналост и местенето на дати на матури и външно оценяване.
Къде останаха съществените проблеми на българското образование като съдържанието на новите програми и учебници, натискът върху учителите да ги оценяват на бегом посред лято, недостигът на квалифицираните и на младите кадри, обучителният процес? Къде е усилието на министерската администрация за превръщането на всяко едно квартално училище в успешно и желано, така че да не провокира у родителите безкрайни варианти за фалшификации, машинации и виртуозност в търсенето на качествено обучение? Няма ги. Крият се зад маловажните манипулации и принципа на пробата и грешката. И така, докато не се стигне до пълния разпад на системата. Тогава няма да има нужда да сменяме адресната си регистрация с фалшива. Защото образованието ще е закрито.