Краят на книгите
/ брой: 140
Издатели, ревностни (по)читатели на литературата и просто рицари на словото у нас напоследък се опитват да измислят какви ли не инициативи, за да събудят интереса към книгите от страна на българите. Мобилни библиотеки, читални на плажа, в планината и в градския парк, както и раздаване на автографи от млади автори са само малка част от проявите, свързани с опитите за повишаване на интелектуалното ниво на нацията ни. Обаче, освен че подчертават колко е ценно да се чете, подобни стъпки разкриват и друг аспект от нашия живот: вече се налага някой не само да ни напомни, че книгите са важни, но и да ни пресрещат направо в родния квартал с "Библиобус" и едва ли не да ни тикат томчетата в ръцете, преди да се излегнем на шезлонга край морето.
Мнозина си спомнят времената, когато наличието на домашна библиотека бе един от признаците на образованост и интелигентност. А по количеството литература вкъщи можеше да се съди за ерудицията на притежателите й. Напоследък обаче книгите се превърнаха в част от обзавеждането на апартаментите, продават се дори бутафорни корици на "модерни" автори и класици, с помощта на които може да се създаде илюзия за обема и ценността на "библиотеката".
Попитайте днешните деца за синоним на "умен". Ще се сетят ли, че думата може да се замени с "начетен"? Все пак някой трябва да им обясни, че знанията се трупат от научна и художествена литература, а не от безкрайното висене в интернет или многочасовото превключване на телевизионни канали. И този "някой" сме всички ние, възрастните. От нас зависи бъдещите поколения да се сещат за книги не само когато трябва да се забърши прахта в домашната библиотека. Ние сме си виновни, че за да се изтъкне ползата от четенето, са нужни специални кампании и инициативи. Или пък векът на книгата е свършил, а някои още не искаме да повярваме?...