На фокус
Компютърът отне молива и тетрадката от детството
/ брой: 118
Никола ЧОЛАКОВ,
Горна Оряховица
Като малък пишех с перодръжка и мастило, а преди това - с молив върху хартия и с креда върху малка плоча с дървена рамка. Съчинението предварително се пишеше на чернова, а после старателно и красиво - в тетрадката за домашна работа. Допусната грешка върху плочата лесно се изтрива, а ако е написана с молив върху лист - влизаше в действие гумата. А с мастило - ужас, късахме страница от тетрадката. За да напишеш писмо и да го изпратиш по пощата, се налагаше преди това да купиш хартия, плик и марка от будката, която се намираше в центъра на селището. След това пощенска кутия и търпеливо очакване на отговора, което продължаваше понякога седмици или месеци.
Сега с лаптопа е леснотия - сядаш и пишеш. Няма чернова, смело по клавиатурата, а грешките се изтриват бързо или дори се оставят. Написаното писмо се изпраща по електронна поща до всяка точка на родината или планетата. Отговорите идват след минута, час или на следващия ден.
Получените писма някога грижливо се пазеха в кутия-писмовник. В личната електронна поща по имената на адресатите в колона "контакти" се пазят както изпратените писма, така и получените отговори. Другите текстове се пазят в папка "документи". А някога чиновниците пазеха своите на пишеща машина в безброй класьори, наредени в шкафове. При мен няма книжнина - всичко помни и пази това гениално човешко откритие компютърът. И се чувстваш горд, че негов откривател и конструктор е българинът Джон Атанасов.
И така в българския език навлязоха куп английски думи - "уърд", "енд", "шифт", "ентер", "имейл", които, за да овладея компютърното писане, научих от кратки помагала за начинаещи. А някои са изписани на клавиатурата. Екранът на компютъра сега за мен е усъвършенстваната някогашна плоча, върху която без страх можех да греша и да трия.
Спомням си как строгият учител от първите класове в училище ми подръпваше ухото, когато допусках мастилено петно върху тетрадката по време на упражненията в краснопис. Тази дума моментално бе подчертана на компютърния екран с червена линия, защото не му е позната. Той мисли и подчертава всяка грешно изписана от мен дума.
Компютърът предлага много и разнообразни шрифтове - вземай и пиши красиво, и не се бой, че някой ще ти изтегли ухото. Можеш да ползваш наклонени букви, подчертани, както и други удобства, като намирането и четенето на художествени, популярни и научни текстове. Но четенето на книга, напечатана по примера на Гутенберг, с молив в ръката и лист на масата за бележки от прочетеното, не може да замени никаква машина освен собствената мислеща глава. Така е било някога, така е и днес.
Сутрин звънеше будилникът и родителите ни събуждаха, за да се подготвим за училище. Сега мобилният телефон до главата ми вдига аларма, че съм се успал и не спира половин час да ми напомня. Но тази сутрин го изпреварих и седнах пред лаптопа да напиша това припомняне за себе си, пък и за своите връстници. Слава Богу, успях навреме, защото отново чух алармата, когато приключвах. Беше 6,30 сутринта...