Невежи в бедност
/ брой: 116
150 хиляди деца не ходят на училище в страната ни. Някой учудва ли се все още защо. В този разграден двор, наречен България, 23% от децата от уязвимите групи изобщо не знаят какво е училище и детска градина. Кои са те, не е тайна за никого - от малцинствените групи, деца на бедни родители, българчета, които преминаха към други образователни системи, в други страни. Където, веднъж написани, стратегии и закони ги бранят от изолация и отпадане в училища, дето няма пет-четири. Нашите мерки за обхващане, интегриране, задържане и превенции, добра връзка между институциите си остават само на хартия. Там някъде между хартията остават и реалните проблеми на децата на България, халът на техните родители, които изнемогват в битки за оцеляване - физически и духовни. А хората, които трябва да решават проблемите в отглеждането на добри ученици и добри кадри за икономиката и обществото, все се връщат към въпроса: какво трябва да се направи. Затова и напредък в тази сфера няма, на буксир се влачат с години жизненоважни за нацията проблеми.
В тях децата затъват още повече, с тях - и ние като нация. С неграмотни деца и възрастни без образование, които никой не иска за работа, но и никой не стимулира да се квалифицират и да станат годни за друго, освен да въртят метлите и да прислужват за мизерни пари. Някога Португалия, казват, наляла всички европейски пари в образованието. Даже Румъния пак ни задмина в тази област. Докато социалната политика у нас подминава и образованието, тъжните констатации ще продължават. Каквито и врътки да се имитират като грижа за подрастващите, темата ще си остане актуална и днес, и утре. За да потвърждава как безхаберието и бедността ръка за ръка минират основите на всякакъв прогрес в божем европейска България. За какво бъдеще говорим тогава на разни конференции, кръгли маси, срещи и стратегии? Май само за тях има пари...