19 Ноември 2018понеделник12:26 ч.

На фокус

Учените препоръчват ускорено повишаване на заплатите

Доходите у нас никога не са били ограничители на конкурентоспособността, констатират в Годишния доклад на БАН

/ брой: 111

автор:Мая Йовановска

visibility 521

България беше най-бедната страна преди присъединяването към ЕС и 10 години след това остава най-бедната страна в общността. Доходите ни са около 2 пъти по-ниски от нивата, на които трябва да са при нашата производителност. Това е сред констатациите, записани в Годишния доклад на БАН "Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания", който вече беше представен от учените. Фокусът на доклада е върху пътя на страната ни към ЕС и равносметката от първите 10 години в него. Той е изготвен от Икономическия институт при БАН.
Изоставането на доходите учените обосновават с данните, че БВП на човек от населението у нас е 47% от това в ЕС, а средните ни доходи са само 20% от техните. "Сходна е и картината по брутна добавена стойност на заето лице. По законите на икономиката, производителността и доходите трябва да се движат паралелно. Нарушението на това изискване е икономически погрешно и социално несправедливо. Задължение на всяко българско правителство е да провежда политика на постепенно сближаване със средните доходи в ЕС, в съответствие с нашата производителност", пишат икономистите. Делът ни по доходи спрямо средното в ЕС трябва да се приближава до този по производителност. Това, според учените, изисква алтернативна политика по разпределение на новосъздадената стойност между печалба на работодателите и заплата на наемния труд с цел повишаване на дела на заплатите. През следващите десетина години трябва да се преодолее натрупаното силно изоставане на заплатите от производителността на труда.
Това може да се постигне само чрез ускорено изпреварващо нарастване на заплатите пред производителността, препоръчват учените. Очевидно се чувства необходимост от форсирано повишение на заплатите, дори над производителността през следващите години. Макар че това е привидно нарушение на нормалността, друг начин няма.

Трайното потискане на доходите

създава социална несправедливост, а тя поражда социално напрежение и конфликти. Това е нежелателно за обществото като цяло и за наемния труд, но вреди и на самия бизнес. Според БАН бизнесът също се нуждае от социална стабилност и спокойствие в обществото, защото не е възможна спокойна и ефективна стопанска дейност в обстановка на социално изнудване, конфликти и улични вълнения. 
От БАН отбелязват и опасенията, изразявани най-вече от средите на бизнеса, че всяко повишение на заплатите ще срине конкурентоспособността на нашата икономика. Безпристрастният анализ на данните обаче показва, че компенсацията на наетите у нас е около 40% от БВП по елементи на доходите, при 47,4% средно в ЕС и 52,9% в развити европейски страни. Далеч по-ниският дял у нас е резултат и от дългогодишно потискане на доходите чрез рестриктивна политика. Доходите у нас никога не са били ограничители на конкурентоспособността и няма да бъдат в обозримото бъдеще. Това се потвърждава и от редовните доклади на МВФ, от които ясно личи, че нарастването на доходите през последните години не се е отразило негативно върху конкурентността на икономиката.
От БАН отбелязват, че действителните ограничители на конкурентоспособността у нас са високата енергоемкост, материалоемкост и капиталоемкост на продукцията, ниското технологично равнище, националните производствени структури, примитивната производствена структура на износа, загърбването на науката и иновациите, ниското качество, ниската квалификация на персонала, огромната за нашите мащаби емиграция на високо- и средноквалифициран персонал към чужбина, ниската трудова дисциплина, лошото управление на макро и микро равнище, нестабилното и неспазвано законодателство, лошата договорна дисциплина, неефикасната съдебна система, престъпността и корупцията.

Средната заплата в България е близо четири пъти по-ниска

от средната в ЕС, е отбелязано още в доклада. Според него България продължава да е с най-ниското средно месечно възнаграждение от 406 евро при средно 1508 евро за целия ЕС, по данни на "Евростат" за миналата година. Българите получават и най-ниската минимална заплата в ЕС - 235 евро, при 1498 евро в Германия, според данни за 2016 г. Тук трябва да отбележим, че през миналата година минималната заплата у нас беше 420 лв., а през тази стана 460 лв. В данните на "Евростат", които са използвали учените, има известно разминаване на отчетените възнаграждения в посока нагоре. Защото 420 лв. не са 235 евро. Обърната в лева, тази сума е дори по-висока от настоящата минимална заплата.

С всички тези данни, които са доказателство за бедността ни, учените обосновават необходимостта от нова политика на разпределение и преразпределение. Според БАН освен, че трябва да се повишат доходите,

финансовото бреме трябва да се премести

постепенно от бедните и средните слоеве към по-заможните, които могат да го понесат безпроблемно. Учените заключават, че има остра потребност от ограничаване на голямото доходно неравенство.
Данните показват още, че България има и едно от най-високите нива на доходно неравенство, което допълнително изостря проблема с бедността.  Приносът на богатите в консолидирания бюджет на страната ни е 18,5% от общите приходи, при средно равнище 32,4% за ЕС. С изключение на Хърватия и Унгария, ние сме под равнището на приноса на богатите и в останалите източноевропейски страни. Дефектите на политиката по доходите могат да се компенсират частично с данъчна политика. Учените констатират, че България, която е най-бедната в ЕС, поддържа най-ниски данъци, с най-малки данъчноосигурителни постъпления в бюджета, с крайно несправедлива структура.
Данните показват, че наред с най-ниско средно равнище на доходите и най-ниска минимална заплата, България има и едно от най-високите нива на доходно неравенство, което допълнително изостря проблема с бедността. С прилаганата у нас консервативна данъчна политика ние се самолишаваме от финансови ресурси за развитие на здравеопазването, образованието, науката, културата, инфраструктурата, демографията, социалните програми, националната сигурност, отбраната, констатират учените. Според тях това може да се преодолее пак чрез подобряване на събираемостта и въвеждане на по-високи преки данъци, с умерено прогресивно облагане, а също и повишаване на прогресията при облагане на най-големите недвижими имоти и наследства.
    Сближаването ще засегне интересите на богатите и те сигурно ще се съпротивляват, пишат учените. Въпреки това, според тях, нашата държава трябва да пристъпи към такива промени в данъчната система, защото това се прави в цяла Европа.

  

Загубихме 10-12 млрд. евро само от спирането на ядрените реактори

Като цяло равносметката от първите 10 г. от членството на България в ЕС е противоречива, стана ясно при представянето на доклада. Без никакво съмнение членството в ЕС донесе много ползи за страната - както в икономически, така и в политически план. Самодоволството от този факт обаче е крайно неуместно и именно поради тази причина, според учените, се налага една трезва оценка.
Чл.-кор. проф. Иван Ангелов очерта и негативите, които понесе страната ни заради присъединяването и след него. По неговите думи общите загуби, свързани само с преждевременното извеждане от експлоатация на ядрените блокове на АЕЦ "Козлодуй", се оценяват на около 10-12 млрд. евро. Бяхме принудени да ги изключим преждевременно въпреки подкрепата на Международната агенция за атомна енергия за тяхната надеждност, и да направим, свързаните с това големи разходи за заместващи мощности, за новите стандарти за опазване на околната среда, както и за съхраняване на отработеното ядрено гориво, заяви професорът.
Според Ангелов след 2007 г. се е ограничил нашият национален суверенитет - икономически и политически. "Като например принудителното участие в някои санкции, които иначе може и да недолюбваме особено. Ограничен е изборът на вътрешна икономическа политика, ограничени са възможности да решаваме да строим или де не строим АЕЦ "Белене", да минава ли през нашата територия "Южен поток" и т.н. Плащаме и солиден годишен членски внос, който вече достигна 1 млрд. лв. през миналата и тази година, но ще расте през следващите години", каза Иван Ангелов.
"Правим разходи по миграционните потоци - за гранични заграждения, за разходи за граничен охранителен персонал, за текуща издръжка на мигрантите, която варира между 600 и 1000 лв. на месец за човек. Докато средната пенсия на един български пенсионер е 330 лв." Според професора от БАН понасяме загуби и от огромната българска емиграция, която се изчислява на около 2 млн. души. Между тях стотици хиляди са с висше образование. За тези хора нашата държава преди години е похарчила милиарди левове, заяви той.
Според него участието ни в единния европейски пазар също трупа огромни загуби за България, тъй като продуктите ни са с ниска конкурентоспособност. Той посочи, че само при три от "важните продукти" сме увеличили износа на страната - електроенергия, пшеница и царевица. Ангелов обясни, че това не се дължи на заговор, а на това, че България не била готова още за свободния пазар. Затова според него решението било в налагане на протекционистични мерки в интерес на родните производители. Той цитира данни, които показват, че членството ни в общността е довело и до рязко намаление на потреблението и днес българинът консумира в пъти по малко месо, яйца и прясно мляко.
"Държавата не може да помага на предприятия в тежко финансово положение, за да не се намесва на свободния пазар. Това се прилага към малките страни, но големите икономики изхарчиха трилиони за оздравяване на финансови и нефинансови институции по време на кризата. А на нашето БДЖ не дават", каза Ангелов.
По думите на икономиста очакванията на българите за по-добър живот след влизането ни в ЕС не са се сбъднали, а общността трябва да се реформира напълно. Според Ангелов в областта на сигурността, здравеопазването и образованието днес България е в по-лоша ситуация в сравнение с 1989 г.

Пожар край Околовръстното в София

автор:Дума

visibility 18

60% от пътната мрежа влиза в тол таксите

автор:Дума

visibility 15

Първан Симеонов: БСП вари ГЕРБ на бавен огън

автор:Дума

visibility 223

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 224

Пускат в продажба е-винетките от 17 декември

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 224

Борисов иска 20% от гръцкия терминал за газ

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 224

Въглища и дърва вече с опаковки и етикети

автор:Дума

visibility 190

/ брой: 224

Подготвят среща на върха за Брекзит

автор:Дума

visibility 36

Лавров: Газ през България само с гаранции от ЕС

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 224

Шрьодер иска нови съюзници на Берлин

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 224

И докога ще продължава това чудо?

автор:Петра Ташева

visibility 215

/ брой: 224

Думи за Велко Вълканов

автор:Методи Георгиев

visibility 248

/ брой: 224

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 721

/ брой: 224

С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

автор:Велиана Христова

visibility 205

/ брой: 224